С човешката си молитва ние притежаваме. С божествената си молитва се отричаме. С върховната си молитва осъществяваме – ние осъществяваме Волята на Всевишния душевно, безрезервно и безусловно.
Човешката молитва гласи: „Господи, дай ми“. Божествената молитва гласи: „Господи, вземи ме“. Върховната молитва гласи: „Господи, дай ми, ако такава е Волята Ти; вземи ме, ако такава е Волята Ти. Само това имам да Ти кажа: аз съм целият за Теб, само за Теб“.
Човешката молитва е: „Господи, дай ми каквото имаш и ме ощастливи“. Божествената молитва е: „Господи, вземи ме заедно с всичките ми притежания и ме ощастливи“. Върховната молитва е: „Господи, в мен и в другите радвай Себе си само по Свой начин и така ме ощастливи“.
Молитвата на земята е бавно надигащ се плач. Молитвата на Небесата е бързо разширяваща се усмивка. Земята се моли за безсмъртния живот. Небесата се молят за вечното удовлетворение. Земната молитва е Съвършенството на Божията Красота. Небесната молитва е Удовлетворението на Божия Дълг.
Молитвата има душевен брат – медитацията. Бог на молитвата е високо горе. Бог на медитацията е дълбоко вътре. Бог на молитвата е величие и доброта. Бог на медитацията е пълнота и единство. Молитвата е най-силният устрем в живота на търсещия. Медитацията е най-трайната широта в сърцето на търсещия.
Когато се моля, аз говоря на Бог предано. Когато медитирам, Бог ми говори с обич. Така се наслаждаваме на нашия плодотворен разговор.
С моята молитва аз отивам при Бог. Отивам при Бог и Му казвам какво може Той най-състрадателно да направи за мен. С моята медитация аз водя Бог при себе си. Бог идва при мен и ми казва какво мога аз радостно да направя за Него.
Молитвата е забележителен успех на човечеството. Медитацията е непрестанен напредък на божественото. Крайната цел на молитвата е Звънката Слава на Божията Безкрайност. Крайната цел на медитацията е Безмълвната Красота на Божията Вечност.О, мой Водачо Любими, аз не зная за какво медитирам. Ала зная, че медитирам върху Теб, върху Теб, върху Теб.
„Дете на Моето Безсмъртие, ако знаеш, че се молиш на Мен и медитираш върху Мен, не е нужно да знаеш за какво се молиш и за какво медитираш. Щом плачът на сърцето ти е искрен и щом е искрена усмивката на сърцето ти, Аз искам да ти кажа за какво се молиш и за какво медитираш. Ти се молиш за Състраданието на Моята Вечност и медитираш за Прозрението на Моята Безкрайност.“
MPB 2. 1-ви август 1978г., 5:45 ч, Шри Чинмой Център, Джамейка, Ню Йорк.↩
О, мой Водачо Любими, аз искам да се страхувам от тигъра на моето невежество, който е право пред мен и се готви да ме погълне. Преди да ме е погълнал, аз искам да се затичам към Теб за Твоята незабавна Закрила. Ако не се страхувам от свирепия тигър на моето невежество, то няма да тичам към Теб за Твоята винаги състрадателна Закрила. Затова, като начало, искам да се страхувам от всепоглъщащия тигър на моето невежество. Аз зная, Закрилата и Състраданието Ти не само ще ме спасят, но и ще ми дадат способността да премахна напълно самото съществуване на тигъра на моето невежество.
MPB 3. 1-ви август 1978г., 6:00 ч, Шри Чинмой Център, Джамейка, Ню Йорк.↩
MPB 4. 1-ви август 1978г., 8:00 ч, пистата на ср. училище Джамейка, Ню Йорк.↩
Щастлив съм, защото днес започнах да изкачвам висотите на моя живот на стремеж.
Щастлив съм, защото от утре ще уча в Твоето Училище на Осъзнаването.
MPB 5. 1-ви август 1978г., 13:30 ч, Църковен център на ООН, Ню Йорк.↩
„Дете Мое, ти си напълно прав. Просто да станеш нещо не е величие, просто да дадеш не е доброта. Ти можеш да изградиш твоето величие, като станеш едно с плача на сърцето си. Можеш да изградиш твоята доброта, като станеш едно с усмивката на живота си. Величието е единство, което израства и сияе. Добротата е изпълване, което удовлетворява и обезсмъртява човешкото в божественото и божественото в човешкото.“
MPB 6. 1-ви август 1978г., 13:45 ч, Църковен център на ООН, Ню Йорк.↩
С моята необикновена и изключителна дарба аз съзрях Слънцето на Твоята Справедливост. Сега искам да видя Океана на Твоето Състрадание с моята душевна нагласа за предаване.
Милиони хора на земята се стремят да зърнат Слънцето на Твоята Справедливост. Уви, те търпят тежък провал. Аз самият го сторих, изпълних голямата задача. Ала зная, че дотогава, докато не видя Океана на Твоето Състрадание, животът ми ще остава без спасение, в сърцето ми ще липсва съвършенство, а душата ми ще е отчаяно лишена от удовлетворение.
Затова, о, мой Водачо Любими, това, от което се нуждая сега и завинаги, е Океанът на Твоето Състрадание. В него е всичко – реалността на моята мечта и мечтата за моята реалност.
MPB 7. 1-ви август 1978г., 20:45 ч, Спортната зала на 144-та улица, Джамейка, Ню Йорк.↩
Беше време, когато виждах невъзможното. Виждах със собствените си очи как космическите богове ми завиждат за моята духовна висота.
Беше време, когато чувах невъзможното. Чувах направо от обитателите на висшите светове, че Твоето пълно проявление ще си остане завинаги далечна цел.
Сега ще дойде време, когато най-после ще се превърна в невъзможното. Ще стана още един съвършен Бог, като Теб.
MPB 8. 1-ви август 1978г., 18:05 ч, Спортната зала на 144-та улица, Джамейка, Ню Йорк.↩
„Дете Мое, виж, виж! И Аз те търся – търся твоето все по-възприемчиво сърце.“
MPB 9. 1-ви август 1978г., 18:30 ч, Спортната зала на 144-та улица, Джамейка, Ню Йорк.↩
„Дете Мое, постижение е да си постоянно всеотдаен, а щастие е да станеш Бог веднъж завинаги.“
О, мой Водачо Любими, каква е разликата между всеотдайността и превръщането в Бог?
„Дете Мое, всеотдайността е плодоносна усмивка и душевен плач: плач на Вечността и усмивка на Безкрайността. Превръщайки се в Бог, божествено влюбеният казва на Любимия Водач: „Господи, най-после дойдох при Теб, за да Ти дам себе си – душа, сърце, ум, витал и тяло. Всичко, което имам и което съм, аз ти давам предано, безрезервно и безусловно, и също така постоянно.“ В отговор Господът Обичен казва: „Дете Мое, вярно е, отсега нататък можеш да Ме наричаш свой, наистина свой. На всяко ниво на Моето Съзнание, във всеки свят, в който съм Аз, в цялата Моя Вселена, за теб има много потайно, много свято и много значително място. Тук на земята, там в Небесата, ти ще останеш завинаги Мой несравним инструмент, Мой вечно безпримерен Избор. В теб, чрез теб, Аз ще разкрия Себе си и ще осъществя Себе си. Ще удовлетворя Света на Моето Прозрение и Света на Моята Реалност само в теб и чрез теб, единствено чрез теб. Отсега нататък ти ще си за Мен източникът на несравнима радост, на несравним успех и на несравним напредък в израстващата и сияйна Реалност-Прозрение на Моята Вечност. Във всичко, което Аз правя и във всичко, което казвам, твоят жив дъх ще блести ярко и непрестанно.“
MPB 10. 2-ри август 1978г., 8:00 ч, пистата на средно училище Джамейка, Ню Йорк.↩
О, мой Водачо Любими, нуждая се от Теб поради значението, което си ми отдал в Твоето вселенско Прозрение и вселенско Проявление.
