„Дете Мое, постижение е да си постоянно всеотдаен, а щастие е да станеш Бог веднъж завинаги.“
О, мой Водачо Любими, каква е разликата между всеотдайността и превръщането в Бог?
„Дете Мое, всеотдайността е плодоносна усмивка и душевен плач: плач на Вечността и усмивка на Безкрайността. Превръщайки се в Бог, божествено влюбеният казва на Любимия Водач: „Господи, най-после дойдох при Теб, за да Ти дам себе си – душа, сърце, ум, витал и тяло. Всичко, което имам и което съм, аз ти давам предано, безрезервно и безусловно, и също така постоянно.“ В отговор Господът Обичен казва: „Дете Мое, вярно е, отсега нататък можеш да Ме наричаш свой, наистина свой. На всяко ниво на Моето Съзнание, във всеки свят, в който съм Аз, в цялата Моя Вселена, за теб има много потайно, много свято и много значително място. Тук на земята, там в Небесата, ти ще останеш завинаги Мой несравним инструмент, Мой вечно безпримерен Избор. В теб, чрез теб, Аз ще разкрия Себе си и ще осъществя Себе си. Ще удовлетворя Света на Моето Прозрение и Света на Моята Реалност само в теб и чрез теб, единствено чрез теб. Отсега нататък ти ще си за Мен източникът на несравнима радост, на несравним успех и на несравним напредък в израстващата и сияйна Реалност-Прозрение на Моята Вечност. Във всичко, което Аз правя и във всичко, което казвам, твоят жив дъх ще блести ярко и непрестанно.“
MPB 10. 2-ри август 1978г., 8:00 ч, пистата на средно училище Джамейка, Ню Йорк.↩
From:Шри Чинмой,О, мой Водачо Любими, Шри Чинмой Център, 1980
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/mpb