Въпрос: Ако не е Божията Воля някой да бъде излекуван, неправилно ли е да се молим усилено на Бог за неговото изцеление?

Шри Чинмой: Откъде знаеш каква е Божията Воля? Не знаеш, но може да се молиш.

Въпрос: И Бог няма да ме упрекне за тази молитва?

Шри Чинмой: Не, Бог няма да те упрекне.

Въпрос: Бог няма да ме вини, че се моля за изцелението на човека, въпреки че Неговата Воля не е такава?

Шри Чинмой: Не. Бог пази в тайна Своята Воля.

И все пак до самия край, до последния дъх, твой дълг е да се опитваш да излекуваш пациента. Когато видиш, че краят ще настъпи след броени минути, ти, като първокласен търсещ, можеш да кажеш: „Господи, Ти решаваш. Аз полагам пациента в Твоите Нозе. Зная какъв е резултатът“.

В момента ти нямаш представа каква е Божията Воля. Тя е все едно строго секретна. Един ден пациентът се чувства по-добре, а на следващия може да е по-зле. Да, ти ще се предадеш на Божията Воля, но ако се молиш на Бог да изцели болния, Той само ще се радва, защото ти не знаеш каква е Божията Воля. Ако я знаеше от самото начало, щеше да можеш да кажеш: „Господи, Твоята Воля изпълнявам“. Ти обаче до самия край не знаеш каква е Волята на Бог. Духовните Учители може би знаят.

Щом Бог крие Своята Воля от теб, не трябва да мислиш за нея. Ще кажеш: „Не е нужно да зная каква е Волята Ти сега, в този момент. Само ще правя всичко възможно, за да излекувам пациентите си“. Да предположим, че Божията Воля не ти е известна, а Бог казва: „Това е само леко неразположение. Не се тревожи – пациентът ще се оправи.“ Тогава ще започнеш да се успокояваш. А ако знаеш, че не е Божията Воля да се спаси животът на болния, ще започнеш да се тревожиш. В единия случай се тревожиш, в другия се отпускаш. Защо тогава да мислиш за Божията Воля на този етап? Винаги се отнасяй към болестта много сериозно до самия край.

Когато имаш пациент, старай се да лекуваш и ума наред с тялото. Умът е по-сериозен проблем от тялото. Ти може да даваш идеалното лекарство и да правиш всичко както трябва, но умът да не приема лечението. Трябва да има някакъв начин да се справяш с ума, защото той е свързан с тялото. Умът е този, който създава проблеми навсякъде в живота. Ако си с обикновено главоболие, умът се опитва да те убеди, че имаш мигрена или тежко заболяване на мозъка.

Умът много рядко ни окуражава. От друга страна, той може да заяви: „О, тази болест е дребна работа, тя ще мине“. После проблемът става много сериозен. Ние, от своя страна, трябва да се отнасяме много сериозно към всяка болест – но не към леките болки в стомаха или главата.

From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned