1971

Хиляда деветстотин седемдесет и първа ще бъде година на божествена, върховна проява.

Тези, които са божествено послушни, ще предложат своето божествено послушание на Всевишния.

Тези, които са божествено любящи, ще предложат своята божествена любов на Всевишния.

Тези, които са божествено посветени, ще предложат своята божествена посветеност на Всевишния.

Тези, които са божествено предадени, ще предложат своето божествено предаване на Всевишния.

Предлагайки послушание, любов, посветеност и предаване, търсещите ще проявяват тези божествени качества на земята.

Хиляда деветстотин седемдесет и първа е година на божествена проява.

Тези, които притежават само послушание, ще се чувстват като младенци.

Тези, които притежават любов, ще се чувстват като порастващи деца.

Тези, които притежават посветеност, ще се чувстват като юноши.

А тези, които притежават предаване, ще се чувстват като силни, храбри, решителни младежи.

За предаването винаги казваме, че то трябва да е безусловно и постоянно. Безусловно и постоянно предадени са търсещите, които могат да останат на върха на дървото, а онези, които са се предали за ден-два или за няколко минути, са в подножието на дървото.

Другите, които имат посветеност, любов и послушание, тичат към дървото. Измежду тях послушанието е на трето място. Първа е посветеността, втора е любовта, а трето е послушанието. Но те всички тичат и един ден ще стигнат до дървото. Ще застанат в подножието му и ще се предадат, а после постепенно, ако такава е Божията Воля, те ще станат безусловно и постоянно предадени търсещи.

Това е година на проявата. За онези, които имат вяра в осъзнаването на Бог, тя е годината, в която могат да ускорят своето вътрешно търсене. Годината на проявата е за онези, които искат Всевишния за Всевишния, които искат Всевишния заради Него Самия, а не заради себе си.

За нашите ученици, за искрените ученици, тази година на проявата ще бъде година на вътрешен триумф в Бог, триумф във върховната, трансцендентална Гордост на Всевишния. Защото Всевишният, както и ние, се нуждае от много неща. Той се нуждае от напълно, безрезервно, безусловно и постоянно предадени ученици. Именно те ще бъдат факлоносците на върховната Истина. Всевишният плаче вътрешно за тези постоянно, безусловно предадени ученици.

From:Шри Чинмой,Новогодишните послания на Шри Чинмой, 1966-1994г., Шри Чинмой Център, 1994
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/nym_1