На коледните пътешествия ние плачем за просветление. Колко много време прекарвам тук с вас! Дори когато идвате в Ню Йорк за нашите празненства, вие не ме виждате и аз не ви виждам толкова пъти през деня. Вие сте щастливци и аз съм щастливец. На вас ви е провървяло, че имате Учител, който може да прекарва с вас толкова дълги часове, а на мен ми е провървяло, че имам наистина, наистина посветени ученици, които ценят моята медитация. Вие искате да медитирате, да медитирате. И аз ценя вашето себеотрицание.
Колко радост получавам, когато карам моята колесница около хотела по време на сутрешните ни медитации! Истинска радост изпитвам. По това време аз съм далеч, далеч отвъд – отвъд, отвъд. Нищо, абсолютно нищо не може да ме смути. На първата обиколка се опитвам да видя всекиго, всички ученици, които стоят там. Поглеждам насам и натам. На втората не гледам към никого, но добре познавам местата, където са застанали учениците. От третия път нататък аз съм в друг свят. Не става въпрос за познаване; аз не виждам мястото, не виждам отделните хора. Чувствам, че през това време учениците трябва да са много, много, много, много посветени, за да получават от мен. Едни се справят много добре, докато други са неспокойни, а някои спят. Но от третата обиколка аз съм в друг свят.
NED 23. На този въпрос Шри Чинмой отговаря на 1 декември 2006 г. в Белек, Турция.↩
From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned