Въпрос: Казват, че когато човек придобие някаква лоша слава, целият свят се интересува от него. Когато обаче става дума за истински духовни личности, сякаш „Мохамед трябва винаги да отива при планината“. Има ли някаква вътрешна причина да е така?

Шри Чинмой: Шри Рамакришна е казвал, че ако има красиво, ароматно цвете, пчелите естествено ще идват при него, затова няма нужда цветето да отива някъде. Но същият Рамакришна е ходил при бенгалци, прославени в различни области, защото виждал в тях божественост и искал да изведе напред тази божественост или да я засили.

Моето отношение е като на майка към дете. Ако пеленачето плаче на единия етаж, а майката е на другия, не е ли задължение на майката да отиде при детето и да му даде мляко? Ако аз зная, че мога да съм в услуга на някого, защо трябва този човек да идва при мен само защото съм на върха на Хималаите? По този въпрос ме разбират погрешно дори моите ученици. Те казват: „Защо трябва Гуру да ходи в Африка, Австралия и Япония? Ако търсещите там са духовно гладни, ще дойдат в Ню Йорк“. Търсещите със сигурност са гладни, но те може би нямат средства да дойдат в Ню Йорк. Или може би не са достатъчно гладни, за да поискат да си купят билет за самолет и да пристигнат. Моята цел обаче е да засиля глада им, и ако Бог ми даде достатъчно пари да отида там, то аз ще отида.

Предназначението ми на земята е само да засилвам духовния глад или да го пораждам. Хиляди и хиляди хора са идвали през годините на нашите Концерти за мир. Аз не очаквам те да станат мои ученици, това го няма и в най-смелите ми мечти. Но ако мога да породя в тях зрънце стремеж или да увелича мъничко вдъхновението и стремежа им, това не си ли струва? Ако с вдъхновението, което съм им дал, те пожелаят да водят по-добър живот или да отидат при друг духовен Учител, то аз ще съм повече от доволен. Ако притежавам нещо, което ще вдъхнови другите, и ако имам начин да им го занеса, как мога тогава да не отида?

Мохамед с нищо не се е унизил, като е отишъл при планината. Напротив! Гордостта му лесно е можела да вземе връх и да го накара да каже: „Добре, щом планината не иска да дойде при мен, и аз няма да отида при нея; ще отвърна със същото. Под достойнството ми е да отивам там“. Той обаче отишъл при планината и ѝ дал вътрешната си светлина. Поради това, че е отишъл там, планината – заедно с Мохамед – се е обезсмъртила.

From:Шри Чинмой,Сто и един въпроса без отговор – част 1, Шри Чинмой Център, 1998
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/oho_1