MPB 11. 2-ри август 1978г., 12:45 ч, Спортната зала на 144-та улица, Джамейка, Ню Йорк.↩
„Дете Мое, няма място за сравнение! Несъзнателната помощ не струва много. Несъзнателната помощ не заслужава похвала, да не говорим за благодарност. Ако обаче помощта е съзнателна, то тя заслужава не само похвала, но и благодарност. Затова отправяй благодарност само към истинските си приятели, които ти помагат съзнателно. Но тъй като все пак получаваш помощ от враговете си , макар и несъзнателна, ти им се усмихни душевно, ако ги срещнеш по пътя. Не е нужно и да се отбиваш от пътя си, за да търсиш своите приятели някъде в Моето творение. Просто им поднеси мълчаливо благодарното си сърце.
Все пак има само един истински Приятел, един вечен Приятел, и това съм Аз. От Мен получава всеки това, което му е нужно, за да отиде отвъд тъмната си животинска природа и да Ме осъзнае. Аз съм този, който ти помага да осъзнаеш Мен чрез човешките си приятели. Аз съм този, който играе ролята на приятелството от незапомнени времена. Тъй като не Ме виждаш, тъй като не можеш да Ме разбереш в материалното, добре е да си винаги благодарен на така наречените си приятели. Твоите приятели са тези, които постоянно ти помагат да Ме осъзнаеш. Осъзнаването е единство, вечно единство, и в Мен е твоят вечен живот на единство. Този, който ти помага да Ме осъзнаеш, е твой приятел в единството и Мой благословен, плодоносен избран инструмент.“
MPB 12. 2-ри август 1978г., 17:45 ч, Спортната зала на 144-та улица, Джамейка, Ню Йорк.↩
„Дете Мое, ти знаеш какво си сега – въплъщение на невежеството. И знаеш също какво мисли за теб твоята душа, в какво тя чувства, че ще се превърнеш накрая. Душата ти знае в какво ще се превърнеш накрая. Макар сега да си въплъщение на невежеството, твоята душа знае, че един ден ще станеш Мой съвършен инструмент. Ала искам да ти кажа, че ще станеш не само Мой съвършен инструмент, но и нещо повече. Ти ще станеш като Мен – още един Бог. Знаеш, че това творение е Мое, всеобхватното Прозрение е Мое, трансценденталната Реалност е Моя, но ще дойде ден, когато всичко ще е твое. Също като Мен ти ще си притежател на вселената, обитател на вселената, господар на вселената. Щом знаеш, че накрая ще станеш друг Бог, можеш засега да се предадеш напълно. За няколко дни, за няколко години или за няколко живота можеш да се опиташ да предадеш волята си на Моята Воля.
Не, не става дума за възможност, става дума за неизбежност. Твоят живот на невежество ще изчезне и нова Светла Мъдрост ще проникне във вътрешното ти същество. Тогава ще станеш като Мен, дете Мое, още един Бог. Затова сега играй своята роля. Направи предаването си безрезервно, пълно и непрестанно. Това, което ще получиш в замяна, е далеч, далеч отвъд въображението ти. Затова сега направи каквото трябва, просто стани Мой напълно предаден инструмент. Твой ще е животът на Моята Безкрайност. Твоя ще е любовта на Моята Вечност. Твои ще са успехът, удовлетворението и съвършенството на Моето Безсмъртие.“
MPB 13. 3-ти август 1978г., 8:00 ч, пистата на средно училище Джамейка, Ню Йорк.↩
„Дете Мое, няма да ти кажа направо дали си Мой първокласен, второкласен или третокласен ученик. Ще ти кажа обаче кои са първокласните, второкласните и третокласните Ми ученици. Така ще разбереш към коя категория принадлежиш.
Третокласните Ми ученици са тези, на които съм дал пълна свобода. Те правят всичко, което искат да правят. Казват всичко, което искат да казват. Стават каквито искат да станат. Аз съм им дал пълна свобода. Те живеят своя независим живот. Просто са в Моята лодка и смятат, че Ми правят голяма услуга.
Второкласните Ми ученици са тези, на които съм предоставил избор. Винаги имам за тях два пътя. Казвам им: „Вървете или по този път, или по онзи. Правете или това, или онова – каквото ви радва, в известен смисъл. Правете или едното, или другото, и радвайте Мен донякъде. Изборът е ваш“. Аз не очаквам от тях да са винаги в Моето Съзнание. И те от своя страна не очакват, че ще получават винаги Моята непрестанна Грижа, Любов, Благословия и Благодарност.
Първокласните Ми ученици са тези, на които не съм дал никаква земна или човешка свобода. Защото Аз зная, че обвързаната със земното свобода – витална, умствена и телесна свобода – е неизмеримо по-страшна от самото унищожение. Затова поемам пълната отговорност за живота им на стремеж и за живота им на посветеност. Казвам им какво да правят, не питам тях. Ако кажа: „Седни!“, те сядат. Кажа ли: „Стани!“, те стават. Не им предлагам избор. Това е Моята Воля. Те нямат свобода, нямат избор. Трябва всеки миг да радват Мен и да осъществяват Мен по Моя Начин. Това правят Моите първокласни ученици.
Първокласните ученици нямат собствена воля. Те нямат собствен избор. Техният избор и тяхната воля са станали едно неразделно цяло с Моя Избор и с Моята Воля. Моето Удовлетворение, по Моя Начин, е единственото удовлетворение за тях. Те знаят, че когато радват Мен и удовлетворяват Мен по Моя Начин, ще получават безгранична радост, безграничен мир, безгранична любов, безгранична наслада – всичко, всичко без ограничение. Изчезнали са напълно тяхното чувство за отделеност, тяхната индивидуалност, личността им. Единствено песента на единството, танца на единството, марша на единството изживяват те с Мен божествено и върховно тук на земята и там в Небесата.
Ти знаеш, дете Мое, че наистина си ми ученик. Сега си наясно как стоят нещата: дали си Мой първокласен, второкласен или третокласен ученик.
Третокласните ученици аз понасям безусловно. Второкласните държа с надеждата, че някой ден ще се опитат да станат първокласни ученици. Един ден, в близкото или в далечното бъдеще, в тях ще изгрее нова светлина и те ще заплачат за пълно предаване на Моята Воля. Това е светът на Моето очакване. Това е светът на Моята надежда. Със зрънце надежда, със зрънце очакване, аз ги държа в Моята Лодка.
Първокласните ученици са Моята истинска Гордост. Те Ме носят надлъж и нашир по целия свят. Те носят Моето Прозрение; те носят Моята Мисия – вечно. В тях виждам Реалността на Моята Мечта. За тях осезавам Моето Вселенско Съществуване. Те са Мои несравними инструменти. Те са Моето несравнимо щастие. Те са удовлетворението на Моята Вечност, както аз съм Всичко в тяхната Вечност.
Затова, дете Мое, ако усещаш, че не си Мой първокласен ученик, постарай се да станеш такъв и Ме накарай да почувствам, че Моето Проявление на земята не е празна мечта, а сбъдваща и сбъдната Реалност.“
MPB 14. 3-ти август 1978г., 12:45 ч, Спортната зала на 144-та улица, Джамейка, Ню Йорк.↩
„Да, дете Мое.“
Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между двама души.
„Мирът.“
Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между мен и Теб.
„Непрестанният плач.“
Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между човека и космическите богове.
„Разбирането.“
Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между човешкия ум и човешкото сърце.
„Съпричастността.“
Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между Твоето трансцендентално Прозрение и всеобщата Реалност.
„Усмивката на единството.“
Кажи ми сега как може търсещият в мен да измине тези разстояния.
„Дете Мое, за това ти е нужна концентрация на телесно ниво, медитация на вътрешно ниво и съзерцание на Моето всепросветляващо и всеизпълващо Ниво. Без концентрация всичко, което имаш и което си няма да може да ти донесе успех. Дървото на живота ти ще рухне, домът на живота ти ще рухне. Без медитация просветляващият и осъществяващ мост на твоята надежда, който свързва Небесата и земята, няма да издържи дълго. Той ще рухне. Без съзерцание божественото в теб няма никога да успее да прояви Всеобщото и Трансценденталното в теб.
Концентрирай се! Ще постигнеш целта си. Медитирай! Ще можеш да останеш в самите дълбини на целта си. Съзерцавай! Ще се превърнеш в самата цел. Всепросветляващата, всеизпълваща цел – ти си този, който ще се превърне в нея.“
MPB 15. 3-ти август 1978г., 19:40 ч, Църквата на Шри Чинмой Център, Бейсайд, Ню Йорк.↩
MPB 16. 21 декември 1978г., 7:08 ч.↩
MPB 17. 21 декември 1978г., 8:14 ч.↩
MPB 18. 21 декември 1978г., 9:55 ч.↩
„Дете Мое, в Небесата победител е този, който е станал радостно и неразделно едно с предадения живот и предадения дъх на тенисната топка. Търсещият човек може да научи посланието на предаването в най-чистия му вид от една мъничка тенисна топка – не от играча, не дори от ракетата, а от обикновената топка. Когато мислите за себе си като за обикновена топка, ще можете да удовлетворявате най-пълно Мен, вашия Възлюбен Всевишен, Шампиона Тенисист на вашата Вечност.“
MPB 19. 21 декември 1978г., 12:25 ч.↩
„Дете Мое, разликата е много проста. Този, който търси Бог, е склонен да се задоволи с Божиите трансцендентални Небеса, но този, който обича Бог, няма никога да се задоволи с Божиите трансцендентални Небеса. Той ще е удовлетворен единствено когато е с Бог радостно, безрезервно, безусловно, а също и вечно.“
MPB 20. 21 декември 1978г., 12:50 ч.↩
MPB 21. 21 декември 1978г., 18:15 ч.↩
Любовта не е любов без единство.
Единството не е единство без съвършенство.
Съвършенството не е съвършенство без удовлетворение.
Удовлетворението не е удовлетворение без Бог.
Бог не е Бог без Светлината на Своята Справедливост и Висотата на Своето Състрадание, а Насладата е мостът между Светлината на Божията Справедливост и Висотата на Божието Състрадание.
MPB 22. 22 декември 1978г., 9:48 ч.↩
MPB 23. 22 декември 1978г., 17:10 ч.↩
MPB 24. 22 декември 1978г., 19:50 ч.↩
MPB 25. 23 декември 1978г., 9:45 ч.↩
MPB 26. 23 декември 1978г., 17:40 ч.↩
MPB 27. 24 декември 1978г., 6:53 ч.↩
MPB 28. 24 декември 1978г., 8:04 ч.↩
„Дете Мое, най-тежкото и най-болезнено наказание е безразличието. Безразличието на Учителя е най-тежкото наказание. Някои са на мнение, че най-голямото наказание е прошката, но Аз не съм съгласен. Можеш да прощаваш отново и отново, но лъжливите търсещи повтарят все същата грешка по същия начин. Ако обаче Учителят е безразличен към тях във вътрешния и във външния свят, ако той не поема отговорността за това, което те правят, което казват и в което се превръщат, нито във вътрешния, нито във външния свят, то това е възможно най-тежкото наказание.
Изключително важно е да се налага такова наказание, защото то позволява на Учителя да дава повече възможности на другите търсещи, които все още се опитват да осъзнаят Абсолютния Всевишен и се нуждаят от повече насърчение. Тогава Учителят успява да им обърне по-голямо внимание, да ги окуражи повече и да ги поздрави за техния душевен вътрешен плач."
MPB 29. 24 декември 1978г., 9:50 ч.↩
Да бъдем чисти – тогава веднага ще научим, че принадлежим единствено на нашия Възлюбен Всевишен – завинаги, завинаги.
MPB 30. 24 декември 1978г., 17:45 ч.↩
MPB 31. 25 декември 1978г., 16:20 ч.↩
Светлината усмихнато нашепва: „Аз съм вечна“.
MPB 32. 25 декември 1978г., 18:20 ч.↩
MPB 33. 25 декември 1978г., 19:15 ч.↩
MPB 34. 25 декември 1978г., 20:00 ч.↩
MPB 35. 26 декември 1978г., 11:27 ч.↩
MPB 36. 26 декември 1978г., 12:30 ч.↩
MPB 37. 26 декември 1978г., 17:06 ч.↩
MPB 38. 26 декември 1978г., 18:10 ч.↩
MPB 39. 26 декември 1978г., 18:50 ч.↩
MPB 40. 26 декември 1978г., 20:03 ч.↩
Три неща правим: молим се, медитираме, обичаме. Когато се молим, медитираме и обичаме, всичко е сторено.
Умът е толкова коварен. С този коварен ум не можем да направим нищо искрено. Но ако можем да се молим искрено, ще получим всичко.
