Има също така и нещо, наречено инфаркт. Само Бог знае кога ще се случи. Ти играеш футбол, волейбол или друга игра. Ставаш шампион и си най-щастлив от всички. Ти си героят, по-силен от най-силния! Събираш се със семейството, храниш се и лягаш да спиш, а после получаваш инфаркт. Какво може да сториш? Тези неща са отвъд човешките ни представи.
Много пъти е ставало така, че играчи и бегачи се състезават, а после влизат в болница и умират. Нима са можели да знаят три часа преди това, че ще умрат? Да кажем, че бягаш маратон – леко, бодро, не с последни сили. После ти става зле, отиваш на лекар, постъпваш в болница и умираш. Няколко часа преди това не си усещал неразположение. Ако те очаква внезапна смърт, какво можеш да направиш? В кой момент ще се случи инфарктът?
Един ден, около три и половина следобед, Лили, Чита и Хридай си говорили надълго и нашироко за какво ли не. После Чита отишъл да работи в столовата, а Лили тръгнала на кратка разходка. Нямало я само петнадесет минути. Когато се върнала, брат ми Хридай лежал пред изображението на Майка Кали. Главата му била клюмнала и имал силно кръвотечение. Повикахме лекарите на ашрама и отидохме в главната болница на Пондичери. Лекарите обявиха, че е починал веднага. Сестра ми се разхождала само петнадесет минути, а през това време брат ми получил масивен инфаркт.
Когато смъртта дойде на мига, какво можеш да сториш?
Моят брат Чита страда дълги години. Три пъти поемах пълната отговорност и го спасявах. Един ден той се връщал от столовата с три плода. На пет-шест метра зад него била съпругата на моя най-скъп, наистина най-скъп приятел. Тя идвала в нашия дом да поговорят за Америка и за живота ми там. Манту вървял двадесет метра по-назад. Тя била на няколко метра зад Чита, а Манту – на двадесет. Чита казал на жената: „Моля, седни. Аз само ще оставя плодовете на леглото“.
Тя била на четири или пет метра от брат ми, когато той получил инфаркт. Живял единадесет часа, а после починал. Бог довел тази жена в дома ни за разговор. Ако не е била там, ако Манту не е бил там, колко ли часове са щели да минат, преди да намерят Чита.
Тази жена ни обича и ние я обичаме. Наистина е хубаво да разговарям с нея! Тя не знае бенгалски, а моята граматика на хинди е много далеч от съвършенството. Тя не говори английски, не го е научила в ашрама. И все пак си говорим!
Какво можем да сторим? Трябва да ценим само щастливите мигове, щастливите мигове. Животът е за щастие, не за скръб, причинена от болести или смърт.
Да се върна на въпроса ти: винаги, във всичко трябва да се стараем да проявяваме мъдрост, мъдрост. Мъдростта ни спасява. Ако сме болни, трябва отидем на лекар. Някои ученици заявяват: „Няма да ходя на лекар, няма да ходя на лекар“. Тогава аз казвам: „Не, трябва да отидеш.“ Но само някои ученици го правят.From:Шри Чинмой,Не всеки ден, а всеки миг: просветляващи въпроси и отговори, коментари и беседи, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ned