Умът казва: „Аз съм много искрен, затова молитвата ми трябва да се сбъдне днес или най-късно утре“. Но Бог си има Свое собствено Време. Искреността ни Той със сигурност записва в скрижалите на Сърцето Си, но ни е определил час. Едва в този час Той ще премахне всичките ни недостатъци и ще ни изпълни с добри качества.
Само по себе си обаче търпението не е достатъчно. То трябва да е подкрепено от сила на волята и целеустремена концентрация. Нищо не може да се постигне, ако изчезне силата на концентрацията. В истинската концентрация няма и следа от мисъл. Ако искаме целенасоченост, можем да я постигнем само като се концентрираме върху съвсем малък предмет – например върха на нокътя си. Колкото по-малък е обектът на концентрацията ни, толкова повече нараства силата на волята ни.
Ако търпението е подкрепено с целенасоченост, то един ден тази земя ще се превърне в Рай или Раят ще слезе на земята. Когато в търпението се влее целенасоченост, тя ускорява всичко. Тя съкращава времето, през което трябва да чакаме нещо. Тя също засилва и просветлява търпението така, че то да възприема очакването като кратко. Дори да сме чакали дванадесет или тринадесет години да се изпълни нещо, нашата целенасоченост ни кара да си кажем: „О, аз току-що започнах да проявявам търпение“.From:Шри Чинмой,Сто и един въпроса без отговор – част 1, Шри Чинмой Център, 1998
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/oho_1