„Дете Мое, няма да ти кажа направо дали си Мой първокласен, второкласен или третокласен ученик. Ще ти кажа обаче кои са първокласните, второкласните и третокласните Ми ученици. Така ще разбереш към коя категория принадлежиш.
Третокласните Ми ученици са тези, на които съм дал пълна свобода. Те правят всичко, което искат да правят. Казват всичко, което искат да казват. Стават каквито искат да станат. Аз съм им дал пълна свобода. Те живеят своя независим живот. Просто са в Моята лодка и смятат, че Ми правят голяма услуга.
Второкласните Ми ученици са тези, на които съм предоставил избор. Винаги имам за тях два пътя. Казвам им: „Вървете или по този път, или по онзи. Правете или това, или онова – каквото ви радва, в известен смисъл. Правете или едното, или другото, и радвайте Мен донякъде. Изборът е ваш“. Аз не очаквам от тях да са винаги в Моето Съзнание. И те от своя страна не очакват, че ще получават винаги Моята непрестанна Грижа, Любов, Благословия и Благодарност.
Първокласните Ми ученици са тези, на които не съм дал никаква земна или човешка свобода. Защото Аз зная, че обвързаната със земното свобода – витална, умствена и телесна свобода – е неизмеримо по-страшна от самото унищожение. Затова поемам пълната отговорност за живота им на стремеж и за живота им на посветеност. Казвам им какво да правят, не питам тях. Ако кажа: „Седни!“, те сядат. Кажа ли: „Стани!“, те стават. Не им предлагам избор. Това е Моята Воля. Те нямат свобода, нямат избор. Трябва всеки миг да радват Мен и да осъществяват Мен по Моя Начин. Това правят Моите първокласни ученици.
Първокласните ученици нямат собствена воля. Те нямат собствен избор. Техният избор и тяхната воля са станали едно неразделно цяло с Моя Избор и с Моята Воля. Моето Удовлетворение, по Моя Начин, е единственото удовлетворение за тях. Те знаят, че когато радват Мен и удовлетворяват Мен по Моя Начин, ще получават безгранична радост, безграничен мир, безгранична любов, безгранична наслада – всичко, всичко без ограничение. Изчезнали са напълно тяхното чувство за отделеност, тяхната индивидуалност, личността им. Единствено песента на единството, танца на единството, марша на единството изживяват те с Мен божествено и върховно тук на земята и там в Небесата.
Ти знаеш, дете Мое, че наистина си ми ученик. Сега си наясно как стоят нещата: дали си Мой първокласен, второкласен или третокласен ученик.
Третокласните ученици аз понасям безусловно. Второкласните държа с надеждата, че някой ден ще се опитат да станат първокласни ученици. Един ден, в близкото или в далечното бъдеще, в тях ще изгрее нова светлина и те ще заплачат за пълно предаване на Моята Воля. Това е светът на Моето очакване. Това е светът на Моята надежда. Със зрънце надежда, със зрънце очакване, аз ги държа в Моята Лодка.
Първокласните ученици са Моята истинска Гордост. Те Ме носят надлъж и нашир по целия свят. Те носят Моето Прозрение; те носят Моята Мисия – вечно. В тях виждам Реалността на Моята Мечта. За тях осезавам Моето Вселенско Съществуване. Те са Мои несравними инструменти. Те са Моето несравнимо щастие. Те са удовлетворението на Моята Вечност, както аз съм Всичко в тяхната Вечност.
Затова, дете Мое, ако усещаш, че не си Мой първокласен ученик, постарай се да станеш такъв и Ме накарай да почувствам, че Моето Проявление на земята не е празна мечта, а сбъдваща и сбъдната Реалност.“
MPB 14. 3-ти август 1978г., 12:45 ч, Спортната зала на 144-та улица, Джамейка, Ню Йорк.↩
From:Шри Чинмой,О, мой Водачо Любими, Шри Чинмой Център, 1980
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/mpb