Има три вида самадхи. Единият се нарича савикалпа самадхи. В него мислите идват и си отиват, но не ви влияят. Мислите се стрелкат като мухи насам и натам, но с ума не се случва нищо. После идва нирвикалпа самадхи. Нирвикалпа е безкрайно по-високо. В нирвикалпа самадхи няма и следа от мисъл – нищо, абсолютно нищо. Там можете да имате най-високата си медитация. Третият вид самадхи се нарича сахаджа. Това е най-трудното самадхи: да поддържате най-високо съзнание насред житейската суета. Не мисля, че Всевишният е давал това самадхи на повече от двадесет духовни личности. Те могат да са в най-високо съзнание. Способни са да отидат далеч отвъд нирвикалпа самадхи. От самото начало на Творението е имало много малко избрани души, които са могли да поддържат най-високо съзнание и в същото време да се шегуват, да общуват с хора и да правят какво ли не.
Пак казвам: мисля, че не повече от двадесет души са постигали сахаджа самадхи. Може би дори преувеличавам, като казвам двадесет. Много, много духовни личности не са стигали до тази висота, защото тя е твърде, твърде далеч над нирвикалпа самадхи. Ако сте в нирвикалпа самадхи, не можете да общувате с хората, да се шегувате и да правите всякакви обикновени неща. Все пак е имало неколцина, които са били в състояние да остават в най-висшето и едновременно с това да поддържат земното си съзнание, да се радват на хумора и на обикновените занимания.Това е сахаджа самадхи.
Моля ви, когато ме виждате да се шегувам с вас, не смятайте, че съм слязъл на най-ниското си ниво, за да бъда с вас. Не, не, не! Когато се шегувам или си бъбря с хората, някои ученици си мислят: „О, Гуру е слязъл ниско. Слязъл е – как иначе щеше да се шегува така?“. Повярвайте ми, не слизам. Със Своето безгранично Състрадание и безгранична Щедрост Бог ми е дал способността да запазвам висотата си. И тази способност аз получих в ашрама на Шри Ауробиндо – не тук в Америка и не в Читагонг.
Когато се шегувам, и вие можете да се радвате на шегата колкото искате – няма нищо лошо; само не забравяйте какво казах. Можете или да се веселите, или да се потапяте дълбоко навътре, но не забравяйте, че най-висшето в мен и човешкият живот, Небесното съзнание и земното съзнание, са винаги заедно.
Много, много малко Учители са притежавали тази способност през годините. Тези малцина са били в най-високото, сахаджа самадхи, други са били в нирвикалпа самадхи, а някои други в савикалпа самадхи. Дори в савикалпа самадхи има поток от мисли. Мислите идват, приливат като вълни, но човекът остава незасегнат. Това е като повърхността на океана, където виждаме бразди и талази. Колко мощни са те! Понякога са страшни, разрушителни. На дъното на океана обаче е пълна тишина, там властва безмълвието. Съзнанието, което е на океанското дъно, прониква и в съзнанието на повърхността.
Само когато сте в най-дълбоката, в най-високата си медитация, ще разберете, че вашият Учител не е тялото. Всички духовни Учители от началото на Творението са казвали на учениците си, че Учителят не е тялото. В тялото на Учителя обитава Нещо, обитава Някой. Моля ви, поддържайте това осъзнаване.
NED 40. 3 януари 2006г., Куантан, Малайзия↩
From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned