Вчера моят Господ Възлюбен Всевишен реши да ми разкаже три най-просветляващи и осъществяващи приказки. Днес Той ми разказа две от приказките. Първата беше за Неговата Любов. Той ми разказа как е обичал птицата на моята душа от самото начало на творението Си. Той ми разказа и как Той е обичал цветето на моето сърце от деня в древното минало, когато е сътворил моето сърце-стремеж.
Втората приказка бе за Неговото Състрадание. Той ми разказа как благославящо излива Своето Състрадание върху цялото ми същество, без значение колко много грешки съм направил или колко много грешки ще направя в бъдеще. Той ми разказа и как дава Своята Светлина-Състрадание безусловно на всеки един удар на сърцето ми.
Той ми сподели това, преди да изтече деня. Той ще ми разкаже третата приказка. Той каза, че тази приказка ще бъде изцяло за мен. Той ще ми разкаже изключително подробно колко посветено, колко душевно и колко всеотдайно съм се стремил в предишните си прераждания. Моята стара приказка за стремежа, която е погребана в забрава и която напълно съм забравил, моят Господ Възлюбен Всевишен ще възкреси. И още веднъж Той ще ме въодушеви да се стремя душевно, посветено, всеотдайно и безусловно. Нещо повече – Той ще ми покаже, вътре в приказката за моя стремеж, разцъфването на дървото-осъзнаване на моя живот.
```MPC 4. 18 декември 1987 г.↩
From:Шри Чинмой,Петдесет и четири утринни молитвени копнежа и утринни медитативни усмивки, Шри Чинмой Център, 1988
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/mpc