Възможно е обаче и обратното. Понякога Бог е изключително, изключително строг. Случва се други духовни Учители от най-висок ранг да настояват с най-голяма любов да бъда по-строг с учениците си. Когато провеждам медитация, тяхната любов към мен е като безбрежен океан. Те ми казват категорично: „Този постъпва зле. Онзи постъпва зле. Защо не проявяваш строгост?“. Най-Висшето също иска от мен да съм много строг. Но аз зная, че ако изпълня Волята на Всевишния, въпросният човек ще се пръсне като балон. Освен това Всевишният казва: „Искам да направиш това, но ти си този, който е в материята, ти виждаш физическите, виталните и умствените обстоятелства на човека. Затова ти решавай дали строгостта ти ще е полезна, или само ще създаде повече проблеми“.
Понякога Повелята идва от Най-Висшето: „Изхвърли този, изхвърли онзи! Те провалят Мисията. Забрави предишния им принос и предишните им постижения. Просто ги изхвърли от лодката си!“. Но в моя случай, веднага щом видя поне едно изключително добро качество в дадения ученик, това добро качество идва и застава право пред мен. Тогава – Бог е свидетел – всички лоши черти сякаш се скриват или изчезват, единственото добро качество изпъква и лошите страни на човека биват затъмнени от него, те избледняват до незначителност. Така аз съм безпомощен и нищо не мога да направя.
Все пак, ако видя, че Всевишният много сериозно иска да съм строг с някого, ако видя, че това е Негова изрична Повеля, аз се подчинявам веднага. Така че определено има моменти, в които Бог може да е безкрайно по-строг от Учителя или от душата.
Божието Прозрение може да пожелае нещо да стане за един миг. Но Бог от Висините борави единствено с възможности. Повелята идва от Най-Висшето, но Самият Бог борави с възможности. Не можем да си служим с думата „сигурност“. Сигурността идва само когато храним, храним и храним нашата божественост. Ако успяваме да храним вътрешната си божественост всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, то сигурността идва. Иначе в човешкия живот няма сигурност. Може да стигнем до самия край, но ако в последния момент дойде порив на вятъра, с нас е свършено. Тъмните сили могат да ни нападнат и унищожат дори в най-последния момент. За съжаление, ние хората не винаги храним нашата божественост. Има дни, в които изобщо не я храним. Затова човешкият живот е възможност, а не сигурност.
Ако Учителят е строг, той много често няма успех. Ако е снизходителен, пак може да няма успех. Духовността означава търпение, нищо друго. Ученикът трябва да има търпение и вяра, че Учителят прави каквото трябва. А Учителят трябва да има търпението и вярата, че един ден неговите ученици наистина ще станат добри и божествени и ще разберат защо той действа по съответния начин.
Разбира се, духовността не е въпрос на разбиране, тя е въпрос на скок. Не можем да стоим на брега и да се опитваме да разберем морето на духовността. Не! Трябва да скочим в морето на непознатото и непознаваемото. Непознатото или непознаваемото няма да ни погълне. Следва да мислим за духовността като за божествено приключение. Не бива да се тревожим какво ще се случи, не бива да мислим за последствията. Ако наистина ни е отредена духовност, трябва да скочим и да кажем: „Каквото и да става, аз ще се предам безусловно на Божията Воля“. Хвърлим ли се в океана на непознатото и непознаваемото, ние ще видим, че там няма опасни същества, които да ни заплашват, а само неизмеримо много божествени преживявания.From:Шри Чинмой,Сто и един въпроса без отговор – част 1, Шри Чинмой Център, 1998
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/oho_1