Отпускането е за шегаджиите! Веднага щом се почувствате зле, трябва да разберете дали е сериозно. Не е нужно да се тревожите за обикновено главоболие или разстроен стомах. Щом видите, че е сериозно заболяване, трябва да се борите с него с всички сили. После ще се предадете на Божията Воля.
Да кажем, че играете футбол. Отпускате ли се, щом започне играта? Ако сте отпуснати, няма да вкарвате голове! Ще играете много, много стегнато, до самия край, дори да знаете, че противниците ви са далеч по-добри от вас. Вашият отбор ще трябва накрая да се предаде. Но ако започнете да се предавате още в началото, това предаване е от леност.
Ти си лекар. Когато чуеш, че някой е болен, не бива да си казваш: „Нека предам тази болест на Божията Воля.“ Къде е твоята воля да спасиш човека? Къде е волята на самия пациент да бъде спасен? Трябва да се стараеш с всички сили. После, след известно време, може да кажеш: „Аз полагам такива усилия!“ Вярно, полагаш големи усилия. И вътре в теб Бог също полага големи усилия – във и чрез теб, лекаря, както и чрез пациента. Но може да настъпи момент, в който ще видиш, че въпреки медицинските ти способности състоянието на болния се влошава; той е все по-зле. Тогава трябва да продължиш да даваш нужното лекарство и да кажеш: „О, Господи, приложих всичкото знание, което съм натрупал от медицинската наука. Толкова години учих. Сега полагам медицинските си способности и живота на пациента в Твоите Нозе.“ Това ще е правилната нагласа.
Ако някой има сериозно заболяване, трябва да си много, много внимателен от самото начало, при всеки един случай. В този момент не трябва да се предаваш. Предаването ще дойде постепенно, постепенно. Иначе няма да има лично усилие и ще настъпи отпускането. Ще си кажеш: „Аз познавам лекарството и го давам на болния. Какво повече мога да сторя? Ако трябва да умре, аз не мога да направя нищо.“ Такова отношение е неправилно. От самото начало трябва да предприемеш много, много сериозни стъпки. От друга страна, понякога се случва болестта да е много коварна. Един ден пациентът се чувства малко по-добре, а на другия е по-зле.
Нашата философия е да удържаме живота на земята до самия край. Ти следва да се опитваш да излекуваш всеки пациент. Трябва винаги да приемаш болестта на пациента като своя. Ако се разграничаваш от заболяването на човека и стоиш настрана, като само му даваш лекарствата, това не е добре. В лекарството трябва да влагаш сърцето си, да влагаш душата си. Никакво отпускане!
NED 1-10-bg Шри Чинмой отговаря на следващите 10 въпроса на 21 декември 2005 г. в Куантан, Малайзия.↩
Въпрос: И Бог няма да ме упрекне за тази молитва?
Шри Чинмой: Не, Бог няма да те упрекне.
Въпрос: Бог няма да ме вини, че се моля за изцелението на човека, въпреки че Неговата Воля не е такава?
Шри Чинмой: Не. Бог пази в тайна Своята Воля.
И все пак до самия край, до последния дъх, твой дълг е да се опитваш да излекуваш пациента. Когато видиш, че краят ще настъпи след броени минути, ти, като първокласен търсещ, можеш да кажеш: „Господи, Ти решаваш. Аз полагам пациента в Твоите Нозе. Зная какъв е резултатът“.
В момента ти нямаш представа каква е Божията Воля. Тя е все едно строго секретна. Един ден пациентът се чувства по-добре, а на следващия може да е по-зле. Да, ти ще се предадеш на Божията Воля, но ако се молиш на Бог да изцели болния, Той само ще се радва, защото ти не знаеш каква е Божията Воля. Ако я знаеше от самото начало, щеше да можеш да кажеш: „Господи, Твоята Воля изпълнявам“. Ти обаче до самия край не знаеш каква е Волята на Бог. Духовните Учители може би знаят.
Щом Бог крие Своята Воля от теб, не трябва да мислиш за нея. Ще кажеш: „Не е нужно да зная каква е Волята Ти сега, в този момент. Само ще правя всичко възможно, за да излекувам пациентите си“. Да предположим, че Божията Воля не ти е известна, а Бог казва: „Това е само леко неразположение. Не се тревожи – пациентът ще се оправи.“ Тогава ще започнеш да се успокояваш. А ако знаеш, че не е Божията Воля да се спаси животът на болния, ще започнеш да се тревожиш. В единия случай се тревожиш, в другия се отпускаш. Защо тогава да мислиш за Божията Воля на този етап? Винаги се отнасяй към болестта много сериозно до самия край.
Когато имаш пациент, старай се да лекуваш и ума наред с тялото. Умът е по-сериозен проблем от тялото. Ти може да даваш идеалното лекарство и да правиш всичко както трябва, но умът да не приема лечението. Трябва да има някакъв начин да се справяш с ума, защото той е свързан с тялото. Умът е този, който създава проблеми навсякъде в живота. Ако си с обикновено главоболие, умът се опитва да те убеди, че имаш мигрена или тежко заболяване на мозъка.
Умът много рядко ни окуражава. От друга страна, той може да заяви: „О, тази болест е дребна работа, тя ще мине“. После проблемът става много сериозен. Ние, от своя страна, трябва да се отнасяме много сериозно към всяка болест – но не към леките болки в стомаха или главата.Ако медиците ви лекуват, вие имате право да кажете: „По-добре съм, по-добре съм, по-добре съм“. Това може да ви помогне. Ако успеете да промените мисленето си, това може да ви помогне. В повечето случаи наистина помага. Но ако изпитвате остра болка и не потърсите помощ, а си казвате: „По-добре съм, по-добре съм“, това не е правилно.
Щом се чувствате по-добре, кажете си: „По-добре съм“. Ако обаче не усещате подобрение след няколко дни, след няколко седмици или месеци, значи лечението не действа и вие трябва да бъдете практични. Трудностите идват от това, че когато хората най-после потърсят допълнителна помощ, твърде често е вече късно.Лекарите не ми позволиха да вляза в болничната стая на сестра ми, затова след две седмици аз бях отвън – чаках, чаках и чаках. Трима лекари излязоха със сестра ми. Единият каза: „Не виждам никакво заболяване!“. След четиринадесет дни те не откриваха никаква болест в тялото на сестра ми.
Бог има Своя собствена Сила.Има също така и нещо, наречено инфаркт. Само Бог знае кога ще се случи. Ти играеш футбол, волейбол или друга игра. Ставаш шампион и си най-щастлив от всички. Ти си героят, по-силен от най-силния! Събираш се със семейството, храниш се и лягаш да спиш, а после получаваш инфаркт. Какво може да сториш? Тези неща са отвъд човешките ни представи.
Много пъти е ставало така, че играчи и бегачи се състезават, а после влизат в болница и умират. Нима са можели да знаят три часа преди това, че ще умрат? Да кажем, че бягаш маратон – леко, бодро, не с последни сили. После ти става зле, отиваш на лекар, постъпваш в болница и умираш. Няколко часа преди това не си усещал неразположение. Ако те очаква внезапна смърт, какво можеш да направиш? В кой момент ще се случи инфарктът?
Един ден, около три и половина следобед, Лили, Чита и Хридай си говорили надълго и нашироко за какво ли не. После Чита отишъл да работи в столовата, а Лили тръгнала на кратка разходка. Нямало я само петнадесет минути. Когато се върнала, брат ми Хридай лежал пред изображението на Майка Кали. Главата му била клюмнала и имал силно кръвотечение. Повикахме лекарите на ашрама и отидохме в главната болница на Пондичери. Лекарите обявиха, че е починал веднага. Сестра ми се разхождала само петнадесет минути, а през това време брат ми получил масивен инфаркт.
Когато смъртта дойде на мига, какво можеш да сториш?
Моят брат Чита страда дълги години. Три пъти поемах пълната отговорност и го спасявах. Един ден той се връщал от столовата с три плода. На пет-шест метра зад него била съпругата на моя най-скъп, наистина най-скъп приятел. Тя идвала в нашия дом да поговорят за Америка и за живота ми там. Манту вървял двадесет метра по-назад. Тя била на няколко метра зад Чита, а Манту – на двадесет. Чита казал на жената: „Моля, седни. Аз само ще оставя плодовете на леглото“.
Тя била на четири или пет метра от брат ми, когато той получил инфаркт. Живял единадесет часа, а после починал. Бог довел тази жена в дома ни за разговор. Ако не е била там, ако Манту не е бил там, колко ли часове са щели да минат, преди да намерят Чита.
Тази жена ни обича и ние я обичаме. Наистина е хубаво да разговарям с нея! Тя не знае бенгалски, а моята граматика на хинди е много далеч от съвършенството. Тя не говори английски, не го е научила в ашрама. И все пак си говорим!
Какво можем да сторим? Трябва да ценим само щастливите мигове, щастливите мигове. Животът е за щастие, не за скръб, причинена от болести или смърт.
Да се върна на въпроса ти: винаги, във всичко трябва да се стараем да проявяваме мъдрост, мъдрост. Мъдростта ни спасява. Ако сме болни, трябва отидем на лекар. Някои ученици заявяват: „Няма да ходя на лекар, няма да ходя на лекар“. Тогава аз казвам: „Не, трябва да отидеш.“ Но само някои ученици го правят.Един ученик веднъж писа на Шри Ауробиндо: „Ти си Всемогъщият. Какво могат да сторят враждебните сили?“. В ашрама имаше един човек от Читагонг. Той беше на прага на осъзнаването на Бог. Тогава враждебните сили го нападнаха и го лишиха от разсъдък. Шри Ауробиндо му обясняваше какво да прави, но той твърдеше, че самият Шри Ауробиндо идвал при него през нощта и му казвал: „Не прави това, направи точно обратното!“. Самият Шри Ауробиндо настояваше: „Аз съм в тяло! Казвам ти какво да направиш“. Ученикът обаче отвръщаше: „Не, ти си по-красив в невидимия свят, затова ще послушам съвета на тамошния образ“. После той почина. Шри Ауробиндо каза на ученика, който беше написал писмото: „Искаш да знаеш какво могат да сторят враждебните сили? Ето това могат да сторят, дори когато някой е на прага на осъзнаването на Бог“.
Все пак божествените сили побеждават много, много по-често от враждебните. В противен случай този свят, или който и да е друг свят, нямаше да просъществува. Божествените сили определено, определено побеждават много, много по-често от враждебните. Но враждебните сили са налице. Нима божествените сили започват световните войни? Никога, никога, никога, никога! Тъмните сили, небожествените, враждебните сили са тези, които се опитват да предизвикат войни. Тогава божествените сили полагат много, много големи усилия да ги предотвратят. Някои държави намират мерзко удоволствие в упражняването на превъзходството си. Те проявяват аспекта на силата. „Дойдох, видях, победих“ – тази теория все още съществува. Божествена ли е тя?
Когато враждебните сили нападнат мозъците на няколко личности и те започнат война, има хиляди и хиляди невинни жертви. Хиляди и хиляди деца умират. Дали тези жертви са убили хиляди хора в предишния си живот? Дали са извършили нещо толкова ужасно, че сега, в този живот, получават наказание? Никога няма да го повярвам! Когато умират милиони, дори малки, мънички деца, това е наистина покъртително. Толкова се отчайваме. Може ли това да е Божия Воля? Не! Това е нападение на враждебни сили. И само пет-шест техни оръдия са достатъчни, за да причинят огромна разруха. Същите небожествени качества, които тези оръдия таят, присъстват до известна степен във всички хора, но духовно търсещите се стремят да се избавят от тях.Много пъти хората виждат, че спя. Вярно, аз давам почивка на тялото, но може да правя и нещо много сериозно във вътрешния свят. А понякога, щом си почивам, не правя нищо във вътрешния свят, абсолютно нищо. Това също е вярно. Понякога обаче, дори когато нашите лекари ме масажират, аз изобщо не съм във физическия свят. Нищичко не усещам.
Окото, което е широко отворено, е само за физическия свят, за хората около мен. Когато другото око е полуотворено или напълно затворено, аз действам във вътрешния свят. Там душите идват или аз влизам в тях.
Много, много пъти, когато си бъбря с вас, аз казвам: „Моля ви, моля ви, шегувайте се, шегувайте се!“. Виждате колко искрено се радвам на вашите шеги. Когато се шегувате, това ми носи голяма радост. Вие обаче никога няма да повярвате, че съм на друго ниво. Аз съм тук с вас, във вас, за вас, радвам се много на шегите ви. Но държа съзнанието на душата си на три или дори четири различни нива.
Понякога аз външно се наслаждавам на вашите забавления, докато вътрешно се занимавам с някой много сериозен случай. Запазвам си свободен достъп до три нива. В този момент съм тук и вие ме гледате, но аз зная какво се случва на друго ниво или на още две или три нива. Духовните Учители имат тази способност. Аз не съм единственият, който я притежава.
Истинските духовни Учители могат да действат на много, много нива на съзнание. Веднъж в Ню Йорк една ученичка ми донесе храна, докато останалите разговаряха, а аз разтягах и разтърсвах краката си, и я помолих да попита една друга ученичка за брат ѝ. Аз просто си почивах и ми донесоха храна. Тогава помолих момичето, което ми сервираше, да се обади на тази ученичка. Въпросната ученичка отговорила, че брат ѝ е наред, но аз казах, че виждам проблем при него. Душата му беше дошла при мен от болницата.
Отначало, за няколко години, Бог ни разрешава да използваме окултна сила. Когато искаме да прилагаме тази сила от чисто любопитство, Той позволява това за известно време. Детето си играе с кукли и играчки, а на родителите им харесва да гледат как децата си играят с тези неща. По съвсем същия начин, докато живеех в Индия, а и в Америка, аз много, много пъти, безброй пъти съм си служил с окултна сила от чисто любопитство, само за да разбера какво става тук и там.
След известно време разбираш, че употребата на окултна сила по този начин е само загуба на време. Но понякога я използваш по необходимост. Да кажем, че съзнанието на някого се понижава или ще се понижи значително и той може да се откаже от духовния живот. В такъв момент е наложително да се използва окултна сила.
Докато живеех в ашрама, от тринадесетгодишна възраст нататък, аз наистина доста си служех с окултна сила. Сега правя това само когато се налага. От друга страна, понякога едно ниво на съзнание смята, че е необходимо, докато друго ниво твърди, че не е. Тогава отивам при Всевишния и казвам: „Две нива ми изпращат различни сигнали“. Едното ниво, по-ниското, настоява, че трябва да се намеся. По-високото ниво казва, че не следва да се намесвам. Аз отивам при Най-Висшия и питам: „Кого да послушам? Получавам две противоречиви послания. Едно ниво казва, че е необходимо да се приложи окултна сила, а друго – че не е необходимо“. Изпълнявам Неговото решение.
Понякога Всевишният казва: „Не, не използвай окултна сила. Има друга сила, наречена духовна“. Духовната сила е мъдра. Тя няма никога да навреди с нещо. Понякога си служиш с окултната сила прибързано. Това е като при хирурга, който оперира много бързо по необходимост, но има риск пациентът да не оживее. Окултната сила има някои недостатъци, макар че тя може да действа мълниеносно. Ако нещо трябва да се случи изключително бързо, то може да се използва окултна сила. Но ако трябва да става бавно, неотклонно или постепенно, прилагаш духовна сила. Когато я използваш, е съвсем безопасно, наистина безопасно. Духовната сила никога не е причинявала вреда. Окултната сила може да действа по-бързо от най-бързото, но понякога създава проблеми.
Духовните Учители винаги се стараят да използват духовна сила. Все пак, в редки случаи, духовната сила може да се окаже твърде бавна. В такъв момент трябва да се намеси окултната. Това са две сили. Едната е най-бързият бегач, спринтьорът; другата е бегачът на най-дълги разстояния. Бегачът на най-дълги разстояния се движи бавно, бавно, бавно. Спринтьорът ще бяга изключително бързо, но после може да се строполи и да умре. Всеки духовен Учител ще стигне до същия извод: духовната сила е безкрайно, безкрайно по-мъдра от окултната. Но ние наистина се нуждаем и от двете.„Катаклизъм“ е много особена дума. Ние често я използваме. Светът е толкова голям. Дори и най-страшният катаклизъм няма да унищожи този свят. Нашият ум е много ограничен. Той обича да слуша за унищожение, но умственото виждане за света е много ограничено, много ограничено.
През годините някои духовни учители са предсказвали, че светът ще загине. Не може да се унищожи целият свят. Големи части – да; съгласен съм, че големи части от света могат да бъдат унищожени. Но Бог няма да позволи Неговото Творение да изчезне изведнъж, цялото по едно и също време. Това е погрешно. Да, атомната бомба и водородната бомба могат да унищожат много неща. Но аз не мога да повярвам, когато казват, че те ще унищожат целия свят. Това е преувеличение. След пускането на една атомна бомба хората ще се замислят за последствията. Големи площи като Хирошима и Нагасаки бяха унищожени. След Хирошима и Нагасаки японците капитулираха – от страх и безпомощност. Но аз не мисля, че ще има атомни бомби, които да унищожат цяла една страна открай докрай.
От една страна, ние се плашим, щом чуем думата „унищожение“. От друга страна, трябва да знаем, че Бог иска да продължи Своето сегашно Творение. Той не желае целият Негов свят да бъде унищожен. Той не иска това, не е възможно. Да, ще има страдание. Трябва да преминем през нечувани страдания. Но Бог няма да позволи унищожение на целия свят.
Тази сутрин някой ми разказваше, че духовни Учители говорели за гибел на целия свят, защото светът не приема божествената Светлина. Аз споделих моята гледна точка. Казах му защо това не може да стане, защо не бива да стане и защо Бог не иска то да се случи. Може би са виновни учениците на тези Учители. Понякога учениците не предават вярно казаното от техните Учители. Много често те имат собствено мнение и говорят разни неща от името на Учителя. Това е много неприятно.
Аз вече започнах да виждам светлина, светлина, истинска светлина, вътрешна светлина в някои страни. Новородена светлина виждам. През изминалата година една голяма страна се развиваше много добре вътрешно, в духовно отношение. Заедно с материалния напредък тя постигаше и духовен. Тази страна се нуждаеше от светлина. Как се появи тя? Бог знае дали аз бях вътрешно отговорен, но по някакъв начин това се случи. Толкова съм щастлив! В края на 2005 година тази страна излезе напред. Сега, през новата година, тя е изцяло за мир в света. Първо трябва да има мир вътре в страната. Трябва да кажа, че и на световната сцена тази държава се ангажира много сериозно и искрено с мира.
Скоро още няколко страни ще излязат напред. Мир, мир, мир! Трябва да видим и да почувстваме, че държавите, които не вярват в мира, не представляват целия свят.
NED 11-21. Шри Чинмой отговаря на следващите 11 въпроса на 6 януари 2006 г. в Куантан, Малайзия.↩
Макар че са статични и остават на едно място, моите абстрактни картини проявяват Божията Светлина по един начин. Птиците проявяват Божията Светлина по съвсем различен начин.
Свободата сама по себе си е светлина, но неподвижното също има своя вътрешна светлина. В нашата философия едно нещо се движи, а друго – не. Дори неподвижното е динамично по свой начин, но ни трябва друго зрение, за да го видим.
Птиците летят; ние можем да видим движението на крилете им. Хималаите не се движат. Според нас те са застинали. Но това не е вярно! Ако поискате да погледнете с третото си око, несъмнено ще видите, че летящите птици са неподвижни, а застиналите Хималаи се движат. Ще кажете: „Как е възможно?“. Човешкото око вижда, че едно нещо е застинало, а друго се движи.
Аз виждам ято птици в полет. Вие също го виждате; всички го виждат. Това е вярно. Виждаме също така, че планините са неподвижни. Но когато използваме третото око, можем да видим всичко по съвсем друг начин. Възможностите на нашите човешки очи са ограничени. Човешките очи ще видят, че нещо се движи, но третото око може да съзре точно обратното. Такава е мощта на третото око. То не ни заблуждава. Третото око има власт над движението и може да го види в нещо статично. Или пък, ако даден предмет се движи, а третото око иска да го види по различен начин, то за него същият този предмет ще е неподвижен. Дори ако нещо не е помръдвало хиляди години, третото око може да види в него движение.
По същия начин можете да спрете времето. Вчера ви дадох молитва: „Какво ми е нужно? Спираща времето медитация“.4 Има такава медитация, в която определено можете да виждате времето – часът е един, два или три – но докато медитирате, отивате отвъд времето. Тогава, от един часа до три или до четири времето не тече; тази медитация е отвъд времето. Когато сте в състояние да преодолеете силата на времето с медитацията си, можете да видите всичко по различен начин.
Да се върнем на въпроса ти: моите абстрактни картини наистина имат души. Те са спрели, удовлетворени са. Те не са лениви – не! Хималаите вдъхновяват толкова силно милиони и милиони хора, дори тези, които не изкачват върховете им. Когато чуем за Хималаите, съзнанието ни се издига много високо. Веднага щом помислим за тях, изпитваме голяма радост. Толкова мир усещаме. Съвсем същото се случва с моето изкуство. Неподвижните картини ни носят радост. А когато птиците летят, също изпитваме огромна радост.
Ние можем да получаваме радост от противоположни неща, дори от противоречия. Ще попитате: „Как е възможно?“. С радостта е винаги така! Когато океанът е тих и спокоен, изпитваме голяма радост. И когато виждаме огромни вълни, пак се радваме. Океанът е все същият. Когато е спокоен, това ни носи радост. Казваме: „О, той е тих и спокоен!“. А когато е бурен и опасен, можем също да изпитаме радост.
NED 12. Шри Чинмой отговаря на този въпрос в Истанбул, Турция на 22 ноември 2006 г.
↩NED 12,6. Sri Chinmoy, My Christmas-New Year-Vacation-Aspiration-Prayers, Part 53,↩
Брахмананда – ученик на Шри Рамакришна, известен като Ракал – бил много извисен духовно. Имал изключително високи преживявания. Той бил доста едър, а Шри Рамакришна бил съвсем слаб. Но понякога, когато Брахмананда крачел в много високо съзнание, без да поглежда към никого, другите ученици го виждали като Шри Рамакришна. В такова високо съзнание бил. Те благоговеели и се прекланяли пред него, защото в такъв момент не го виждали като Ракал. Когато Брахмананда вървял, учениците виждали да крачи Шри Рамакришна.
Когато пишех коментарите си върху Бхагавад Гита, аз ги записвах на английски всяка сряда и после ги изпращахме на Шуда в Пуерто Рико. Тя ги превеждаше на испански. Когато четеше на глас коментарите ми, в Центъра в Пуерто Рико присъстваха двадесет, тридесет, понякога четиридесет ученици, и те виждаха моето лице в нейното женско лице. Всички го виждаха! Получих много писма от учениците, описващи как са виждали мен в нейното лице. Тя се отъждествявала толкова пълно с мен, че собственото ѝ лице изчезвало. Когато срещата приключвала, учениците отново я виждали като Шуда. Това се случвало толкова много пъти! Ако искате, вярвайте, но не само един ученик, всички виждали моето лице.
Ако човек стигне високо, много високо, другите могат не само да съзрат Учителя в него, но и да видят този човек като живия Учител. С мен това се случи, когато бях на деветнадесет или двадесет години. Разказвал съм ви тази история. В палещата жега на Пондичери, в един часа следобед, аз вървях бос и пеех. Знаех тези песни, но умишлено бърках всички ноти. Пеех с цяло гърло! Срещна ме една възрастна жена, която ми беше като майка. Държах се като истински хулиган, но тя видя в мен живото Присъствие на Бог. Никога дотогава не беше виждала Божието Присъствие. Тя отишла в дома на сестра ми и казала: „Брат ти пееше ужасно и обикаляше по такъв чудноват начин! Но аз видях в него живото Присъствие на Бог“.
В ашрама имаше един човек, който и чаша вода не изпиваше, без да ме разкритикува. Бяхме се трудили заедно в електрическата работилница. Хората се възхищавали на стиховете ми, но това му идвало в повече и затова той ме критикувал. Ако моят най-горещ почитател бил наблизо, никой не смеел да каже и дума срещу мен. Ако някой кажел, че стиховете ми не струват, а почитателят ми държал книга, той го замервал с нея. Въпросният ученик винаги се подигравал на моя поклонник, като ме критикувал безжалостно. Всеки път, щом хората похвалели поезията ми, той възкликвал: „Стихотворенията на Чинмой? Той е бездарен! Американците са толкова глупави! Ще си намери ли и един ученик тук, в Индия?“. Това продължавало с години.
Един ден моят наставник, най-скъпият ми приятел, показал на този критик Трансценденталния Портрет, докато вървели по улицата. Щом видял снимката, той се стъписал. Допрял я до челото си и казал: „О, Господи! Това е Бог, това е Бог!“. Той искрено се възхищавал на образа и виждал Бог. В следващия миг я върнал на моя най-скъп приятел и отново заговорил, че съм бездарен! Все пак видял Бог за минута.
В един момент той видял Бог в моята Трансцендентална Снимка. После, Щом я върнал, отново подхванал старата песен.
Колко хора могат да видят Бог в моята Трансцендентална Снимка? Всички вие виждали ли сте Го, очаквате ли да Го видите? Този човек е казал съвсем искрено, че е съзрял Бог. В този момент той не се е шегувал.
При едно от посещенията ми в ашрама този критик ме замоли да му покажа дланта си. Отвърнах му: „Защо ти трябва да я гледаш? Ти знаеш всичко – казвай каквото искаш! Придобил си толкова голяма окултна сила. Нужно ли е да ти показвам дланта си? Просто кажи каквото знаеш – аз съм готов да го чуя. Не е нужно да гадаеш по ръката ми“.
Някои от учениците на Шри Рамакришна са били наистина, наистина близки, а имало и други, които страдали от небожествени качества. Свами Вивекананда получавал много голямо внимание, но понякога не слушал Учителя си. Въпреки това Шри Рамакришна винаги казвал, че се вбесява, ако учениците му говорят зле за Свами Вивекананда, или ако дори чуе хората да злословят за него.Въпрос: Гуру, това подейства!
Шри Чинмой: Защо тогава пак те боли?
Въпрос: Тогава беше лявото ми коляно. Сега е дясното!
Шри Чинмой: Можеш пак да започнеш да пиеш вода.
Въпрос: Пих, но не помогна!
Шри Чинмой: Вяра ти трябва, вяра! Разбира се, първия път ти наистина почувства, че си получил вътрешно послание.
Аз също имах нужда от вяра. От колко вяра се нуждаех, когато мажех с мастило лявата си пета! Наближаваше последният ми шанс. Трябваше да бягам, да бягам с всички сили към къщи, защото Майка Кали искаше да сложа знак на лявата си пета. Е, какво общо има мастилото с моя овчарски скок? Но аз го направих и постигнах успех в овчарския скок.
В друг случай, Сарада Деви ми каза вътрешно да отида във визовия отдел за паспорта си в събота, за да мога да дойда в Америка! Можете ли да повярвате в такова нещо? Тя ми каза да отида в правителствено учреждение в събота. Посочи ми и времето: единадесет часа. Аз имах вяра и наистина получих визата.
Шияма Чаран Лахири, Лахири Махашой, имал огромна окултна сила. Той бил най-близкият ученик на Бабаджи. Вижте вярата му! Той имал две дъщери. Едната била на около осемнадесет години, когато се омъжила за човек от много богато семейство. После се върнала при родителите си и се разболяла от много, много тежка болест, нещо като холера. Смъртта ѝ била само въпрос на седмици. Съпругата на Шияма Чаран Лахири плачела непрестанно и искала от мъжа си да доведе прочути лекари. Той рекъл: „Не ти трябват прочути лекари. Аз ще излекувам дъщеря ни.“ Приготвил смес от синапено масло и подправки и казал на жена си: „Дай ѝ това. Тя ще оздравее“.
Уви, жената нямала вяра в съпруга си и не дала лекарството. Тя казала: „Какво ще си помислят хората? Ако дъщеря ни умре, те ще обвинят нас. Нейният съпруг и цялото ни семейство ще обвинят нас“. И изхвърлила лекарството. После дошли лекарите, но не успели да излекуват дъщерята. Жената плакала безутешно, но така и не повярвала, че мъжът ѝ можел да изцели тяхната дъщеря.
Какво станало после? Те имали трима сина. Единият от тях, средният, изгубил разсъдъка си. Жената изпращала съпруга си ту при един, ту при друг лекар и той ѝ се подчинявал безрезервно. Бил велик йоги, но обикалял навсякъде, защото жена му го пращала. Тя все така нямала никаква вяра в него, но лекарите не можели да излекуват сина.
Състоянието му съвсем се влошило и тогава жената казала: „Добре, добре! Ти си луд, но да използваме сега твоето безумно лекарство“. Шияма Чаран Лахири приготвил същото средство – синапено олио и подправки – и синът оздравял. Жена му го пращала да доведе различни лекари и той ги водел, но те не успявали да излекуват сина им. Накрая лекарството на Шияма Чаран Лахири подействало.
Вяра, вяра, вяра, вяра! В моя случай препоръчвам кокосова вода. Аз не казвам, че ако пиете кокосова вода, ще се излекувате от всичко. Не твърдя това, но виждам, че с кокосова вода най-често работя много успешно. Някои хора изпитват много сериозна, остра болка от апендицит и трябва да отидат в болница. Казвам им да пият кокосова вода, защото зная, че ще мога да облекча болката им с нея. Вложил съм там духовна сила. Няма да твърдя, че кокосовата вода ще изцели всекиго! Аз обаче зная, че с каквото и да поискам да помогна на даден човек, мога да използвам кокосова вода. Много, много пъти – стотици пъти – съм си служил с кокосова вода. С нея силата ми работи. За всичко я препоръчвам, категорично; но не се осмелявам да кажа, че хората ще се излекуват само с пиене на кокосова вода.
В деня, когато Рави Шанкар дойде да свири за нас, валеше силен дъжд. Един високопоставен служител на ООН и съпругата му дойдоха при мен. Те казаха, че жената е имала два спонтанни аборта и е изгубила дете. Бяха много отчаяни. Сега жената отново беше бременна и те ме питаха дали мога да направя нещо, умоляваха ме да направя нещо. Аз подготвях речта си за Рави Шанкар. Казах им: „Добре, ще се моля, но отсега нататък пийте кокосова вода“. Аз зная колко вярваха те в кокосовата вода! Детето наистина се роди и беше съвсем здраво.
Дъщерята на един известен политик дойде в нашия музей. Беше много, много любезна. Докато се подписваше в книгата за гости, тя сподели, че трябва да роди след две или три седмици. Аз се ужасих, защото беше уредено да я повдигам. Ами ако се случеше нещо? Никак, никак не ми се искаше, но какво можех да сторя? Молих се на Бог и я повдигнах възможно най-бавно. Аз знаех, че няма да се случи нищо, но тя беше тази, която имаше вяра. Щеше да ражда след две-три седмици. Какъв риск пое!
Когато подписваше книгата за гости, тя се обърна към мен: „Моля ви сега да ми дадете съвет“. Аз ли трябваше да ѝ дам съвет? Казах ѝ: „Отсега нататък, всеки ден до раждането, пийте кокосова вода – ако е възможно, по два пъти на ден“. Тя ме смяташе за духовна личност и затова се отнесе към думите ми много, много сериозно. Наистина пи кокосова вода и после ми благодари.
Една знаменита актриса ми каза: „Ще ми намерите ли съпруг?“. Истина ви казвам! Аз ли бях подходящият човек, който да ѝ търси съпруг? Тя беше много мила, толкова посветена, толкова посветена. Заръчах ѝ да пие кокосова вода! Може да ме е проклинала, задето ѝ казах, че кокосовата вода ще я дари със съпруг. Използвам кокосовата вода за толкова много неща. Вярвайте ми, на окултно ниво аз направих нещо. Тя беше убедена, че съм духовна личност и затова ми повярва, колкото и глупаво да звучеше, че трябва да пие кокосова вода, за да си намери съпруг.
Ако някои специални личности задават такива искрени въпроси, какво да правя? Не ги ли кара вярата им в мен да ме питат? Аз виждам, че те не искат да ми се присмиват. Усещам сериозност във въпросите им. Ако ме приемат сериозно, аз мога да направя нещо. Това е вярата. Ако искате да съдите от външна гледна точка, ще кажете, че това е лудост; тези хора обаче ме уважават изключително много. Тъй като съм почувствал тяхното искрено уважение, аз съм им казал да пият кокосова вода и съм вложил в нея моята духовна сила.Моята майка ме излекува с кокосова вода, когато бях много тежко болен от едра шарка. Лекарите бяха изгубили надежда. Очите ми бяха се слепнали, не можех да ги отворя. Майка ми оспори лекарите с малко кокосова вода и се оказа права. Кокосовата вода е свързана с живота ми по особен начин. Много хора съм избавил от страдания с нея!
Вяра, вяра, вяра, вяра! Вярата е реалност. Ако Учителят каже нещо, значи то може да стане. Когато искам от учениците да направят нещо или да ми донесат нещо вечер или през нощта, те първо казват: „О, през нощта е невъзможно! Магазините са затворени; няма да има никого в девет или десет часа вечерта“.
Веднъж казах на един ученик, че искам цигулка. Що се отнася до свиренето на цигулка, аз съм все още вечен начинаещ! Беше през нощта – толкова късно, толкова късно. Аз казах: „Нека да видим“. Обикаляхме с колата, но нямаше магазини. Накрая видяхме един малък магазин, спортен. Аз влязох вътре. В този момент не търсех цигулка, но какво видях? Там, където държаха уредите за фитнес, имаше една цигулка! Как стана това? Един приятел на собственика му я оставил да я продаде.
Подобни неща са се случвали много пъти.
Вяра! Три-четири дни преди смъртта си Шри Рамакришна пожелал да яде плод амалаки. Свами Вивекананда казал: „Сега не е сезон за него“. Един ученик обаче заявил: „Щом тази молба идва от устата на Учителя, някъде трябва да има амалаки“. Той тръгнал от село на село. Намерил само един плод и го занесъл на своя Учител. Шри Рамакришна казал: „Това се нарича вяра“. Ученикът бил Наг Махашой.
Веднъж някой злословел за Шри Рамакришна на улицата. Наг Махашой грабнал сандалите на този човек и го натупал. Мъжът бил много по-силен от Наг Махашой, но в гнева на ученика имало толкова мощ! След това мъжът никога повече не хулил Шри Рамакришна.
Шри Рамакришна подхождал по два начина. Той казвал на учениците си: „Ако някой е по-силен от вас, просто си кажете: „Той не е човек, буболечка е“. Защо да обръщате внимание на буболечка? Ако пък някой е слаб, викнете му: „Ти ли? Ти говориш зле за моя Учител? Ако го очерняш, ще отидеш в ада!““. Шри Рамакришна казвал, че ако хулителят на вашия Учител е по-силен от вас, той може да ви набие, затова е най-добре да си казвате, че той е просто буболечка. Защо да ѝ обръщате внимание? Ако обаче е по-слаб от вас, как ще търпите да злослови за Учителя ви?
Веднъж Шри Рамакришна и Матур Бабу разговаряли. Матур Бабу попитал: „Може ли на едно и също стъбло да има и бяло цвете, и друго с различен цвят – синьо или още някакво?“.
Шри Рамакришна отвърнал: „Може“.
Матур Бабу заспорил с Шри Рамакришна. Той казал: „Не е възможно. Ако едното цвете е бяло, всяко друго цвете на това стъбло трябва също да е бяло. Не може да има друг цвят“.
Не щеш ли, на другия ден Шри Рамакришна показал на Матур Бабу малък стрък с едно бяло цвете и едно в различен цвят. Или Шри Рамакришна използвал силата на волята си, или това било нещо съвсем естествено. Виждал съм това в Читагонг и в Пондичери: две цветя с различна окраска на едно стъбло. Матур Бабу нямал вяра, но Шри Рамакришна му доказал, че е възможно.
Всичко може да бъде направено, ако имаме вяра. Трудностите ни идват от това, че губим вяра твърде бързо. След пет минути или след пет дни вярата ни изчезва. Лично аз казвам на всички: „Имайте вяра, имайте вяра, имайте вяра!“. Но когато дойде ред на медицинската наука, понякога нямам никаква вяра!Дълги години бях против акупунктурата. Учех ви, че имаме хиляди фини нерви, които акупунктурата дразни. Казвах на всички какво мисля, а сега наруших правилото си – подложих се на акупунктура! Опитах да повярвам в нея, но в случая болката се върна три пъти.
От друга страна, вижте вярата ми: опитах инжекции за болката в коляното си. Моят китайски лекар беше много доброжелателен. В продължение на три седмици, понякога дори месец, се чувствах по-добре. После болката се връщаше. А сега лекарят отиде в другия свят. Душата му ще трябва да работи във и чрез някои от моите ученици лекари!В ашрама аз сменях работата си осем пъти! Майката не одобряваше, когато хората сменяха работата си. За останалите от нашето семейство тя беше твърдо против. На мен обаче каза: „Иди и работи на друго място“. Така в един живот аз сменях работата си много пъти.
Някои души са били велики в един живот, а в друг са навлезли в различна област, в която са били съвсем начинаещи, начинаещи, начинаещи, начинаещи!Всички ученици ходят в едно и също училище и учителят, да предположим, е изключително добър. Един ученик преуспява, друг се проваля – не завършва образованието си и не получава диплома. Ние нямаме представа как действа Божията Милост. Просто нямаме представа!
Шри Ауробиндо е казал, че способностите на великите души – Васища, Вишвамитра, всички мъдреци, които са се появявали в онези дни – един ден ще избледнеят до незначителност. Нови души идват – велики, по-велики души. В края на своя разказ „Идеалът на опрощението“, който аз преведох в стихове на бенгалски, Шри Ауробиндо пише, че от Небесата идват по-могъщи души. Те ще са толкова велики, че качествата на техните предшественици ще избледнеят до незначителност. Васища и Вишвамитра са души от най-висок порядък, но според Шри Ауробиндо ще дойдат нови души, които далеч ще превъзхождат старите. Дали вече са дошли или не, само Бог знае!
Шри Ауробиндо казваше, че ние не сме синове на миналото, а на бъдещето. Казваше също така, че във великата сфера на духовността бъдещето трябва да следва миналото.
Когато Шри Ауробиндо си спука коляното, пристигнаха много писма, в които го питаха каква е причината. Лекарите също питаха. На всекиго той даваше различен отговор. Обясни по четири или пет различни начина защо коляното му се е сцепило. Кой от тях да приемем? Трябва да се задоволим или с една причина, или с друга. На един и същ въпрос отговорите на Шри Ауробиндо бяха различни.
Някои духовни Учители казват, че под коляното всичко е несъзнателност, затова трябва да спускаме светлина в коляното. Тогава ще се излекуваме. Светлина, светлина, светлината е лекарството!Да предположим, че някой е бил много, много небожествен. В Индия е имало толкова много измамници, които са вършили наистина лоши, лоши неща, но са станали божествени. Казват, че дори този, който е написал Рамаяна, е бил ужасен човек и режел пръстите на хората. Искал да направи огърлица от пръсти! Той бил толкова зъл, толкова нечист, че не можел да произнесе името на Рама. Трябвало да го казва обратно: „Мара, Мара“. После обаче станал божествен. Станал най-голям мъдрец. В много случаи хората са били съвсем, съвсем лоши, порочни до мозъка на костите, а са станали светци. Уви, случват се и нещастия. Някои хора започват с истинска святост, но свършват в затвора, защото тръгват да вършат злини. В началото са били толкова добри.
Да се върнем на въпроса ти. Напълно е възможно за търсещия, ако желае, да промени завинаги природата си в рамките на един живот. Ако Божията Милост се спусне много мощно и ако съдът на възприемчивостта у търсещия е много голям, той може да го направи. Не му трябват много прераждания. Иначе, по бавния начин, на човека може да са му нужни две или три прераждания, за да промени природата си.
Понякога малката фиданка расте права. Виждаме, че един ден ще стане дърво. Но уви, идва буря и то се пречупва. Така и някои търсещи престават да напредват. Да кажем, че някой се е справял добре в продължение на тридесет години, но после нещо се случва – срив на вярата или друга катастрофа. Тогава той не напредва повече.
Нашата задача е да напредваме. Много ме натъжава, че някои ученици, които поеха по нашия път от самото начало, са паднали доста ниско. Но аз продължавам да се надявам, че в следващото си въплъщение или в залеза на своя живот те ще си възвърнат стремежа.
От яслите децата преминават в детската градина, в началното училище, средното училище, колежа и университета. Но какво става? Някои се отказват от средното училище или не продължават след него. От тях се очаква да стигнат до магистратура, да речем, но това не се случва. По съвсем същия начин, в духовния живот някои хора стигат до определено ниво и смятат, че това им е достатъчно. В обикновения живот, ако сте завършили бакалавърския курс и не продължите по-нагоре, вие запазвате тази титла. Запазвате знанието, което сте получили в университета. В духовния живот, за съжаление, престанете ли да напредвате, в повечето или поне в много от случаите вие падате.
В обикновения човешки живот, ако престанете да напредвате, си оставате на място. Ако в дългия скок сте постигнали седем метра и не можете повече, това ви е достатъчно. Постиженията ви приключват, но е записано, че сте скочили седем метра. В духовния живот е съвсем различно. Изкачили сте се до определена височина на дървото и ако не искате да се катерите по-нагоре, просто слизате надолу. Не можете да останете там! Ако в обикновения живот имате магистърска степен, вие си я запазвате. Но в духовния живот, ако сте се изкачвали по дървото и сте заседнали, ако не отивате по-нагоре, то вие се плъзгате обратно. В много редки случаи спирате и не слизате надолу. Най-често обаче, щом напредъкът спре, хората падат надолу. Това се е случвало с много ученици. Все пак някои са запазили нивото си.
Ще ви дам един пример. Когато дойдоха на нашия път, те чувстваха, че трябва да победят несигурността, да победят завистта, да победят гордостта, за да напредват най-бързо и да станат много близки с Учителя. Чувстваха, че трябва да преодолеят всичко лошо в природата си и всяка секунда се стараеха да придобият чистота, чистота. Всичко, което виждаха в себе си като пречка за напредъка им, те се опитваха да победят. Уви, уви! След двадесет или двадесет и пет години някои са се отказали напълно. Всички тези сили – гордост, гняв, завист – които преди искаха да победят, сега са станали техни оръжия. Ако на пътя дойде нов човек, ако той блести и се справя добре, стрелите на завистта могат да полетят към него от въпросните ученици.
Ако говорим за теб, ти напредна много бързо. Такова служене от началото – служене, служене, служене! Дори сега продължаваш. Да служат като теб не могат дори десет процента от учениците. Двадесет и четири часа в денонощието работиш, работиш, работиш, работиш. Някои хора ти завиждат. Днес ти го казвам. Но има и мнозина, които се гордеят с теб. Те си казват: „Тук имаме съкровище! Той се справя толкова добре“.
Ние нямаме представа колко бързо може да напредва човек. Да вземем Шри Ауробиндо. Неговият Гуру, Вишну Баскар Леле, много се гордеел с него. Той казвал, че му трябвали седем дълги години, за да усмири ума си, да го направи тих и спокоен – седем години – а Шри Ауробиндо го постигнал за три дни. Колко се гордеел с Шри Ауробиндо неговият Гуру!
Шри Ауробиндо се издигал високо, по-високо, най-високо. Той надминал Учителя си. Господ Кришна напътствал Шри Ауробиндо всеки миг. Тогава неговият Гуру завидял на постижението му и казал: „Нападнали са те враждебни сили“. Шри Ауробиндо отвърнал: „Аз вече искам да ме управляват враждебните сили, а не ти!“.
Погледнете искреността на Учителя! Той наистина е бил искрен. Кой би признал, че собственият му ученик е надминал постиженията му? Обикновено духовните Учители не казват, ако някой напредва много. Леле казал, че за три дни Шри Ауробиндо е постигнал такава висота, че е успял да усмири ума. От друга страна, когато Шри Ауробиндо го надминал, Леле завидял и заявил: „Нападат те враждебните сили“.
Учителят на Шри Ауробиндо е бил много, много велика душа. Веднъж Шри Ауробиндо трябвало да държи реч. Той не бил подготвен и изпитвал силно притеснение и безпокойство. Леле казал: „Просто излез на сцената и се поклони на Господ Вишну“. Шри Ауробиндо имал такава вяра! Без всякаква подготовка той се поклонил на Господ Вишну и произнесъл великолепна реч – неговата Утарпара. Такава вяра имал той в своя Гуру. Но враждебните сили могат да нападат, и те нападнали Леле.
Родители и деца могат да са на един и същ духовен път. Обикновено, когато дъщерите напредват или извършат нещо забележително, бащите се радват. Но когато някои бащи видят, че синовете им напредват – уви, уви, започват проблемите! Същото се отнася и за някои от майките, щом видят, че дъщерите им напредват. Има майки, които си съперничат със своите дъщери, ако те крачат по-бързо в духовния живот. Уви, това е завист! Родителите трябва винаги да са в единство с децата си.
Виждали сме завист и у някои прочути жени. Те са много по-възрастни от собствените си дъщери. Правят всякакви неестествени неща и понякога дъщерите изглеждат по-стари от майките! Защо го правят майките? За да станат млади или да изглеждат млади.
Дори между две ръце може да има завист. Ако дясната ми ръка е по-силна от лявата, аз може да си създам лошо мнение за лявата ръка. Може да кажа, че е безполезна, безполезна, безполезна. Но ако съм духовен човек, винаги ще се старая да проявявам съчувствие. Ще съм в единство и с дясната, и с лявата си ръка, като проявявам съчувствие към лявата. Дясната ми ръка ще казва: „Горката ми сестричка, ти си по-малката в семейството“.
Когато има истинска духовност, изпитваме състрадание към другата страна. Когато няма истинска духовност, настъпва разделение. По-висшият казва на по-низшия: „Ти си слаб, значи си безполезен, безполезен, безполезен“.
В началото много от учениците, които са с нас вече много години, прилагаха божествения начин за преодоляване на завистта, несигурността, нечистотата, гордостта и други тъмни сили. Аз съм дал молитва за всеки ден – „Всевишни, аз трябва да победя“5– и се надявам, че хората искрено повтарят тези молитви. Ако учениците от самото начало бяха водили неотклонно борбата с тъмните сили, досега щяха да са станали светци. На нас ни пречи това, че по пътя се отказваме. После, щом видим, че някой има много божествени качества, всякакви божествени качества, ни обзема завист.
Понякога стрелите на завистта наистина пронизват способния. Но без значение колко стрели от завист изпращат другите към даден човек, Бог е насреща, за да го спаси. И аз имах завистници, но те не можаха да ми попречат да стана това, което съм, защото Бог беше с мен.
Още веднъж искам да кажа, че промяната на нашата човешка природа може да отнеме няколко живота или един живот, но това е много трудно, много трудно. Казват, че човешката природа е като опашката на кучето. Когато я държиш, ти се струва, че се е изправила. Но пуснеш ли я, тя тутакси пак се извива.
Ако всеки миг сме много строги към себе си – не всеки ден, а всеки миг – то преобразяването на природата ни определено може да стане за един живот. Това се е случвало. Толкова много закоравели грешници, истински грешници, извършили ужасни неща, наистина са осъзнавали Бог в един живот. Това е ставало и В Индия, и навсякъде, във всички страни. А от друга страна, някои добри търсещи са отпадали по пътя. Отначало са били много добри, но са рухвали.
Всичко е Божия Милост, Божия Милост, Божия Милост, Божия Милост. Нужна е възприемчивост плюс Божия Милост. Все пак не знаем кога ще се спусне Божията Милост. Четирима души стоят заедно, ще дойде едно дете и ще подаде цвете на някого от тях. Защо? Просто защото детето харесва този човек. Има някаква връзка между малкото дете и този, на когото то дава цветето.
NED 21, 17. A Day in the Life of a Sri Chinmoy Disciple, p. 46. New York: Agni Press, 2008↩
Обикновените хора имат само едно слънце. Духовните хора, ако са много напреднали, могат да имат две или три вътрешни слънца. Най-скъпият ученик на Шри Рамакришна, Свами Вивекананда, имал осемнадесет вътрешни слънца. По онова време имало един друг духовен Учител. Шри Рамакришна много обичал и него, и Свами Вивекананда. Този Учител имал само едно слънце, въпреки че имал толкова много ученици. Бог знае колко вътрешни слънца имам аз.
Всеки човек си има вътрешно слънце и едно му е достатъчно. Ако можете да виждате това слънце и да се къпете в неговата светлина, ще имате множество, множество високи преживявания.
През последните четири-пет дни всяка сутрин имахме благословията да виждаме слънцето, докато карахме колата, и аз бях много, много щастлив. Днес, уви, нямаше слънце. Обикновено обикаляме половин час, но днес казах: „Да излезем за един час и да видим дали слънцето ще ни благослови“. Днес нямаше следа от прекрасното, прекрасното слънце.
Слънцето, което виждах в Пондичери, беше меко, нежно и много, много състрадателно. Тук виждам същото слънце, но в друг аспект. Цялото е мощ, мощ, мощ! То е същото слънце, но тук е само сила! Аспектът на слънцето, който виждахме в Пондичери, ми даваше много, много повече радост, но и от тукашното слънце ние наистина получаваме благословии.
Имал съм множество значими преживявания със слънцето. Най-удивителното беше в Камакура, в подножието на статуята на Господ Буда. Двамата с Господ Буда се отдадохме на духовни игри със слънцето.
NED 22. На този въпрос Шри Чинмой отговаря на 27 ноември 2006 г. в Истанбул, Турция.↩
На коледните пътешествия ние плачем за просветление. Колко много време прекарвам тук с вас! Дори когато идвате в Ню Йорк за нашите празненства, вие не ме виждате и аз не ви виждам толкова пъти през деня. Вие сте щастливци и аз съм щастливец. На вас ви е провървяло, че имате Учител, който може да прекарва с вас толкова дълги часове, а на мен ми е провървяло, че имам наистина, наистина посветени ученици, които ценят моята медитация. Вие искате да медитирате, да медитирате. И аз ценя вашето себеотрицание.
Колко радост получавам, когато карам моята колесница около хотела по време на сутрешните ни медитации! Истинска радост изпитвам. По това време аз съм далеч, далеч отвъд – отвъд, отвъд. Нищо, абсолютно нищо не може да ме смути. На първата обиколка се опитвам да видя всекиго, всички ученици, които стоят там. Поглеждам насам и натам. На втората не гледам към никого, но добре познавам местата, където са застанали учениците. От третия път нататък аз съм в друг свят. Не става въпрос за познаване; аз не виждам мястото, не виждам отделните хора. Чувствам, че през това време учениците трябва да са много, много, много, много посветени, за да получават от мен. Едни се справят много добре, докато други са неспокойни, а някои спят. Но от третата обиколка аз съм в друг свят.
NED 23. На този въпрос Шри Чинмой отговаря на 1 декември 2006 г. в Белек, Турция.↩
Няма и един Аватар, който да не е страдал. Някои са страдали по-дълго. Шри Рамакришна е бил на петдесет години, когато е напуснал тялото. Шри Чайтаня е имал кратък земен живот. Някои твърдят, че Шри Кришна е живял сто и осем години, други казват сто и двадесет; със сигурност са повече от сто. Шри Ауробиндо беше на седемдесет и осем. Господ Рама е бил на седемдесет и три или седемдесет и четири. Спасителят Христос е бил едва на тридесет и три, като е изпълнил проявлението си само за три години. После е бил разпънат, страдал е и е умрял на кръста. Някои духовни Учители са страдали много дълго. Преминали са през невероятни страдания.
Преди много години в Харвардския университет изпях една песен и оттогава съм я пял много, много пъти. И вие сте я пели много пъти. Je besechhe bhalo: „Който е обичал този свят, е спечелил само мъчителни болки … Но героят продължава да крачи.“ [fn:24-3]
[fn:24-3] EDEM 24-3. Je besechhe bhalo:
```Който е обичал този свят,
е спечелил само мъчителни болки.Светът го е засипал с всичката грозота, мръсотия, кал и нечистота.
Но героят продължава да крачи,понесъл бремето на целия свят.
В края на своите безчетни борбитой ще застане в Нозете на Господа Всевишен.
``` Sri Chinmoy, GLI-73: The Garden of Love-Light, Part 1, songКолко много свързани души сме имали сред учениците! Имало е много духовни сестри, много духовни братя, но в този живот се е случило така, че мнозина от тях не са успели да се сприятелят. Връзката на душите трябва да се прояви в другите части на съществото.
NED 25. На този въпрос Шри Чинмой отговаря на 2 декември 2006 г. в Белек, Турция.↩
Има много начини да придобиеш искреност. Най-лесният е да почувстваш пулса си. Когато сложиш ръце на сърцето си, опитай да чуеш ударите му. Тогава много бързо ще постигнеш истинска искреност. Можеш също така да повтаряш „Supreme, Supreme, Supreme (Всевишни, Всевишни, Всевишни)“ или „Гуру“ колкото е възможно по-бързо. Тогава искреността ти ще излезе напред. Но първият начин е много лесен: просто събираш ръце и чуваш ударите на собственото си сърце. Тогава чистотата идва при теб, искреността идва при теб. Много добър въпрос!
NED 26-28. На този въпрос Шри Чинмой отговаря на 3 декември 2006 г. в Белек, Турция.↩
Не можем да дисциплинираме другите. Ако вътрешно ги проклинаме, нашето съзнание пада по-ниско от най-ниското. Ако се ядосваме на хората, които се държат зле, това не помага на нас, не помага и на тях. Нашият гняв няма да ги промени или да ги научи на дисциплина – не! Трябва да гледаме себе си. Ще си казваме: „Дошъл съм тук, за да напредвам. Трябва да дам най-доброто от себе си“.
Като цяло, за външната дисциплина е отговорен този, който води медитацията. Ако лидерът отсъства, отговарят тези, които провеждат медитацията. Този, който поема отговорността и действа като истински лидер, трябва да е много, много строг. Как обаче да си строг с всекиго? Понякога не е възможно; трябва да премълчиш. Какво можеш да сториш? Старай се само да правиш възможно най-доброто за собствения си напредък. Не можеш да промениш природата на всички, но си способен да напредваш. И ако имаш готовност и устрем, със сигурност ще напредваш.
Всичко трябва да идва дълбоко отвътре, дълбоко отвътре, ако искаме да напредваме. Не можем да принуждаваме другите – не можем да принуждаваме.Според някои хора срамежливостта е слабост, слабост, а други казват, че тя е прелестно качество на човешката природа. Всеки духовен учител си има собствена философия. Според мен, срамежливостта може би няма да забави вашето осъзнаване на Бог. Лично аз не я смятам за лошо качество.
В ашрама мнозина ме мислеха за прекалено срамежлив. Моите приятели и учители твърдяха, че съм винаги срамежлив, но Шри Рамакришна е казвал, че ако си плах, не можеш да осъзнаеш Бог.
Тук, сред учениците, кой се отличава със срамежливост? Сред момичетата са много тези, чиято срамежливост е съвсем видима и осезаема. Момчетата обикновено не са срамежливи, но има някои изключения.
Lajja ghrina bhoy: Ако си плах, ако мразиш и ако се страхуваш, никога няма да можеш да осъзнаеш Бог. Такава е била теорията на Шри Рамакришна.
Шри Рамакришна е посочил няколко стъпки. Аз написах песен за тях, а групата на Пари е пяла тази песен.11 Puja (пуджа) – богослужение със земни предмети като цветя и благовония – Шри Рамакришна е наричал това първо стъпало. Той самият е брал цветя и палил ароматни пръчици. Според своето осъзнаване той е поставял на първото стъпало това преклонение със земни дарове.
После идва japa (джапа) – повтаряне на Божието Име. Истина е, че има духовни Учители, които са осъзнали Бог само с джапа. Някои индийски светци са постигнали много, много високи нива на съзнание, като са практикували джапа.
Преди няколко години правих джапа 7 000 пъти. После увеличих до 13 000 пъти. През това време някои духовни Учители все ми се присмиваха във вътрешния свят. Те казваха: „Спри! Щом осъзнаеш Бог, не е нужно повече да правиш джапа!“. Аз не бях практикувал джапа в Индия, в ашрама на Шри Ауробиндо, затова си казах: „Искам да видя какво е“. Започнах с 3 000 повторения, после станаха 7 000, а накрая – 13 000. Седем или осем месеца правих по тринадесет хиляди, беше преди десетина години. Учениците ми дадоха броячи, за да мога да следя повторенията.
Имаше забавни случки. Пъхах брояча в джоба си, а после, ако сложех там някакви магнитни ключове, числото изчезваше от брояча. Тогава забравях докъде съм стигнал!
Не можех да направя тринадесет хиляди повторения без прекъсване. Правех по хиляда или две хиляди наведнъж. Повтарях часове наред в различно време, но после бройката изчезваше заради магнитните устройства в джоба ми. Дори когато учениците пееха по време на срещите ни, аз повтарях ли, повтарях и щраках ли, щраках. Така наистина опитах джапа, но за щастие или нещастие това изобщо не ми помогна. След осъзнаването на Бог не е необходимо.
Все пак това е въпрос на вяра, на вяра! Много, много духовни личности като Биджойкришна и други, които са били истински светци и йоги от най-високо ниво, са разчитали на джапа. Ако имате вяра, вие можете да го правите, но какво ще повтаряте? Някои духовни Учители казват, че ако някой човек се е молил и медитирал, ще имате повече вяра в този човек, отколкото, да кажем, в един морков. Морковът изглежда добре и можете да го изядете, но ако повтаряте „морков, морков, морков“, ще ви е трудно да вярвате, че морковът ще ви помогне да осъзнаете Бог. Но погледнете Ратнакар! Той режел палците на хората и си направил огърлица от палци. Не можел дори да повтаря името на Господ Рама, защото бил толкова зъл. Искал да повтаря името на Рама, защото Рама бил духовна личност, но можел да го изговаря само наопаки: „Мара, Мара, Мара“. Мара означава мъртво тяло. Ратнар трябвало да повтаря „Мара, Мара, Мара" и наистина постигнал своето осъзнаване. После станал известен като великия мъдрец Валмики.
NED 29-30. На този въпрос Шри Чинмой отговаря на 6 декември 2006 г. в Анталия, Турция.
↩NED 29,6. Песента „Pujar cheye jap baro“ (непубликувана). Шри Чинмой е написал и песен (непубликувана) за израза „Lajja ghrina bhoy“, споменат в този разговор↩
Във външния свят не използваме думата „зрение“ (vision), казваме „виждане“ (sight). Думата „зрение“ е само за вътрешния живот. Тя означава вътрешно зрение. Лекарите употребяват термина „зрение“, но за духовните хора „зрение“ е духовна дума, много духовна.
Когато говорим за вътрешното зрение, имаме предвид нещо, което борави със светлината и с различни божествени качества. Това е вътрешно зрение. Освен това, то може да види по-бързо и от най-бързото. Вътрешното зрение е безкрайно, безкрайно по-висше от външното зрение, което наричаме виждане.
Външното виждане е много ограничено. С него възможностите ви са ограничени. Когато някой стои близо до вас, можете да го виждате ясно, ако сте лице в лице с него. Ако разстоянието е дори пет, десет или петнадесет метра, всичко се замъглява – не можете да виждате ясно. Гледате човека, но не можете да схванете реалността на този човек.
Вътрешното зрение може да види човек на много, много, много голямо разстояние. И то не вижда отделни части: глава, нос, очи и крайници. Вътрешното зрение веднага прониква в душата на човека, на съществото. Тогава то съзира потенциала на душата: какво може да направи тя за Бог, за човечеството.
Духовните хора обикновено не говорят за „външно зрение“. За нас правилните изрази са вътрешно зрение и външно виждане. Лекарите използват думата „зрение“, но дълбоко в сърцето си аз винаги ще казвам, че зрението идва от много, много високо ниво на съзнание. Това е вътрешното зрение. Външното зрение се свежда до това, което очите ви могат да видят в някой човек и да го оценят.
Не може да има сравнение между външното и вътрешното зрение! Вътрешното зрение може в един миг да види миналото, настоящето и бъдещето.
NED 31. На този въпрос Шри Чинмой отговаря на Aspiration-Ground на 13 април 2007 г.↩
Аз попитах: “Какво желание?”
“Искам да Ви изпея песен! Зная, че не съм Ваша ученичка, но Ви моля: позволете ми да Ви изпея една песен.” Аз застанах пред къщата си и тя много хубаво изпя тази песен: Klanti amar khama karo prabhu. Жената беше от Бенгал, казваше се може би Сушмитам. Тя искаше да изпее тази песен за мен и пя много красиво.
NED 32. 17 декември 2005г., Куантан, Малайзия↩
Първите редове на нашата песен „Америка“ гласят: „Велика си ти, добра си, смела си, сърдечна си“. Никое прозрение няма да остане неосъществено. Ние може да не го доживеем, но величието на Америка, добротата на Америка, нейната грижа за света непременно ще възтържествуват. Може да не видим тези божествени качества утре или в най-близкото бъдеще, но те със сигурност ще се завърнат. Някога Америка е предвождала света най-любящо и сърдечно. Онези дни няма никога да потънат в забрава – никога!
Нека се надяваме, че ще видим начело не превъзходството, а единството. Няма да има превъзходство, ще има близост. В задушевното сърце на Америка широкият свят ще намери най-добрата защита. Америка няма да бъде завоевател. Америка ще се побратими със света и ще го обича.
NED 33. 19 декември 2005г., Куантан, Малайзия↩
Интересното е, че когато се срещам с космическите богове и богини и с Аватарите, ние с тях не се изтъкваме. Приемаме по-прости от най-простите форми. Няма един Аватар да покаже висотата си, а после друг да направи същото. Ние сме много близко семейство. Когато се срещаме, обликът ни е почти безформен.
Случва се все пак някои йоги да се гордеят много с окултните си сили. Те се опитват да парадират със своите окултни сили, подобни на големи океански вълни. Някои йоги са като деца. Показват тук и там колко са могъщи, като деца, които са получили играчки. Малките деца могат да хвърлят играчките си на земята и да ги счупят. Много, много напредналите йоги обаче се държат почти като Аватарите.
Когато някои йоги демонстрират възможностите си, които са като гребените на надигащи се тежки вълни, това не безпокои Аватарите. В такива моменти Аватарите показват своето по-обширно от океана съзнание. Тогава йогите се прекланят. Кое е по-важно: самият океан или няколко вълни тук и там? Има Аватари, които дори не обръщат внимание, когато йогите показват окултната си сила, и тогава тези йоги може малко да завидят. Някои Аватари обаче проявяват в такива моменти своето необятно океанско съзнание. Тогава йогите се предават и повече не се хвалят.
NED 34. 21 декември 2005г., Куантан, Малайзия↩
[fn:35-1] EDEM 35-1. Молитвено послание за 2006 година:
```Мой Абсолютен Господи Възлюбени Всевишни,
Моля те, кажи ми какво ще се случипрез тази Нова година.
Дете Мое, запази мълчание.
С Моето Трансцендентално ПрозрениеАз ще дам на човечеството
нова надежда,ново обещание
и ново отзивчиво посрещане на живота.Всички стремящи се човешки същества
тук на земятатрябва да Ме подкрепят.
Аз ще успея.Аз непременно ще успея.
```New Year’s Messages 1966-2007: Selected writings of Sri Chinmoy. Moscow/New York: Aum Publications, 2010
Искам да обясня нещо. Никоя страна не е светът. Ако надеждите и обещанията на определени страни не се сбъднат, то има много други страни, където ще видим, че техните надежди и техните обещания ще се изпълнят. Много страни ще излязат напред с нови надежди и нови обещания. Те ще постигнат поразителен напредък. Щастието на света и страданията на света не трябва да зависят от успеха или напредъка на една отделна държава.
Тази година редица страни ще напредват забележително. Те се колебаеха; те изчакваха три или четири години, за да видят как ще се развива обстановката в света. Сега обаче много страни са достатъчно смели, за да тръгнат по собствен път. Не че ще се разбунтуват, но те усещат, че ако се взират в грешките на другите страни, ще забавят собствения си напредък. Те искат да напредват. Ще видим колко много бедни и богати страни ще излязат начело и ще изпълнят обещанията си.
NED 35. 1 януари 2006г., Куантан, Малайзия↩
Вратата между двата свята е затворена. Ние не знаем какво става от другата страна, а те не знаят какво става тук. Отворим ли веднъж вратата, можем да виждаме тези души и те могат да виждат нас.
Това са два свята. Между тях има само врата или завеса. Трудно ни е да видим другия свят, защото умът ни блуждае в този. Сърцето ни се отъждествява с другия свят, но отъждествяването не е достатъчно. Трябва да отидем в този свят и да видим какво правят там душите.
NED 36. 1 януари 2006г., Куантан, Малайзия↩
NED 37. Kuantan, Malaysia, 1 January 2006↩
Сред хилядите песни, които съм композирал, има значителен брой песни-удари на сърцето – много, много, много. Но тези три песни, когато ги пеете душевно или аз самият ги пея, напълно разтапят сърцето ми. Те са съвсем прости, но наистина носят в себе си най-дълбоките чувства на нашия духовен живот.
NED 38. 1 януари 2006г., Куантан, Малайзия. Коментар върху песните<em> Akarane prabhu, E jibane jadi и <em>Jibaner sheshe/↩
Има известна разлика между издигането нагоре и потапянето надълбоко. В моя случай, когато се потапям дълбоко навътре, аз виждам висши, по-висши, най-висши светове. Всички тези светове са в най-дълбоката ми медитация. Но когато отивам нагоре, за да се наслаждавам на висшите светове, когато вече съм там, аз не изпитвам същото чувство, най-съкровеното чувство, което получавам от потапянето дълбоко навътре.
Когато влезете навътре, вие можете да съберете всички най-високи преживявания. Но когато сте в най-висшия свят, не изпитвате същото чувство. Най-висшият свят си е най-висш, но в най-дълбокия свят, който е в глъбините на сърцето ми, аз усещам присъствието на Най-Висшето. Все пак, не можем да отделим най-високото от най-дълбокото.
Лекарите казват, че сърцето е малък мускул, но един духовен Учител ще каже: „О, не, сърцето е по-голямо от най-голямото! То е много по-обширно от самото небе“. Това е преживяването, което получаваме в духовния живот. Сърцето не е малък мускул. Да, за лекарите то е малко; но за духовните хора сърцето е нещо по-необятно от най-необятното, много по-голямо от небето, което виждаме.
NED 39. 3 януари 2006г., Куантан, Малайзия↩
Има три вида самадхи. Единият се нарича савикалпа самадхи. В него мислите идват и си отиват, но не ви влияят. Мислите се стрелкат като мухи насам и натам, но с ума не се случва нищо. После идва нирвикалпа самадхи. Нирвикалпа е безкрайно по-високо. В нирвикалпа самадхи няма и следа от мисъл – нищо, абсолютно нищо. Там можете да имате най-високата си медитация. Третият вид самадхи се нарича сахаджа. Това е най-трудното самадхи: да поддържате най-високо съзнание насред житейската суета. Не мисля, че Всевишният е давал това самадхи на повече от двадесет духовни личности. Те могат да са в най-високо съзнание. Способни са да отидат далеч отвъд нирвикалпа самадхи. От самото начало на Творението е имало много малко избрани души, които са могли да поддържат най-високо съзнание и в същото време да се шегуват, да общуват с хора и да правят какво ли не.
Пак казвам: мисля, че не повече от двадесет души са постигали сахаджа самадхи. Може би дори преувеличавам, като казвам двадесет. Много, много духовни личности не са стигали до тази висота, защото тя е твърде, твърде далеч над нирвикалпа самадхи. Ако сте в нирвикалпа самадхи, не можете да общувате с хората, да се шегувате и да правите всякакви обикновени неща. Все пак е имало неколцина, които са били в състояние да остават в най-висшето и едновременно с това да поддържат земното си съзнание, да се радват на хумора и на обикновените занимания.Това е сахаджа самадхи.
Моля ви, когато ме виждате да се шегувам с вас, не смятайте, че съм слязъл на най-ниското си ниво, за да бъда с вас. Не, не, не! Когато се шегувам или си бъбря с хората, някои ученици си мислят: „О, Гуру е слязъл ниско. Слязъл е – как иначе щеше да се шегува така?“. Повярвайте ми, не слизам. Със Своето безгранично Състрадание и безгранична Щедрост Бог ми е дал способността да запазвам висотата си. И тази способност аз получих в ашрама на Шри Ауробиндо – не тук в Америка и не в Читагонг.
Когато се шегувам, и вие можете да се радвате на шегата колкото искате – няма нищо лошо; само не забравяйте какво казах. Можете или да се веселите, или да се потапяте дълбоко навътре, но не забравяйте, че най-висшето в мен и човешкият живот, Небесното съзнание и земното съзнание, са винаги заедно.
Много, много малко Учители са притежавали тази способност през годините. Тези малцина са били в най-високото, сахаджа самадхи, други са били в нирвикалпа самадхи, а някои други в савикалпа самадхи. Дори в савикалпа самадхи има поток от мисли. Мислите идват, приливат като вълни, но човекът остава незасегнат. Това е като повърхността на океана, където виждаме бразди и талази. Колко мощни са те! Понякога са страшни, разрушителни. На дъното на океана обаче е пълна тишина, там властва безмълвието. Съзнанието, което е на океанското дъно, прониква и в съзнанието на повърхността.
Само когато сте в най-дълбоката, в най-високата си медитация, ще разберете, че вашият Учител не е тялото. Всички духовни Учители от началото на Творението са казвали на учениците си, че Учителят не е тялото. В тялото на Учителя обитава Нещо, обитава Някой. Моля ви, поддържайте това осъзнаване.
NED 40. 3 януари 2006г., Куантан, Малайзия↩
Нашите мечти човешка направа не са като сътворените от Бог Мечти. Искам да кажа на всички ви: опитайте се да живеете в Божиите мечти, не във вашите човешки мечти. Човешките ще ни носят само непрестанни удари, удари, удари – удари от вътрешния свят, удари от външния свят. Външно може да изглежда, че нашите сътворени от Бог Мечти също ни нанасят удари, но те всъщност не са такива; те само усъвършенстват природата ни. Тези така наречени удари ни показват, че има много повече начини да радваме Бог както Той желае. Ако една мечта е разбита, ако са разбити две, не е беда. Бог ще ни даде много повече мечти. Нека не мислим за прекършените мечти, а за мечтите, които разцъфват или искат да разцъфнат в сърцето ни. Нека им отдадем цялото си внимание.
Ние ще трябва да се къпем в красотата и сиянието на новите мечти. Ако старите мечти не са осъществени, ние просто ще ги изоставим и ще забравим за тях. Нови, нови мечти, нови мечти! Трябва да се къпем в сиянието на новите мечти.
NED 41. 3 януари 2006г., Куантан, Малайзия↩
Нека навлезем в светлината на президента Джеферсън: всеобща светлина, всеобхватна светлина, всеозаряваща светлина.
NED 42. 11 март 2006 г., 117-то училище, Джамейка, Ню Йорк↩
Нищо не ми носи истинска радост освен молитвите и медитациите. Когато се моля и медитирам, съм истинското си аз. Когато не медитирам и не се моля, проблемите на целия свят се струпват върху мен. Но докато медитирам, проблеми не съществуват. Външният и вътрешният ми живот стават едно. Когато не медитирам, те са като Северния и Южния полюс.
Ако можете да ставате рано – в два часа, в три или в три и половина – успявате да правите много неща. Повярвайте ми, правя шест или седем неща! Повдигам големи тежести, 1200 фунта (544.3 кг). Правя и упражнения за разтягане. Преди седем тренирам два часа. В девет отново се упражнявам час или час и половина. Всеки ден спортувам по три часа и половина, в които влиза разтягането. На горния етаж използвам девет уреда за тренировка. Долу слизам за четири-пет уреда. Вдигам големи, големи тежести.
Изпитвам радост, когато съм сам, в собствения си свят. Само аз и природата сме. Природата ми помага. Когато излизам от къщата, светската суматоха ми отнема всичката радост! Моята радост е нощта, от три или от три и половина. Тогава няма смущения, няма намеса. Това е най-голямата радост.
Медитация! Единствено медитацията е радост за мен.
NED 43. 2 март 2006г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
NED 44. 30 март 2006г., домът на ШриЧинмой, Джамейка, Ню Йорк↩
През август ще навърша седемдесет и пет години земно съществуване, затова започнах да поднасям на всеки от вас седемдесет и пет милиона цветя на благодарността.
Когато страдате – телесно, умствено или психически – моля ви, чувствайте, че аз присъствам там, вътре в страданието ви. Аз съм с вас, във вас и за вас. Може да не съм в състояние да премахна страданията ви. Само Бог, нашият Възлюбен Господ Всевишен, може да премахне всички наши страдания. Старайте се обаче да чувствате, че аз съм стопроцентово с вас в страданията ви. И когато имате радостни новини, когато сте много ведри, когато цялото ви същество прелива от щастие, чувствайте, че аз съм там, аз съм там. Стопроцентово съм с вас, с вашето щастие. Аз съм едно неразделно цяло с вас, и в живота ви на страдания, и в живота ви на радост.
Когато установим единство помежду си, което вече сме направили, така нареченото нещастие може да бъде превърнато в щастие, защото има кой да се погрижи за нас. За вас има някой, който е установил неделимото си единство с Абсолютния Господ Всевишен. Аз определено мога да ви служа, а вие, с вашия ентусиазъм, устрем и готовност, също можете да ми служите неимоверно много.
Има ученици, които вече не са с нас физически, но ни подкрепят вътрешно и външно. Мнозина са доброжелателни към нас, искрено и от все сърце. Има някои ученици, които са ни напуснали и не ни подкрепят. Моля ви, моля ви, не общувайте с тези хора. Други са напуснали нашия път и са безразлични към делата и постиженията ни. Моля ви, не общувайте с безразличните. Тяхното безразличие ще ви засегне – душата, сърцето, живота, жизнения ви дъх. Бъдете само с тези, които ни обичат, държат на нас и ни помагат, когато почувстват, че се нуждаем от помощта им. Аз редовно благославям техните души, благославям сърцата им, благославям живота им.
Нека мислим само положително, само положително. Всяко нещо, което е добро, вдъхновяващо и устремено, ни води към целта. Всичко останало е злополучно преживяване. Адът и Раят са винаги в съседство. Когато сте щастливи, когато искате да вървите напред, Раят ви прегръща. Когато сте тъжни и отчаяни, адът ви посреща. Оставайте винаги в Рая, винаги!
Отново ви поднасям моята благодарност, безкрайните, безкрайни, безкрайни, безкрайни и умножени по безкрайност благодарни сълзи на сърцето си.
NED 45. 14 април 2006г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Единственото, което трябва да знаем за нашите близки, е, че той е дошъл от Бог, тя е дошла от Бог, а сега те са се завърнали при Бог. Отговорност на Бог е да им даде друг живот на земята. Нека мислим само за нашата отговорност: да се молим, да медитираме и да осъзнаем Бог.
Тези наши близки са дошли на земята за броени години и сега са си тръгнали. Той ги изпраща; Той ги прибира обратно. Докато са били на земята, вие сте се грижили за тях, защото Бог ви е дал тази отговорност. След това е отговорен единствено Бог.
NED 46. 5 декември 2006г., Белек, Турция↩
В Името на Всевишния откриваме този магазин за цветя: The Garland of Divinity's Love, The Garland of Divinity's Love, The Garland of Divinity's Love - Гирлянда на Божествената Любов.
Цветето е символ на красота и чистота. Цветето е символ на пробуденото ни съзнание.
Цветето говори. То говори, също като нас. Ние говорим на цветето с очите си. И когато го правим, красотата на цветето откликва. Води се разговор между нашите очи и красотата на цветето.
После заговаря носът ни. Когато носът говори, той се обръща към аромата на цветето. Ароматът на цветето и човешкият нос си говорят много изразително.
После се води разговор, много значим разговор, между нашето съзнание и чистотата на цветето. Неговата чистота и съзнанието на устремената ни душа си говорят.
Цветето пее. То пее, също като нас. Рано сутрин, когато цветарят го докосне със своето вдъхновение, цветето запява със своето божествено вдъхновение.
Когато клиентът купува цвете, той го прави със своя стремеж. Човекът иска да поднесе това цвете, той иска да го използва с особено намерение. В намерението му се откроява неговият стремеж. Когато клиентът купи цветето, воден от стремежа си, то пее.
Щом клиентът осъществи стремежа си – щом отнесе цветето в дома си, положи го на олтара си или го даде на този, за когото е предназначено, без значение дали е за важно събитие или по друг значителен повод – щом намерението е осъществено, цветето отново пее. То изпълнява своето предназначение.
Цветето танцува. Рано сутрин, когато птиците запеят на върха на дървото, съзнанието на цветето веднага започва да танцува с наслада. Скоро след това, щом златният диск на слънцето се покаже, цветето отново танцува със Светлината на Безсмъртието.
Слънцето е безсмъртно. Когато Светлината на Безсмъртието влезе в живия дъх на цветето, то започва да танцува. После, на свечеряване, когато слънцето се отдръпне на запад в небосклона, когато слънцето поиска да си почине, то казва на цветето: „Дете мое, сега аз си почивам. Искам да ти дам моя безграничен Мир. Ти също отдъхни и се наслади на безграничния Мир“. Когато в цветето влезе безграничният Мир, то отново се впуска в радостен танц.
Когато идваме на света, цветето ни приветства. В мига в който посреща душата, цветето ѝ поднася божествена изненада. Душата идва на света и вдишва наситен аромат. С цветето Майката Земя най-прочувствено, най-искрено приветства душата, която е излязла на нейната арена. По-нататък, след като човекът е играл ролята си на земята петдесет, шестдесет или седемдесет години, той трябва да се оттегли. Когато дойде краят на неговото пътуване, Майката Земя му поднася своята благославяща благодарност. В началото, когато детето идва на света, Майката Земя му дарява своята благославяща радост. Това дете пораства, става възрастен, зрял човек. После навлиза в напредналата възраст, в старостта. Когато приключи с ролята си на земята, Майката Земя отново го благославя с цвете, този път с благодарност. Първия път тя му дава благославяща радост, а сега го дарява с благославяща благодарност, защото той е изиграл своята земна роля за Майката Земя, за съзнанието на земята.
Ние поднасяме цветя на духовен Учител. Когато с молитвено събрани ръце подадем цвете на духовния Учител, и когато той също го поеме със събрани ръце, това означава, че и той дарява. Поемайки цветето, той дава своята любов и радост. Любовта и радостта си той дарява, когато приема със събрани ръце. Даваме ли с молитвено събрани ръце, ние също даряваме нашата радост и любов.
Когато поднасяме цветя на духовни Учители, когато полагаме цветя в нозете им, на нас ни се дават състрадание и грижа. Грижа и състрадание получаваме, когато полагаме цветя в нозете на свети личности, на духовни Учители.
Когато слагаме цветя пред образа на нашия Гуру, духовния ни Учител, или на велика духовна личност, ние получаваме благославяща благодарност и благославяща гордост, защото притежаваме вътрешната будност да ценим духовното наред с физическото. Когато поставяме цвете пред снимката, ние всъщност поднасяме стремежа си повече на духовния аспект, отколкото на физическия. В тялото на Учителя е Всевишният. И в снимката също присъства живото Съзнание на Всевишния, но когато застанем пред физическото тяло, изпитваме повече радост, защото физическата близост ни кара да чувстваме, че и двамата принадлежим на земята. Едната личност е в облика на духовния Учител, а другата – в облика на ученик.
Когато стоим пред едно изображение, главна роля играе съзнанието. Външните телесни части на Учителя не са в действие, но неговото вътрешно съзнание действа и затова ние навлизаме в неговия духовен свят. Това означава, че благоговеем пред духовния аспект, обичаме го и се прекланяме пред него. Щом, докато сме на земята, отдаваме значение и на духовния аспект наред с физическото съзнание, ние получаваме благославяща благодарност и благославяща гордост от Учителя, от Гуру.
Аз наистина бих искал да купувате цветя от това място. Цветята винаги излъчват божествено ухание. Можете да купувате цветя много често, по възможност всеки ден, за олтара си, за дома си. Цветето е най-чистото и най-ясно послание на Бог. Моля ви, старайте се да виждате всичката красота в себе си, със себе си и около себе си в скута на Майката Земя.
NED 47. 25 юни 1971г., Джамейка, Ню Йорк. Шри Чинмой говори при откриването на магазина за цветя „The Garland of Divinity’s Love”.↩
From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned