Когато мислим за Вечността, трябва да знаем, че всичко, което е създадено, било то на физическо, витално, ментално или трансцендентално ниво, може да бъде вечно. То може да е започнало едва вчера, но да продължава да съществува милиони, милиарди, трилиони години.
Безсмъртието има отношение към живота, а животът е дошъл от Тишината. Можем да отмерим Вечността, но не можем да пресметнем Безсмъртието. Отначало обаче е възникнало Безсмъртието, защото самата Тишина е била живот. Затова първо идва животът и чак тогава можем да започнем да отмерваме. Първо човек се ражда, после става на една секунда, на един ден, една година и т.н.
И така, във Вечността има някакво чувство за измеримост, докато в Безсмъртието то липсва. Не можеш да измериш Безсмъртието, докато с въображението си можеш да се опиташ да изчислиш Вечността. Чувството за измеримост се появява с Вечността. То е божествено, интуитивно и психично измерване. Ако използваш третото си око, незабавно ще разбереш кога е започнало това измерване и как продължава. Безсмъртието е нещо, което вече го има.
Нека да приемем Вечността като едно дърво, което непрекъснато расте. Вечността расте, а Безсмъртието остава непроменено. То вече е там, само се вгледай. Но Вечността винаги върви нагоре. Представата за Вечност върви нагоре, докато Безсмъртието е навсякъде.From:Шри Чинмой,Чудеса, еманации и сънища, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/med