Сърцето е затрупано със слабости, глупости, смет. Затова сърцето не запазва чистотата си. Но ако можем да медитираме с чисто сърце, ще получим всичко. И ако можем да обичаме Всевишния с живия дъх на своя устрем, тогава Всевишният е пленен завинаги.
MPB 41. 28 декември 1978г., 10:00 ч.↩
MPB 42. 28 декември 1978г., 11:15 ч.↩
Твоята Прошка заличава грешките ми.
Твоето Състрадание заличава скърбите ми. Твоето Удовлетворение заличава пораженията ми.Ти си моят живот на желания, ако искаш вярвай.
Ти си моето устремено сърце, ако искаш вярвай.Ти си моят осъзнат дъх, ако искаш вярвай.
Ти си източникът на моето съвършенство, ако искаш вярвай. Ти си моето върховно удовлетворение, ако искаш вярвай.В мен Твоето Сърце, Твоята Душа и Твоето Небесно Битие полагат усилия. В Теб моето сърце, моята душа и моето земно битие разцъфват.
MPB 64. 10 май 1979г., 7:40 ч.↩
„Не, дете Мое, не съм съгласен. Нужни са ти само две неща: покорно сърце и искрен живот.
Твоето покорно сърце ще усъвършенства човешкото в теб. Твоят искрен живот ще осъществи божественото в теб.
Дете Мое, само две неща са ти нужни, само две неща.“
MPB 65. 10 май 1979г., 19:32 ч.↩
„Да, дете Мое. И не само това, духовният живот носи безкрайно повече възможности от всичко друго в цялото Мое творение. Ти може би искаш да знаеш какво всъщност е възможност. Възможността е птица, която лети, лети и все лети.“
Мой Господи Всевластни, щом възможността е птица, която неспирно лети, какво трябва да правя аз с тази летяща птица?
„Дете Мое, казвам ти какво да правиш. Ти знаеш, че имаш в сърцето си вътрешен плач. Този вътрешен плач е издигащ се пламък. Пламъкът също знае как да лети високо, много високо. Изкачи се по твоя вътрешен пламък и грабни летящата птица на възможността. Хванеш ли я, спусни я долу и я затвори в клетка. Нека тя те осъществява във всички сфери на живота. Щом тази птица на възможността отлети, животът ти ще е неизбежно провален. Оттегля ли възможността си от теб, дете Мое, животът ти несъмнено ще е напълно провален.
Спомни си какъв си бил преди да започнеш духовен живот. Спомни си какъв щеше да бъдеш, ако не беше започнал духовен живот. Помисли си само какъв си станал с приемането на духовния живот и какъв можеш да станеш накрая, ако останеш духовен в най-чистия смисъл. Само когато се възползваш от възможностите си ти можеш да станеш близък, по-близък, най-близък, неразделно и вечно единен с Моята Светлина и Висота, с Моето Съзнание и Наслада. Ако обаче не се възползваш от възможността, която ди давам всеки миг, ще си обречен на най-пагубна участ и животът ти ще е пълен и небивал провал.“
MPB 66. 11 май 1979г., 7:34 ч.↩
Моят Господ Всевишен не иска да чува от мен какво виждам в Него. Той иска само да чуе дали усещам нещо сладостно, чисто и божествено в най-съкровените дълбини на сърцето си. Той ми казва, че моите извисяващи живота усещания несъмнено се равняват на това да виждам в Него нещо божествено просветляващо и върховно осъществяващо.
Моят Господ Всевишен не иска да Му показвам колко много зная. Той ме моли само да се съглася да стана Негов единен спътник. Той ми казва, в живота си на единство с Него ще науча от Него всичко. Миналото, настоящето и бъдещето ще са три отворени книги.
Моят Господ Всевишен не иска да му доказвам колко много Го обичам. Той иска само вътрешно и душевно да плача, а външно и от все сърце да се усмихвам. Той ми казва, че вътрешният ми плач и външната ми усмивка са предостатъчни, за да го залеят с моята любов.
MPB 67. 11 май 1979г., 19:40 ч.↩
From:Шри Чинмой,О, мой Водачо Любими, Шри Чинмой Център, 1980
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/mpb