В духовния си живот, когато се отъждествим с нещо, ние ставаме неразделна част от неговото съзнание. Да предположим, че с външното си зрение виждаме как пред нас убиват пиле. Ще сметнем това за нещо естествено и нормално. Външното зрение не ни позволява да се отъждествим със съзнанието или с жизнения дъх на пилето. Но ако имаме вътрешно зрение, може да видим, че самите ние сме били пиле преди много прераждания. Какво ще стане тогава? Веднага ще се отъждествим с пилето и ще почувстваме, че ни убиват. Ще се ужасим. А към човека, който е убил пилето, винаги ще изпитваме презрение.
В духовния живот трябва да се молим на Бог да ни дари с вътрешно зрение едва когато реши, че то ни е нужно. Мнозина от вас тук си мислят: „О, само да ми беше отворено третото око“. Само че третото ви око може тутакси да ви каже, че в предишния си живот сте били възможно най-големият негодник и тогава ще се отчаете. Вътрешното зрение трябва да се отвори само когато има вътрешна зрялост, когато нито миналото, нито бъдещето ще могат да ви смутят.From:Шри Чинмой,Листа от дървото на живота, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ltl