Интересното е, че когато се срещам с космическите богове и богини и с Аватарите, ние с тях не се изтъкваме. Приемаме по-прости от най-простите форми. Няма един Аватар да покаже висотата си, а после друг да направи същото. Ние сме много близко семейство. Когато се срещаме, обликът ни е почти безформен.
Случва се все пак някои йоги да се гордеят много с окултните си сили. Те се опитват да парадират със своите окултни сили, подобни на големи океански вълни. Някои йоги са като деца. Показват тук и там колко са могъщи, като деца, които са получили играчки. Малките деца могат да хвърлят играчките си на земята и да ги счупят. Много, много напредналите йоги обаче се държат почти като Аватарите.
Когато някои йоги демонстрират възможностите си, които са като гребените на надигащи се тежки вълни, това не безпокои Аватарите. В такива моменти Аватарите показват своето по-обширно от океана съзнание. Тогава йогите се прекланят. Кое е по-важно: самият океан или няколко вълни тук и там? Има Аватари, които дори не обръщат внимание, когато йогите показват окултната си сила, и тогава тези йоги може малко да завидят. Някои Аватари обаче проявяват в такива моменти своето необятно океанско съзнание. Тогава йогите се предават и повече не се хвалят.
NED 34. 21 декември 2005г., Куантан, Малайзия↩
From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned