Моят Господ Всевишен не иска да чува от мен какво виждам в Него. Той иска само да чуе дали усещам нещо сладостно, чисто и божествено в най-съкровените дълбини на сърцето си. Той ми казва, че моите извисяващи живота усещания несъмнено се равняват на това да виждам в Него нещо божествено просветляващо и върховно осъществяващо.
Моят Господ Всевишен не иска да Му показвам колко много зная. Той ме моли само да се съглася да стана Негов единен спътник. Той ми казва, в живота си на единство с Него ще науча от Него всичко. Миналото, настоящето и бъдещето ще са три отворени книги.
Моят Господ Всевишен не иска да му доказвам колко много Го обичам. Той иска само вътрешно и душевно да плача, а външно и от все сърце да се усмихвам. Той ми казва, че вътрешният ми плач и външната ми усмивка са предостатъчни, за да го залеят с моята любов.
MPB 67. 11 май 1979г., 19:40 ч.↩
From:Шри Чинмой,О, мой Водачо Любими, Шри Чинмой Център, 1980
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/mpb