В Името на Всевишния откриваме този магазин за цветя: The Garland of Divinity's Love, The Garland of Divinity's Love, The Garland of Divinity's Love - Гирлянда на Божествената Любов.
Цветето е символ на красота и чистота. Цветето е символ на пробуденото ни съзнание.
Цветето говори. То говори, също като нас. Ние говорим на цветето с очите си. И когато го правим, красотата на цветето откликва. Води се разговор между нашите очи и красотата на цветето.
После заговаря носът ни. Когато носът говори, той се обръща към аромата на цветето. Ароматът на цветето и човешкият нос си говорят много изразително.
После се води разговор, много значим разговор, между нашето съзнание и чистотата на цветето. Неговата чистота и съзнанието на устремената ни душа си говорят.
Цветето пее. То пее, също като нас. Рано сутрин, когато цветарят го докосне със своето вдъхновение, цветето запява със своето божествено вдъхновение.
Когато клиентът купува цвете, той го прави със своя стремеж. Човекът иска да поднесе това цвете, той иска да го използва с особено намерение. В намерението му се откроява неговият стремеж. Когато клиентът купи цветето, воден от стремежа си, то пее.
Щом клиентът осъществи стремежа си – щом отнесе цветето в дома си, положи го на олтара си или го даде на този, за когото е предназначено, без значение дали е за важно събитие или по друг значителен повод – щом намерението е осъществено, цветето отново пее. То изпълнява своето предназначение.
Цветето танцува. Рано сутрин, когато птиците запеят на върха на дървото, съзнанието на цветето веднага започва да танцува с наслада. Скоро след това, щом златният диск на слънцето се покаже, цветето отново танцува със Светлината на Безсмъртието.
Слънцето е безсмъртно. Когато Светлината на Безсмъртието влезе в живия дъх на цветето, то започва да танцува. После, на свечеряване, когато слънцето се отдръпне на запад в небосклона, когато слънцето поиска да си почине, то казва на цветето: „Дете мое, сега аз си почивам. Искам да ти дам моя безграничен Мир. Ти също отдъхни и се наслади на безграничния Мир“. Когато в цветето влезе безграничният Мир, то отново се впуска в радостен танц.
Когато идваме на света, цветето ни приветства. В мига в който посреща душата, цветето ѝ поднася божествена изненада. Душата идва на света и вдишва наситен аромат. С цветето Майката Земя най-прочувствено, най-искрено приветства душата, която е излязла на нейната арена. По-нататък, след като човекът е играл ролята си на земята петдесет, шестдесет или седемдесет години, той трябва да се оттегли. Когато дойде краят на неговото пътуване, Майката Земя му поднася своята благославяща благодарност. В началото, когато детето идва на света, Майката Земя му дарява своята благославяща радост. Това дете пораства, става възрастен, зрял човек. После навлиза в напредналата възраст, в старостта. Когато приключи с ролята си на земята, Майката Земя отново го благославя с цвете, този път с благодарност. Първия път тя му дава благославяща радост, а сега го дарява с благославяща благодарност, защото той е изиграл своята земна роля за Майката Земя, за съзнанието на земята.
Ние поднасяме цветя на духовен Учител. Когато с молитвено събрани ръце подадем цвете на духовния Учител, и когато той също го поеме със събрани ръце, това означава, че и той дарява. Поемайки цветето, той дава своята любов и радост. Любовта и радостта си той дарява, когато приема със събрани ръце. Даваме ли с молитвено събрани ръце, ние също даряваме нашата радост и любов.
Когато поднасяме цветя на духовни Учители, когато полагаме цветя в нозете им, на нас ни се дават състрадание и грижа. Грижа и състрадание получаваме, когато полагаме цветя в нозете на свети личности, на духовни Учители.
Когато слагаме цветя пред образа на нашия Гуру, духовния ни Учител, или на велика духовна личност, ние получаваме благославяща благодарност и благославяща гордост, защото притежаваме вътрешната будност да ценим духовното наред с физическото. Когато поставяме цвете пред снимката, ние всъщност поднасяме стремежа си повече на духовния аспект, отколкото на физическия. В тялото на Учителя е Всевишният. И в снимката също присъства живото Съзнание на Всевишния, но когато застанем пред физическото тяло, изпитваме повече радост, защото физическата близост ни кара да чувстваме, че и двамата принадлежим на земята. Едната личност е в облика на духовния Учител, а другата – в облика на ученик.
Когато стоим пред едно изображение, главна роля играе съзнанието. Външните телесни части на Учителя не са в действие, но неговото вътрешно съзнание действа и затова ние навлизаме в неговия духовен свят. Това означава, че благоговеем пред духовния аспект, обичаме го и се прекланяме пред него. Щом, докато сме на земята, отдаваме значение и на духовния аспект наред с физическото съзнание, ние получаваме благославяща благодарност и благославяща гордост от Учителя, от Гуру.
Аз наистина бих искал да купувате цветя от това място. Цветята винаги излъчват божествено ухание. Можете да купувате цветя много често, по възможност всеки ден, за олтара си, за дома си. Цветето е най-чистото и най-ясно послание на Бог. Моля ви, старайте се да виждате всичката красота в себе си, със себе си и около себе си в скута на Майката Земя.
NED 47. 25 юни 1971г., Джамейка, Ню Йорк. Шри Чинмой говори при откриването на магазина за цветя „The Garland of Divinity’s Love”.↩
From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned