Въпрос: Гуру, това подейства!
Шри Чинмой: Защо тогава пак те боли?
Въпрос: Тогава беше лявото ми коляно. Сега е дясното!
Шри Чинмой: Можеш пак да започнеш да пиеш вода.
Въпрос: Пих, но не помогна!
Шри Чинмой: Вяра ти трябва, вяра! Разбира се, първия път ти наистина почувства, че си получил вътрешно послание.
Аз също имах нужда от вяра. От колко вяра се нуждаех, когато мажех с мастило лявата си пета! Наближаваше последният ми шанс. Трябваше да бягам, да бягам с всички сили към къщи, защото Майка Кали искаше да сложа знак на лявата си пета. Е, какво общо има мастилото с моя овчарски скок? Но аз го направих и постигнах успех в овчарския скок.
В друг случай, Сарада Деви ми каза вътрешно да отида във визовия отдел за паспорта си в събота, за да мога да дойда в Америка! Можете ли да повярвате в такова нещо? Тя ми каза да отида в правителствено учреждение в събота. Посочи ми и времето: единадесет часа. Аз имах вяра и наистина получих визата.
Шияма Чаран Лахири, Лахири Махашой, имал огромна окултна сила. Той бил най-близкият ученик на Бабаджи. Вижте вярата му! Той имал две дъщери. Едната била на около осемнадесет години, когато се омъжила за човек от много богато семейство. После се върнала при родителите си и се разболяла от много, много тежка болест, нещо като холера. Смъртта ѝ била само въпрос на седмици. Съпругата на Шияма Чаран Лахири плачела непрестанно и искала от мъжа си да доведе прочути лекари. Той рекъл: „Не ти трябват прочути лекари. Аз ще излекувам дъщеря ни.“ Приготвил смес от синапено масло и подправки и казал на жена си: „Дай ѝ това. Тя ще оздравее“.
Уви, жената нямала вяра в съпруга си и не дала лекарството. Тя казала: „Какво ще си помислят хората? Ако дъщеря ни умре, те ще обвинят нас. Нейният съпруг и цялото ни семейство ще обвинят нас“. И изхвърлила лекарството. После дошли лекарите, но не успели да излекуват дъщерята. Жената плакала безутешно, но така и не повярвала, че мъжът ѝ можел да изцели тяхната дъщеря.
Какво станало после? Те имали трима сина. Единият от тях, средният, изгубил разсъдъка си. Жената изпращала съпруга си ту при един, ту при друг лекар и той ѝ се подчинявал безрезервно. Бил велик йоги, но обикалял навсякъде, защото жена му го пращала. Тя все така нямала никаква вяра в него, но лекарите не можели да излекуват сина.
Състоянието му съвсем се влошило и тогава жената казала: „Добре, добре! Ти си луд, но да използваме сега твоето безумно лекарство“. Шияма Чаран Лахири приготвил същото средство – синапено олио и подправки – и синът оздравял. Жена му го пращала да доведе различни лекари и той ги водел, но те не успявали да излекуват сина им. Накрая лекарството на Шияма Чаран Лахири подействало.
Вяра, вяра, вяра, вяра! В моя случай препоръчвам кокосова вода. Аз не казвам, че ако пиете кокосова вода, ще се излекувате от всичко. Не твърдя това, но виждам, че с кокосова вода най-често работя много успешно. Някои хора изпитват много сериозна, остра болка от апендицит и трябва да отидат в болница. Казвам им да пият кокосова вода, защото зная, че ще мога да облекча болката им с нея. Вложил съм там духовна сила. Няма да твърдя, че кокосовата вода ще изцели всекиго! Аз обаче зная, че с каквото и да поискам да помогна на даден човек, мога да използвам кокосова вода. Много, много пъти – стотици пъти – съм си служил с кокосова вода. С нея силата ми работи. За всичко я препоръчвам, категорично; но не се осмелявам да кажа, че хората ще се излекуват само с пиене на кокосова вода.
В деня, когато Рави Шанкар дойде да свири за нас, валеше силен дъжд. Един високопоставен служител на ООН и съпругата му дойдоха при мен. Те казаха, че жената е имала два спонтанни аборта и е изгубила дете. Бяха много отчаяни. Сега жената отново беше бременна и те ме питаха дали мога да направя нещо, умоляваха ме да направя нещо. Аз подготвях речта си за Рави Шанкар. Казах им: „Добре, ще се моля, но отсега нататък пийте кокосова вода“. Аз зная колко вярваха те в кокосовата вода! Детето наистина се роди и беше съвсем здраво.
Дъщерята на един известен политик дойде в нашия музей. Беше много, много любезна. Докато се подписваше в книгата за гости, тя сподели, че трябва да роди след две или три седмици. Аз се ужасих, защото беше уредено да я повдигам. Ами ако се случеше нещо? Никак, никак не ми се искаше, но какво можех да сторя? Молих се на Бог и я повдигнах възможно най-бавно. Аз знаех, че няма да се случи нищо, но тя беше тази, която имаше вяра. Щеше да ражда след две-три седмици. Какъв риск пое!
Когато подписваше книгата за гости, тя се обърна към мен: „Моля ви сега да ми дадете съвет“. Аз ли трябваше да ѝ дам съвет? Казах ѝ: „Отсега нататък, всеки ден до раждането, пийте кокосова вода – ако е възможно, по два пъти на ден“. Тя ме смяташе за духовна личност и затова се отнесе към думите ми много, много сериозно. Наистина пи кокосова вода и после ми благодари.
Една знаменита актриса ми каза: „Ще ми намерите ли съпруг?“. Истина ви казвам! Аз ли бях подходящият човек, който да ѝ търси съпруг? Тя беше много мила, толкова посветена, толкова посветена. Заръчах ѝ да пие кокосова вода! Може да ме е проклинала, задето ѝ казах, че кокосовата вода ще я дари със съпруг. Използвам кокосовата вода за толкова много неща. Вярвайте ми, на окултно ниво аз направих нещо. Тя беше убедена, че съм духовна личност и затова ми повярва, колкото и глупаво да звучеше, че трябва да пие кокосова вода, за да си намери съпруг.
Ако някои специални личности задават такива искрени въпроси, какво да правя? Не ги ли кара вярата им в мен да ме питат? Аз виждам, че те не искат да ми се присмиват. Усещам сериозност във въпросите им. Ако ме приемат сериозно, аз мога да направя нещо. Това е вярата. Ако искате да съдите от външна гледна точка, ще кажете, че това е лудост; тези хора обаче ме уважават изключително много. Тъй като съм почувствал тяхното искрено уважение, аз съм им казал да пият кокосова вода и съм вложил в нея моята духовна сила.From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned