Въпрос: Гуру, ако човек има някакво заболяване, оправдано ли е да се преструва, че изобщо не е болен?

Шри Чинмой: Философията на г-жа Кюри е била: „По-добре съм с всеки изминал ден. Всеки ден съм все по-добре.“ Един подход е самозаблудата: „Изобщо не съм болен.“ Друг подход е положителното мислене: „Оздравявам, оздравявам.“ Това е далеч по-добра политика. Първият начин е просто постоянно пренебрегване на проблема. Много мои ученици го правят. Те имат заболявания, но казват: „Не съм болен от това, не съм болен.“ Уви, след шест месеца или шест години те виждат от какво страдат. Тогава е трудно, ако не и невъзможно, да се излекуват. Една европейска ученичка дълго време беше страдала от някаква болест. Накрая ми каза, но заяви, че няма да отиде на лекар. Отвърнах ѝ: „Не, моля те да отидеш на лекар!“ Ако знаем, че имаме сериозно заболяване, не бива да си позволяваме да го занемарим. Не трябва да се опитваме да забравим за него.

Ако медиците ви лекуват, вие имате право да кажете: „По-добре съм, по-добре съм, по-добре съм“. Това може да ви помогне. Ако успеете да промените мисленето си, това може да ви помогне. В повечето случаи наистина помага. Но ако изпитвате остра болка и не потърсите помощ, а си казвате: „По-добре съм, по-добре съм“, това не е правилно.

Щом се чувствате по-добре, кажете си: „По-добре съм“. Ако обаче не усещате подобрение след няколко дни, след няколко седмици или месеци, значи лечението не действа и вие трябва да бъдете практични. Трудностите идват от това, че когато хората най-после потърсят допълнителна помощ, твърде често е вече късно.

From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned