Във външния свят не използваме думата „зрение“ (vision), казваме „виждане“ (sight). Думата „зрение“ е само за вътрешния живот. Тя означава вътрешно зрение. Лекарите употребяват термина „зрение“, но за духовните хора „зрение“ е духовна дума, много духовна.
Когато говорим за вътрешното зрение, имаме предвид нещо, което борави със светлината и с различни божествени качества. Това е вътрешно зрение. Освен това, то може да види по-бързо и от най-бързото. Вътрешното зрение е безкрайно, безкрайно по-висше от външното зрение, което наричаме виждане.
Външното виждане е много ограничено. С него възможностите ви са ограничени. Когато някой стои близо до вас, можете да го виждате ясно, ако сте лице в лице с него. Ако разстоянието е дори пет, десет или петнадесет метра, всичко се замъглява – не можете да виждате ясно. Гледате човека, но не можете да схванете реалността на този човек.
Вътрешното зрение може да види човек на много, много, много голямо разстояние. И то не вижда отделни части: глава, нос, очи и крайници. Вътрешното зрение веднага прониква в душата на човека, на съществото. Тогава то съзира потенциала на душата: какво може да направи тя за Бог, за човечеството.
Духовните хора обикновено не говорят за „външно зрение“. За нас правилните изрази са вътрешно зрение и външно виждане. Лекарите използват думата „зрение“, но дълбоко в сърцето си аз винаги ще казвам, че зрението идва от много, много високо ниво на съзнание. Това е вътрешното зрение. Външното зрение се свежда до това, което очите ви могат да видят в някой човек и да го оценят.
Не може да има сравнение между външното и вътрешното зрение! Вътрешното зрение може в един миг да види миналото, настоящето и бъдещето.
NED 31. На този въпрос Шри Чинмой отговаря на Aspiration-Ground на 13 април 2007 г.↩
From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned