{{htmlmetatags>metatag-robots=()}} Послушание или единство

Послушание или единство

Част I — Единство и близост на душата

Въпрос: Винаги ли ще се намесвате във вътрешния свят, когато учениците ви имат нужда от помощ?

Шри Чинмой: Трябва да знаем къде всъщност се намираме. Тези, които са ме приели като свой Гуру, като свой духовен Учител, са установили вътрешна връзка с мен. В някои случаи тази връзка е изключително силна, в други е по-слаба. Ако ученикът е много близо до мен и с цялото си сърце се е посветил на мен, ако от душа се вслушва в моите вътрешни и външни молби, тогава този ученик със сигурност е установил вътрешна връзка с мен. Такъв ученик е гордост и радост за Учителя. Ако Учителят му каже да скочи от Емпайър Стейт Билдинг, той без колебание ще го направи незабавно. Това не означава, че Учителят ще го помоли за такова нещо. Не. Но вътрешната любов и вътрешното единство на ученика ще го накарат да почувства, че Учителят се е посветил на него напълно и безрезервно. Ако такива ученици имат нужда от помощ, аз ще трябва да отида при тях независимо какво върша в момента, дори да съм в най-висша медитация. На други няма да мога да помогна по този начин, Всевишният не ми позволява. От друга страна, ако искам да разбера нещо за учениците, които не са ми така близки, незабавно мога да го направя. Но аз не се намесвам по този начин. Когато бях в Индия, аз много пъти се намесвах в живота на моите приятели, но усетих, че така всъщност им създавам повече проблеми. Щом веднъж го направих, те не смееха да си помислят за каквото и да било. За тях бе истинско мъчение да знаят, че аз съм в състояние да разбера всичко, което правят или за което си мислят.

Въпрос: Вие имате хиляди ученици. Това означава ли, че всяка душа ви докладва ежедневно или веднъж седмично?

Шри Чинмой: Не е нужно всяка душа да ми докладва ежедневно, но тя може да ми изпраща съобщения по всяко време. Има ученици, които са ми много близки и които имат мои еманации, „прикрепени” към техните души. Еманацията е моят вътрешен представител, свързан с определена душа, който има свободен достъп до мен. Еманацията може да ми съобщи по всяко време какво правите, въпреки че обикновено тя идва при мен рано сутрин. Понякога умът ми може и да не получи това съобщение или да не знае за него. В този случай еманацията ще се опита да разреши проблема сама чрез душата на ученика. Еманацията ще донесе посланието до моята душа, тя пък ще посъветва душата на ученика директно, защото този човек ме е приел като свой Учител. После душата на ученика ще се опита да убеди ума да направи нещо, и това нещо ще се прояви пред ума като откровение. Умът може и да не получи пряко послание от мен на външен план, а моят ум може и да не знае всички подробности на физически план, като например как точно ще се случи нещо. Но ако еманацията дойде и ми каже, че даденият ученик е постъпил неправилно или е в затруднение, и ако почувства, че физическият ми ум трябва да знае за ситуацията, тя ще каже на моето вътрешно същество, а то ще информира физическия ми ум.

Понякога ученикът може да ме извести чрез писмо. Преди известно време ти ми съобщи за един семеен проблем. Когато получих писмото ти, моето вътрешно същество ми каза още преди да го отворя, че всичко вече се е оправило. Тоест, случаят е бил разрешен според волята на Божественото, на Всевишния. Моят ум не знаеше външните обстоятелства, докато не прочетох писмото дума по дума.

Когато разбера, че даден проблем е преодолян на вътрешен план, тогава умът ми може да попита моята душа какво е направено на физически план и какво ще се случи сега. Иначе не е задължително душата да информира физическия ум. В обикновения човешки живот ние смятаме, че не знаем нещо, докато умът не го разбере. Но въпреки че физическият ум може да не знае нещо, друга част от нашето същество го знае.

Душата почти непрекъснато моли ума да се разшири. Умът може да чете вестници и да научава милион неща – че там някой е бил наръган с нож, че другаде е избухнал скандал. Тази информация дава на ума само временна радост. Но след около час като чистач на смет душата обира тази информация от ума, тъй като тя изобщо няма да ни помогне в духовния живот. Ние живеем на земята и затова изпитваме удоволствие, щом разберем какво правят другите. Но това не храни душата ни, не ускорява нашата проява и не ни дава удовлетворение.

Духовният Учител няма нужда да знае, нито пък знае какво ще ядеш за закуска или какво е казал президентът на жена си вчера. Но той наистина знае главното, най-важното нещо и то е дали душата на ученика се изкачва или слиза по дървото, или пък стои на едно определено място, било то много ниско или много високо. Какво кара душата да слиза надолу? Емоционалният витал или съмняващият се ум смъкват душата надолу. А какво я издига? Това е вътрешният плач, стремежът.

Някои хора ме питат защо не използвам окултни сили, за да се добера до външна информация, но защо ми е да ги използвам, за да разбера какво става на външен план? Тези сили могат да бъдат използвани за по-висши цели. Ако имаш един долар, това не означава, че трябва целия да го похарчиш за кафе или чай. Можеш да го използваш за нещо, което си струва повече. От друга страна, има нещо, което може да ви донесе външна информация много по-бързо от окултната сила, и това е силата на душата. Във вашата къща, във вашето същество, главният обитател е птицата на душата ви. Ако уловя птицата и я попитам какво става, тя незабавно ще ми каже всичко за своята клетка. Разбира се, душата не бива непрекъснато да казва на Учителя какво се случва.

Някои хора може би се чудят защо някои от приближените ми ученици искат съвета ми за външни неща, след като Бог ни е дал достатъчно интелигентност, за да знаем какво да кажем на другите. Но понякога имаме усещането, че тази интелигентност изобщо не ни помага. Ние знаем какво трябва да кажем на приятелите си или на враговете си. Но дори когато кажем това, което трябва, нямаме задоволителен резултат. Когато обаче съобщим на духовния Учител за външните обстоятелства и той знае какво ще кажем, незабавно зад нашите думи застава една допълнителна сила. Това не означава, че винаги ще успяваме. Тази сила само ще бъде вложена във вас и ще идва като допълнителна помощ. И когато после говорите с някого, отговорът, който ще получите, няма да ви въздейства. Вие може да победите, може и да изгубите битката, но благодарение на помощта на Учителя няма да се разстроите от това. Това е най-важното: последствието, резултатът от случката няма да ви повлияе. Вие ще запазите спокойствието си. По същия начин аз моля учениците да ми казват къде ще ходят, дори ако отиват на почивка или на обикновено пътуване, защото точно при такива пътувания стават най-различни инциденти. Ако пък отиват някъде, за да вършат нещо свързано с нашата мисия, като например да открият Център, тогава имат още по-голямо основание да ме информират.

Питат ме защо трябва да знам какво прави даден ученик, къде ще лепи плакати или с кого ще разговаря. Ако ученикът ме е информирал какво ще прави, тогава аз ще мога да му дам огромна сила за това. Тази сила ще навлезе в него и дори всичко да се провали, дори външно да няма никакви положителни резултати, той все пак ще може да изпита една вътрешна радост, че дава всичко от себе си за Всевишния. Ако знаете, че на външен план аз съм информиран за това, което вършите, ще има вътрешна радост. Тази вътрешна радост сама по себе си е напредък. Но дори ученикът да не ми каже нещо външно, аз вътрешно го зная.

От търсещия зависи дали ще информира Учителя1 или не. Ако търсещият чувства, че и Учителят се е включил, тогава той ще е щастлив и радостен независимо от резултата. Но търсещият може да реши, че в даден случай не се нуждае от Учителя. Той е достатъчно интелигентен, има адвокати и всичко необходимо, за да се изправи срещу ситуацията. В такъв момент Учителят няма да каже, че си глупак. Не, Учителят само ще каже, че щом можеш сам да се справиш със ситуацията, много добре. Способността и увереността в себе си, ако тази увереност е истинска, са дошли отгоре, от Всевишния. Тогава Учителят е много щастлив, защото няма никаква разлика между неговото ръководство и ръководството, което идва от Най-Висшето.

Въпрос: Какво имате предвид, когато казвате, че духовният Учител не е камила, но трябва да има плещите на камилата?

Шри Чинмой: Ние слагаме тежък товар на гърба на камилата, защото знаем, че тя може да го носи. С такъв товар камилата може да прекоси изгарящата, пареща пустиня. Камилата може да направи всичко, което на нас ни се струва трудно.

Наистина, духовният Учител не е камила. Неговото съзнание е значително по-високо от това на камилата. Но духовният Учител, който съзнателно поема върху плещите си отговорността за стотици, хиляди ученици, прилича на камилата. Камилата не ви моли да слагате тежък товар на гърба ѝ. Духовният Учител обаче не само съзнателно поема отговорността за даден човек, но и се опитва да му помогне и да го изведе от невежеството. Вие грешите, а аз се опитвам да бъда във вашето страдание. Но съвсем друго нещо е да ви измъкна от самото страдание. Това е много по-трудно и много по-важно. Ако страдате, един обикновен човек е способен да се отъждестви с вашето страдание и да прояви съчувствие. Но духовният Учител не само ще прояви съчувствие, но и ще се опита да вземе вашата болка, скръб, тежест. Да влезеш в нечие страдание наистина е трудно, но много по-трудно е да вземеш цялото страдание на човека. Това е, което духовният Учител съзнателно прави. Никой не може да наложи на духовния Учител отговорности, които той не иска да поеме. Но от друга страна, ако е поел тази отговорност, той я поема със своята любов, загриженост и състрадание.

Камилата в никакъв случай не е наясно с осъзнаването на Бог. Но човекът е наясно, въпреки че може и да не полага усилия да осъзнае Бог. Той знае, че има някой, наречен Бог, и Той трябва да бъде осъзнат. Когато в живота на търсещия се появи духовен Учител, той кара търсещия съзнателно да чувства във всеки миг, че трябва да осъзнае Бог. Първо Учителят влага в духовно търсещия необходимостта да се осъзнае Бог. После той вдъхновява учениците-търсачи. И накрая спуска за своите ученици Божията Светлина, Покоя, Блаженството и осъзнаването на Бог. Това са отговорностите и задълженията, които духовният Учител сам си е наложил. От най-висша гледна точка тези задължения са предопределени от Бог.

Кой може да поеме такава отговорност? Камилата? Една камила може да носи товар от шест до десет години, после тялото ѝ става негодно за нищо и тя умира. Но един духовен Учител никога не е безполезен. Дори когато напусне тялото, той трябва да работи за своите ученици. Такава е разликата между товара на една камила и задълженията на духовния Учител. Духовният Учител поема безкрайна отговорност за своите най-скъпи и най-близки ученици. Така че той притежава плещите на една божествена камила.

Въпрос: Предимно в мълчание ли работите?

Шри Чинмой: Не, аз работя също и на физическо ниво. Аз съм доста активен по няколко часа всеки ден. Но с най-дълбоко смирение и искреност искам да кажа, че докато работя на физически план, докато пиша поезия, занимавам се с моите ученици и прочее, в същото време правя много неща във вътрешния свят. Външно може да върша само едно нещо, но в същото време да правя двадесет неща на вътрешен план. Когато говоря с някого, мога да върша много неща на различни нива на съзнанието.

Веднъж в Индия аз се разхождах по улиците с един човек, който беше мой възпитател. Бяхме много близки. Докато се разхождахме, този човек така силно се отъждестви с мен, че стана съзнателен за четири неща, които в това време правех във вътрешния свят.

В този вътрешен план всеки човек има много повече способности, отколкото на външен план. Външният свят е много малък, докато вътрешният е огромен. Когато един търсещ е съзнателен за своите способности на вътрешно ниво, той тича по най-бързия начин и достига целта си възможно най-скоро.

Въпрос: Ако ученикът вижда Всевишния в своя Учител, приближава ли го това към Всевишния в самия него?

Шри Чинмой: Сега Всевишният присъства в теб в миниатюрна форма, като същност. Пълното проявление на Всевишния прилича на напълно разлистен лотос. В теб Всевишният е като пъпка, която все още не се е разтворила, но в мен той се е разлистил. А когато видите това разцъфнало цвете, незабавно ще си кажете: „О, аз също притежавам това”. Вие ще погледнете цветето в своя Учител и постепенно ще видите как това цвете лист по лист разцъфва и във вас. След като веднъж съзрете лотоса в Учителя, за вас става безкрайно по-лесно да видите как собственият ви лотос разцъфва.

Арджуна видял този лотос в Кришна. Но Арджуна не успял да запази това видение, затова помолил Кришна да му го покаже отново. Кришна му казал: „Ако имаше вяра в мен, щеше да запазиш видението”. Това, което Кришна му показал, била неговата небесна Форма. И аз показах подобна форма на трима или четирима от моите ученици, но и те не успяха да я задържат.

Колкото и странно да изглежда, един човек - психиатър по професия, успя да види тази моя форма, но гордостта не му позволи да я запази. Той успя да я види поради своето пълно предаване и посветеност. След това ми написа много патетично писмо. В него той казваше: „Аз знам кой сте вие, но нали съм преподавател. Хората идват и ми се кланят. Идват при мен за съвет. Когато съм в сърцето и душата, аз знам кой сте вие и кой съм аз. Аз съм капчицата, а вие сте самият океан. Но когато съм в ума, мисля си само, че има много хора, които идват и ми се кланят, та как мога да дойда аз и да застана в нозете ви”.

Въпрос: Има ли някаква разлика между това ние да влезем в съзнанието на Учителя, и той да влезе в нашето съзнание?

Шри Чинмой: Има огромна разлика. Ако влезете в съзнанието на Учителя, там ще видите божественост, светлина и покой в неограничени количества. Но когато духовният Учител навлезе във вас, понеже вие все още не сте развили в себе си този безкраен Покой, Светлина и Блаженство, Учителят ще трябва да се потруди и да отключи сейфа, в който лежат вашите съкровища. Но духовният Учител изобщо не идва с някакво презрение. Той идва като най-мила, обичаща майка, за да почиства, да пречиства и да просветлява. Когато стремящият се проникне в духовния Учител, той всъщност навлиза в един друг свят. И Учителят, когато проникне в ученика, също навлиза в друг свят. Разликата е там, че стремящият се може да даде само това, което има: своя стремеж, любов и посветеност. Но това, което духовният Учител може да даде, е безкрайното осъзнаване. Така че, ако можете да навлезете в съзнанието на Учителя, със сигурност ще имате много възвишено и дълбоко преживяване. Духовният Учител може да развие във вас всички тези възможности и рано или късно вие ще жънете богатата реколта на осъзнаването. Тогава ще е все едно дали вие влизате в Учителя, или той във вас, но не и сега.

Въпрос: Разбирате ли, когато учениците ви медитират на вас?

Шри Чинмой:Когато хората медитират много силно, те със сигурност ме усещат и аз определено ги усещам. Преди три-четири дни бях доста болен и имах много висока температура. Беше след полунощ, когато усетих много силна вибрация от душата на един ученик. Затова седнах и много усилено нахраних тази душа. А после, за да убедя физическия ум на този ученик, аз му позвъних в Сан Франциско. „Какво правиш?”- попитах го аз. Той ми каза, че усилено медитирал на мен. Така че той много бързо получи вътрешното послание.

Въпрос: Защо духовните Учители се разболяват, щом имат духовна и окултна сила?

Шри Чинмой: Много често духовните личности умират от така наречените фатални болести. Но горките Учители не носят отговорност за това. Това, което става, е отъждествяване на Учителя с учениците. Той се опитва да поеме несъвършенствата на учениците и да ги разтвори в себе си. Неговата любов и топлота към учениците са безгранични. Става същото, както при майката и нейния син. Когато види, че детето ѝ страда, тя казва: „Дай ми страданието си, дай го на мен“. Не можете да кажете, че Гуру е несъвършен, щом като страда. Той страда заради собствените си духовни деца. Те правят нещо погрешно, а после той със своето безкрайно състрадание поема в себе си това несъвършенство. Това е една от причините, поради които духовните Учители се разболяват.

Част II — Съзнанието в произведенията на Учителя

Въпрос: Носят ли вашите произведения специална сила?

Шри Чинмой: Моите произведения не са чужди мисли, взети на заем, а изразяват собствените ми преживявания. Някои философи, професори и учени заимстват идеи от другите; описваните от тях идеи не са резултат от това, което те са осъзнали. В моя случай граматиката ми може да е абсолютно неправилна, но съзнанието, което разкривам, е божествено съзнание. Дори ако кажа: „Аз отива“, няма никакъв проблем. Но когато кажа „Аз“, това ще носи в себе си огромна духовна сила и мощ. Това е вярно не само когато го казвам аз, но и когато го казват всички духовни Учители.

В моя случай, тъй като съм написал значителен брой книги, аз казвам на учениците си преди всичко да четат моите произведения. Да видим колко години ще ви отнеме да прочетете произведенията ми с цялата си душа! Трябва да си отбележите онези части, които най-много ви харесват, и после да ги препрочитате. Почувствайте тези пасажи като мантри и ги повтаряйте отново и отново. Ако харесате едно стихотворение, можете да го четете всеки ден, ако искате. Но за да направите подбор, трябва да прочетете всичко поне веднъж. Ако не го направите, как ще разберете кое ви харесва най-много? По същия начин отивате в магазина и си избирате нещо, което ви харесва най-много. Но без да видите всичко, не е възможно да си изберете.

Ако един ученик чете произведенията ми и по този начин медитира върху мен или върху Всевишния, тогава той е в моето съзнание. Ако отново препрочете произведенията ми, той пак ще получи от моето съзнание.

Въпрос: Как можем да измислим нови въпроси, които да ви зададем?

Шри Чинмой: Може би времето в това прераждане никога няма да стигне, за да бъдат зададени всички възможни въпроси. В определен смисъл е голяма загуба, ако всички въпроси, които могат да ми се зададат, не получат моя отговор. Но в друг аспект няма такова нещо като загуба, защото съществува само един въпрос и на него вече е отговорено преди хиляди години. Хиляди търсещи са питали едно и също нещо: „Кой съм аз?“ и незабавно са получавали отговор: „Не съм нищо друго освен Бог“. Всеки човек е Бог и нищо друго. Същият въпрос е бил зададен в мига, в който е започнало творението. И на този въпрос е било отговорено незабавно. Въпросът и отговорът са почти едновременни. Въпросът е дошъл от Източника. И отговорът е бил даден от същия Източник. Въпросът е дошъл от творението, а отговорът – от Твореца. От друга страна, ако се гмурнете дълбоко навътре, ще видите, че Творецът е този, който е искал да разбере кой всъщност е Той. Затова е направил Себе си Творец и после е попитал творението кой е Той. Затова можете да кажете или че творението е попитало, а Творецът е отговорил, или че Творецът сам е задал въпроса, но също така е дал и отговора.

Въпрос: Какво можем да придобием, като четем вашия сборник с афоризми Храна за Душата?

Шри Чинмой: Всеки се нуждае от храна за тялото. И всички знаем какво представлява тя. Медитацията е храна за душата. Ако искате, можете всеки ден да навлизате в най-висшето си съзнание, като просто медитирате върху тази книга. Тези афоризми са храна за душата ви. Четете и ще видите как светлината тича към вас, мирът тича към вас, блаженството и просветлението тичат към вас.

Въпрос: Можем ли да определим кой е нашият Гуру, като четем произведенията му?

Шри Чинмой: Преди всичко трябва да почувствате, че вие сте приели Гуру и че Гуру ви е приел. Това не означава, че като прочетете няколко книги, внезапно ще бъдете отведени в едно царство на радост и наслада. Нека да предположим, че сте прочели книга от определен Учител и изведнъж сте почувствали и повярвали, че той е вашият Учител. Но утре може да прочетете произведение от някой друг Учител, да изживеете изключителна наслада и да почувствате, че той е вашият Учител. На другия ден ще прочетете текстове на някой друг и ще усетите подобна радост по един по-различен начин. Само с четене на произведенията на някого няма да можете да приемете или да отхвърлите определен Учител. Единствено чрез своята медитация ще сте в състояние да разберете кой ви дава най-голяма наслада. Да предположим, че се колебаете между двама или трима Учители. Рано сутрин повторете одухотворено седем пъти името на единия от тях. После на следващия ден повторете името на другия. Със сигурност ще изпитате най-дълбока радост, когато произнасяте името на Учителя, който е предназначен за вас. Но не обърквайте себе си, като четете книгите. Множество духовни учители са написали прекрасни неща, но ако искате да предложите своето съществуване на някого или да го приемете само защото сте харесали неговите книги, може просто да сгрешите.

Част III — Учителят и неговото проявление

Въпрос: Бихте ли казали нещо за взаимното приемане на Гуру и ученика?

Шри Чинмой: Гуру приема безусловно отговорността за ученика. Тази отговорност включва стремежа, медитацията, любовта, посветеността и предаването на ученика. В същото време истинският ученик приема с цялото си сърце отговорността на Учителя. Тази негова отговорност е да разпространява Посланието и Светлината на Всевишния. Осланяйки се на своето единство със съзнанието на Гуру, вие се превръщате в едно цяло с неговата отговорност. Когато изпълнявате тази отговорност, вие чувствате как разнасяте Посланието на Безкрайния Всевишен. Когато разпространявате Посланието на Всевишния в Гуру, в този миг вие поемате на собствените си рамене неговата отговорност. Така Гуру поема задълженията на ученика, а ученикът поема задълженията на Гуру. Ти си млад. Искам да тичаш по най-бързия начин във вътрешните светове, като елен към Целта, както аз тичах на младини. Ти си свеж, млад, чист. Изпълнен си с енергия. Искам да използваш в пълна степен всичките си божествени, динамични качества в своя ежедневен външен и вътрешен живот. Благославям те с най-дълбоката радост, любов, благословия и загриженост на моето сърце.

Въпрос: Ако не знам какво иска от мен Бог, а искам да Му служа, тогава как да разбера какво да направя?

Шри Чинмой: Ще схванеш какво точно да правиш, но първо трябва да се молиш на Бог за вдъхновение. В това няма нищо лошо. Вдъхновението е първата стъпка. Ако нямаш вдъхновение, няма да се помръднеш и сантиметър, нищо няма да направиш. Затова няма нищо лошо, ако се молиш на Бог да ти даде първо вдъхновение. Така, както се молиш на Бог да ти даде повече и по-силен стремеж, можеш също да се молиш Бог да ти даде вдъхновение. Хората се вдъхновяват, затова стават учени или се прославят в други области. Ако не са вдъхновени, не могат да направят нищо. Затова можеш да се молиш на Бог да ти даде вдъхновение. След това от вдъхновението правиш една стъпка напред към стремежа. Накрая от стремежа отиваш още по-напред към осъзнаването.

Въпрос: Като ваши ученици, какво можем да ви предложим?

Шри Чинмой: Учениците трябва да се стараят да навлизат дълбоко навътре и да виждат какво всъщност искам аз от тях. „Ученик“ е много, много важна дума. Ако Гуру е важен, също така е важен и ученикът. В Индия казват, че Учителите никнат като гъби навсякъде. Но за да намери един истински ученик, човек трябва да обиколи света надлъж и нашир. Всеки човек може да намери много, много Учители. Но истинският ученик е нещо изключително рядко в цялото творение на Бог.

Въпрос: Какво става, ако душата не успее да проявява на земята?

Шри Чинмой: Ако човек може да отиде много нависоко във вътрешното противостояние, тогава той получава възможността за проява всеки миг. Когато добрите души видят, че някой е починал ненавреме, без да е успял да разкрие или да прояви Бог, те се натъжават поради единството си с този човек. Те усещат, че ако беше останал на земята, тогава той може би щеше да завърши своя замисъл. Би могъл да разкрие Бог и да Го прояви. Но лошите души ще са щастливи и ще си кажат: „О, той не можа да улучи целта, провали се като нас. Сега имаме още един нов член в семейството“. В моя случай, ако аз не мога да се проявя, то е защото ставам напълно едно с моите деца. Така че, ако се проваля, Небесата нямат никакво право да ми се присмиват, защото аз съм оставил на земята крайниците си, оставил съм ударите на сърцето си. Само ако децата ми се провалят, тогава ще позволя на Небесата да ми се присмеят. Така че аз ще гледам от Небесата дали моите деца наистина ме удовлетворяват.

Въпрос: Трябва ли учениците ви да дават съвети от вашите книги?

Шри Чинмой: Не давайте съвети, а разяснявайте, че според вас аз имам предвид това. По свой собствен начин обяснете, че се основавате на вашето разбиране и на вътрешния си опит. Щом другият човек не разбира, той може да попита за вашето обяснение, но изобщо не е длъжен да бъде на същото мнение. Можете да кажете, че имате някакво схващане и искате да го споделите с него. Ако той почувства, че това ваше разбиране е правилно, много добре. Ако не, той може да стигне до свое собствено обяснение.

Въпрос: Какво трябва да правя, когато ми се наложи да дам съвет на някого?

Шри Чинмой: Ако усетиш, че имаш вътрешен подтик да дадеш на някого съвет, направи го. Все пак моят съвет може да се окаже по-категоричен и да има по-бърз ефект от твоя. Твоят съвет, уверявам те, не може да бъде толкова висш, божествен, духовен, дори по-плодотворен от моя.

Но твоят съвет със сигурност ще е полезен, ако почувстваш моето присъствие и ако имаш огромна посветеност към мен, докато даваш съвет на своите духовни братя и сестри. Ако имаш тази огромна посветеност, докато съветваш, уверявам те, че в такъв момент няма да можеш да сгрешиш.

Когато дават съвети, някои от учениците ми веднага се смятат за равни с мен. Те напълно забравят, че са мои ученици и че аз знам малко повече от тях. Те имат пълната възможност да разкрият себе си. В такъв момент те отричат, че аз съществувам в живота им.

Нека предположим, че някой има нужда от твоя съвет. Дори и да не е така, ти се чувстваш морално задължен да му го дадеш. Той ти е отдавнашен приятел, а сега над него са надвиснали облаци. Съмнението и други враждебни сили са навлезли в него. Ако си изпълнен с посветеност към мен, докато по необходимост даваш съвет, тогава ти като магнит ще привличаш моята мъдрост и светлина. И те ще отидат при човека, на когото искаш да ги дадеш. Хората правят грешки, защото напълно забравят за мен. За няколко минути те се превръщат в Учител за дадения търсещ, на когото говорят. И после допускат грешки.

Понякога, ако съветваме хората, когато не ни молят за това, те ще ни разберат неправилно. И въпреки това трябва да опитаме. Дъщерята няма да поиска съвет от майка си. Но ако тя постъпва неправилно, нима майка ѝ просто ще чака? Майката няма да каже: „Ако ме помоли, ще я упътя, ще ѝ дам съвет, но дотогава ще си мълча. Нека първо се изгори, а после ще се научи“. Майчиното сърце няма да позволи дъщеря ѝ да се изгори. Ако майката се опита да се намеси, тя може да бъде разбрана неправилно и детето може да се ядоса, но дългът на майката е да го спаси. Затова, когато давате съвет, почувствайте този човек като едно напълно изгубено дете. Много пъти е ставало и много пъти ще става така, че Всевишният иска даден човек да има определено изживяване, така че в бъдеще да бъде по-внимателен в духовния си живот. Когато даваш съвет, можеш да сгрешиш. Но как да разбереш дали Волята на Бог е да помогнеш на този човек в този момент? Как ще разбереш дали съветът ти е навременен? Той има нужда от помощ, но ти можеш най-добре да помогнеш по време на своята медитация. Тогава отиваш при когото трябва, при Всевишния. „Всевишни, чувствам, че този човек се нуждае от помощ. Но кой съм аз, та да му помагам? Само Ти можеш да му помогнеш.” Всевишният със сигурност ще чуе молитвата ти и после по Свой начин ще направи необходимото.

Много често духовните Учители постъпват по този начин. Те винаги предлагат своята добра воля, дори когато учениците са напуснали тяхната пътека. Ако тези хора са в затруднение, тогава те се молят на Всевишния да ги просветли. Това е най-успешният начин, защото Самият Всевишен приема молбата.

Но ако в такъв момент ти е трудно да предадеш волята си на Всевишния и ако имаш много добро сърце и чувстваш, че човекът се нуждае от помощта ти, тогава другият начин да помогнеш, е да имаш огромна посветеност, докато даваш съвет. Трябва да имаш посветеност към Всевишния или към Учителя. Ако предложиш посветеността си на Учителя, той веднага ще я отнесе там, където трябва, в Нозете на Всевишния. Посветеността е като цвете. Или ти самият слагаш цветето на олтара, или го оставяш пред вратата и човекът, който е вътре, ще го постави на олтара. Но и в двата случая цветето ще е оставено на правилното място.

Въпрос: Много пъти са ме молили да помогна в печатницата или с нещо друго, но вместо това аз винаги оставах да си пиша домашните вкъщи. Трябва ли да прекратя всичките си домашни работи?

Шри Чинмой: Не. Не. Не. Неведнъж съм ти казвал, че училището стои на първо място. Ти идваш редовно в Центъра. Редовно трябва и да медитираш рано сутрин. След това идва ред на училището и чак тогава печатницата. В противен случай, ако се провалиш в училище, родителите ти ще се разстроят.

Когато става дума за ученици, винаги съм казвал, че е необходимо те да учат. Родителите са ти позволили да ходиш на училище и са поели всички разходи за това. Затова не бива да ги разочароваш. Докато искам от теб да учиш, моля те, учи. На първо място са редовните ти сутрешни медитации, следват общите медитации в Центъра, после уроците, след това идва помагането в печатницата или някакво друго безсебично служене. Иначе, ако не успееш в училище, си навличаш сериозен проблем. За учениците училището е на първо място.

Има много хора, които след работа не правят нищо. Те не учат, просто работят по шест или седем часа на работните си места, после си отиват вкъщи и изцяло се отдават на удоволствията на невежеството. Те трябва да направят своя избор между това да служат на Всевишния или да спят вкъщи и да си губят времето. В такива случаи, ако все пак това са добри ученици, то заниманията в Центъра са от значение. На първо място стои божествената проява. За някои ученици не съществуват дни като неделя, понеделник или вторник, те са активни през цялата седмица. По този начин те ще напредват най-бързо.

Part IV — Трудностите на ученичеството

Въпрос: Как можем да не мислим първо за себе си?

Шри Чинмой: Как можеш да не мислиш първо за себе си? Това е хубав въпрос. Но казвам ви, няма нищо, ако ви е трудно и мислите първо за себе си. Просто недейте да мислите за другите момчета и момичета и недейте да им завиждате. Най-добре е да мислите за Бог. Ако ви е трудно, тогава мислете за себе си. Ако не можете, това вече наистина е жалко. Не мислете за постиженията на другите и за техните несъвършенства.

Как можеш да не мислиш за себе си? През последните двадесет и три години ти си мислил само за себе си. Какво си получил от това? Завършил си колеж и си направил кариера. Добре, ти почти си взел и магистърска степен. Но твоят духовен брат до теб също е магистър. Защо той плаче за нещо друго? Доволен ли е от тази степен? Ако го попиташ, ще ти каже: „Не, не, не“. Той не е доволен. Той иска нещо друго. Сега си помисли за някого, който е с докторска титла или пък е наистина велик учен. Може да се случи така, че този човек да пожелае да навлезе в духовния живот, както е направил Радакришнан, който бил президент на Индия. От друга страна, имало е толкова много учени, които не са искали да се впускат в духовния живот. Те са се интересували единствено и само от книгите. Ако със собствения си стремеж проникнеш в тези учени, ще почувстваш, че макар да си само на двадесет и три години, в този живот ти си изживял много повече радост от тях. Ако си помислиш, ще видиш, че през последните три-четири години на молитва и медитация си получил много повече радост във вътрешните светове. Въпреки че понякога си завиждал на другите или някои са говорили неприятни неща за теб, когато се сетиш за собственият си вътрешен живот, ще видиш, че си изживял най-малко десет пъти истинската радост, покой, любов и светлина. Тези учени и интелектуалци не са усетили дълбокия, абсолютния, наситения покой, който ти си почувствал дори и за миг. Уверявам те, те са прочели хиляди книги и са написали стотици книги, но тези така наречени учени не са почувствали наситената, върховната радост от покоя, която ти си усетил макар и за секунда през тези три години. И аз ти казвам всичко това, като се осланям на моето осъзнаване. Моето осъзнаване знае колко радост и колко покой има в тези учени. Те имат умствено удовлетворение и са просветлили света с умствените си способности; но твоята вътрешна радост, радостта на сърцето, може да приюти и да нахрани цялата вселена, докато техните умствени постижения не могат да го сторят. Постиженията на ума не са в състояние да нахранят дори самия учен. Човекът, който има огромни умствени постижения, не е в състояние да нахрани себе си дори и за секунда.

Taкa чe никога няма да сте удовлетворени от постигнатото на физически, витален или умствен план. В твоя случай ти се гордееш с това, което си постигнал. Образованието, което си получил, е било напълно необходимо. Аз ти казах да учиш и ти го направи. Но трябва да знаеш, че нищо не може да ти даде трайно удовлетворение тук на земята. Казваш си: „Искам това“, и щом го получиш, то вече не те удовлетворява. Накрая идва момент, когато казваш следното: „Опитах така, както аз исках, с ограничените способности на моя ум. Нека сега се предам на Волята на Бог, на Волята на Всевишния. След като дадох всичко от себе си, постигнах каквото исках и пак не получих трайно удовлетворение, нека направя нещо различно. Нека да помоля Бог да направи всичко вместо мен. Нека той да мисли вместо мен. Аз мислих сам за себе си толкова много. И сега виждам, че всичко това не ми дава истинска радост. Всичко, което поисках, го получих, но нямам никакво трайно удовлетворение“. Сега е времето да се молиш на Бог, да се молиш на Всевишния и да Му позволиш Той да мисли за теб. Кажи на Бог: „Аз мислих за себе си, но изглупях. Сега Ти се моля Ти да мислиш за мен“. В този миг Бог ще помисли за теб.

Ако позволиш на Бог да мисли за теб, Той винаги ще е готов да го прави. Но веднага щом те приближи, за да помисли за теб, Той вижда, че ти вече си зает с мисълта за другите или отново мислиш за себе си. Бог е благороден. Ако ти не Му позволиш да влезе в теб, Той никога няма насила да отвори вратата ти. Той може да почука; ще направи само толкова, но няма да влезе насила. И Той ще види, че ти или си поканил други приятели, или си напълно сам, залостил си вратата и не искаш никой да те безпокои.

Винаги мисли за това какво си постигнал с мисли за себе си и какво можеш да постигнеш, мислейки за Бог, за Всевишния. Най-добрият начин е да медитираш върху Бог чрез предаване, чрез посветеност и чрез любов; моли Му се да мисли за теб. Той вече го прави, но ти трябва да станеш съзнателен за този факт. Точно сега ти оставаш с впечатлението, че аз мисля за теб веднъж на шест месеца. Как ще можеш да напредваш, ако си мислиш така? Но ако мислиш по следния начин: „Всеки ден Гуру медитира върху мен“, тогава ще постигаш най-бърз напредък. Най-добре е да почувстваш следното: „След като той е духовен Учител, нека му вярваме, когато казва, че има много еманации, множество представители. И тъй като той е представител на Всевишния за нас, той също има множество вътрешни същества, стотици вътрешни същества. Нека му повярваме. Той сигурно е запазил за мен поне едно вътрешно същество, което да медитира и да мисли за мен”. Ако вие имате такава вяра, че аз не ви лъжа и не ви мамя, тогава ще напредвате много бързо. Вместо да смятате, че мисля за вас от дъжд на вятър, веднъж на шест месеца, ако можете да приемете, че аз мисля за вас поне веднъж на ден, тогава със сигурност ще напредвате. Ако пък смятате, че аз мисля за вас всеки час, тогава ще постигнете много добър напредък. Следващата стъпка е да си помислите така: „Има някой, който всяка минута мисли за мен. Физическият му ум може и да не знае за това, но кой се интересува от физическия ум?“. Просто почувствайте, че аз нося в себе си стотици, милиони вътрешни същества. Аз наричам тези вътрешни същества еманации. Вътре в себе си аз имам множество божествени воини, така че един от тях винаги се грижи за теб. Ако можеш да имаш такова разбиране, тогава ти ще постигаш най-бързия напредък.

Най-бързо напредват онези ученици, които смятат, че аз мисля за тях повече, отколкото те мислят за мен. Ако смятат, че мисля за тях веднъж на два месеца, докато те мислят за мен всяка минута, всяка секунда от живота си, тогава те мамят себе си. Никой не мисли за мен толкова много. Но ако някой може да усети, че аз мисля за него повече, отколкото той за мен, тогава той не се лъже. Може би умът е този, който не ви позволява да почувствате, че аз мисля за вас всеки миг. И си мислите: „Сега той се храни и не мисли за мен. Сега той тича и не мисли за мен.“ Но ако си кажете така: „Той има множество същества. Физическото му тяло може да тича, но вътрешното му същество мисли за мен“, тогава това, което усещате, е абсолютна истина за всеки един от тези, които са ме приели с цялото си сърце, които са мои истински ученици. Ти си мой истински ученик и ти също имаш едно от вътрешните ми същества. По същия начин всички, които са мои истински ученици, имат по едно същество. Физическият ми ум може изобщо да не знае какво правите. Не е необходимо, изобщо не е нужно. Ако можеш сам да почувстваш, че аз мисля за теб безкрайно повече, отколкото ти мислиш за мен, тогава със сигурност твоят напредък ще е най-бърз.

Въпрос: Изпитвам трудност да приема някои неща в духовния си живот.

Шри Чинмой: Още от самото начало духовността е въпрос на приемане. Духовността е приемане на живота, който Учителят предлага на ученика. Това е духовността. Когато си тръгнал по нашия път, ти си изпитал огромен стремеж и си възприел своя Гуру по един или друг начин. Сега виждаш, че твоят Гуру съвсем не е такъв. Горкият Гуру ще каже: „Не, не, аз не съм такъв“. Ти трябва да приемеш Учителя и Неговия път така, както той ти го предлага, а не както ти искаш.

След като си с нас, моля те да се гмурнеш в действителността, с която ние се опитваме да се отъждествим. С някои хора имахме злополучни изживявания. Те приеха стремежа, но не приеха проявата. Само двама или трима от тези хора са все още с нас, но не са в безопасност в нашата лодка. Безсмислено е да казвам, че не мога да бъда доволен от тях, ако не приемат пътя ни. Ако не си доволен от мен, тогава колкото и да се старая, и аз няма да съм доволен от теб. Аз те тегля или ти ме дърпаш. Такива хора страдат, но карат и нас да страдаме. Ние искаме да ги видим щастливи. Ние сме щастливи с нашият път, но ако видим, че някой е нещастен, и ние се чувстваме така.

Ако искаш да останеш с нас, бих желал да приемеш нашия път на проява така, както си приел пътя на стремежа. Те са неделими като двете страни на една монета. Те трябва да вървят заедно, въпреки че точно сега това те обърква и озадачава. С нашия стремеж ние се молим и медитираме. Организираме лекции по медитация. По различно време медитираме върху различни теми. Ако се вгледаш в лицата на учениците, ще почувстваш, че те наистина се молят и медитират. Ако проявата те смущава, моля те да почувстваш, че трябва да я приемеш заедно със стремежа като неразделна част от нашия живот.

Въпрос: Ако постъпя неправилно и помоля Всевишния да ми прости, как ще знам дали Той ми е простил?

Шри Чинмой: Има два начина, по които можеш да разбереш. Ако никога повече не правиш това нещо, бъди сигурен, че Всевишният ти е простил, защото Той ти е дал способността да не го повтаряш. Ако наистина си получил и си приел Неговата Способност, тогава Той вече ти е простил. Това е практическата страна. Направил си нещо лошо и не искаш да го повториш. Ти искаш прошка. Това означава, че една по-висша Сила трябва да се спусне от Всевишния. Тази Сила ще те предпазва и ще ти дава способността да не вършиш това отново. Всевишният ти е простил, затова ти повече не грешиш. Другият начин е да попиташ духовния си Учител дали Всевишният ти е простил. Учителят ще може да ти каже. И ще бъде много откровен. Или ти можеш да навлезеш дълбоко навътре за едни час или за половин час и тогава сам ще можеш да кажеш. Не позволявай на никаква мисъл да влиза в ума ти. Всеки път, щом се появи мисъл, унищожи я или я почувствай като муха, която е кацнала на теб и я прогони. Когато друга мисъл дойде, прогони и нея. След време мисълта-муха ще усети, че е под нейното достойнство да те безпокои, и тогава процесът на мислене ще е спрял. След като видиш, че не идва никаква мисъл, просто задай въпроса. Ако отговорът е „да“, тогава Той ти е простил. Ако е „не“, тогава не ти е простил. Можеш да го направиш по този начин или да попиташ Учителя си. В първия случай, щом вече завинаги си престанал да вършиш нещо, тогава също ще знаеш, че Той ти е простил.

Въпрос: Важно ли е приятелството в духовния живот?

Шри Чинмой: Някои хора се стремят към приятелството, други имат нужда от приятели, за да се веселят и развличат всеки ден. Но за теб е най-добре да постигнеш баланс. Имай малко приятели. Един-двама са достатъчни. Дори да нямаш и двама приятели, в мен ще откриеш приятел, който ще ти е повече от достатъчен. Можеш да говориш с този приятел и той ще говори с теб, докато с другите си приятели не можеш да разговаряш, ако спят или са на друго място. Дори и да са с теб, техните умове блуждаят, затова не можеш да ги наречеш приятели. Не губиш от това, че нямаш много приятели. Затова не е нужно да се отклоняваш от своя път, за да се сприятеляваш с някого, не е необходимо. Но ако си готов да станеш приятел с някого и този определен човек иска да се сприятели с теб, не бива да се страхуваш да общуваш с него. Не е хубаво да избягваш някого.

Ако учениците не общуват помежду си, въпреки че са членове на едно и също семейство, то те не трябва да забравят, че общият им корен е Бог. Източникът е Бог, Всевишният. Ако не разговаряш с някого, ти не губиш твоята реалност, нито пък той губи своята. Но ако не се опитваш да говориш на Всевишният в теб, тогава ти губиш всичко. Твоите братя и сестри, учениците, не са дошли в Центъра заради теб, нито пък ти си дошъл заради тях. И ти, и те сте дошли заради Всевишния в мен. Важното е да навлезеш дълбоко навътре и да видиш дали Всевишният се интересува от теб, или не. Дошъл си в училището, за да удовлетвориш учителя, защо трябва тогава да се безпокоиш за учениците, седящи зад теб? Това, което има значение, е каква връзка си установили с мен в своя вътрешен живот. Дори ако си най-лошият ученик и седиш зад най-добрия, ти ще бъдеш изпитан от учителя според твоите собствени достойнства. И няма значение до кого седиш. Най-добрият ученик може да вдъхнови останалите ученици, но може и да предизвика завист у тях. А може да стане така, че човекът зад теб да е несигурен. Той ще напише всичко на изпита, а после ще се уплаши до смърт. Ти му завиждаш, защото той е по-добър от теб, а той пък е несигурен, защото усеща, че ти ще го надминеш. Затова най-добре е да не се оглеждаш. Бъди отговорен само за собствената си духовност.

Тук ти си в една група. Другите може и да не общуват с теб така, както искаш, но ти все пак разговаряш с тях. Повече от това не е и необходимо. Но прекаленото общуване има лош ефект. Да предположим, че си се изкъпал и се готвиш да медитираш. Точно в този миг ти звъни твой приятел и те моли да излезете на вечеря. И ти излизаш. Но ако ти не беше толкова близък с този твой приятел, за теб щеше да е истинска благословия да медитираш.

Тук някои от учениците общуват твърде много, други пък изобщо не общуват. И не защото се страхуват да не изгубят нещо, не е от страх. Правят го, защото не смятат, че това е необходимо. Погрешно е да не искаш да се сприятелиш с някого поради чувство на превъзходство или малоценност. Но ако усещаш, че искаш само вътрешната светлина, тогава защо трябва да стоиш на повърхността? В този случай най-уместно е да имаш вътрешния приятел. Външните приятели ще те разочароват, когато имаш нужда от тях. Дори собственото ти тяло, витал и ум ще те разочароват. Веднага щом те сполети нещо, умът и разумът ти те напускат.

Твоят единствен истински приятел е вътре в теб и той няма да те разочарова.

Въпрос: Защо, когато подготвяме публична медитация, се натъкваме на всякакви проблеми и трудности?

Шри Чинмой: ШРИ ЧИНМОЙ: Всяко нещо, което е важно, се нуждае от подготовка. Всичко зависи от това как приемаме нещата. Ако отношението ни е добро, тогава изобщо няма трудности. Всичко е само божествено забавление, божествено преживяване. Проблемите започват, когато отношението ви не е добро. Да предположим, че времето е лошо. Ако искаме, можем да проклинаме времето. После започваме да усещаме, че то е много лошо. Но можем също да си кажем така: „Не, времето е отлично, защото засега няма за какво да излизам. Мога да си остана вкъщи да пиша стихове или песни“. По този начин ние извличаме полза от лошото време. Ако променим отношението си, ще имаме чудесно преживяване и ще го приемем като още една възможност.

Когато работех в индийското консулство, живеех в Бруклин и ми отнемаше един час и десет минути, дори и повече, за да отида на работа. Пътувах с метрото, като приемах това за чудесна възможност, защото не се налагаше да говоря с никого. В консулството се налагаше да работя и да разговарям по осем часа на ден. Затова в метрото бях много щастлив поне за час и половина. Моята нагласа бе, че имам час и половина за медитация. Иначе можех да си кажа: „Нямам никакъв късмет! Понеже съм беден, трябва да живея в Бруклин. Нужно ми повече от час и половина, за да отида на работа, и съм изтощен още преди да съм започнал да работя“. Ако имах такова отношение, то щеше да ме измъчва. Но вместо това си казвах: „Аз съм такъв късметлия - имам цял час и половина, за да медитирам“. Така че всичко зависи от вашето отношение.

Докато лепиш плакатите, можеш да си казваш: „Много ми провървя, че мога да докажа искреността си. Сблъсквам се с тези трудности, но не ги считам за такива. Приемам ги само като препятствия“. Прескачаш едно препятствие и стигаш до друго. Ще има няколко препятствия, преди да стигнеш там, накъдето си тръгнал. Ако няма препятствия, няма игра. Трябва да пробягаш известно разстояние, за да стигнеш до целта. Как можеш да участваш в надбягването, ако началната точка и целта са на едно място?

В най-висшите нива на съзнание началната точка и целта са едно и също. Те вървят заедно. В тези нива началната точка е видението, а целта е реалността. Там целта и реалността винаги са заедно. Не можете да ги отделите една от друга. Но тук, на физическо, витално и ментално ниво, целта и началната точка са две различни места. Ако сте искрен и посветен, ще се почувствате благословени от самото начало, защото искрено сте опитали. Искреността ви е вашата награда. Ако придобиете искреност, получавате огромна радост, затова ви моля да работите върху това.

Въпрос: Много ми е трудно да отслабна.

Шри Чинмой: Да осъзнаеш Бог не е толкова трудно, колкото да намалиш теглото си. Знам го, защото съм осъзнал Бог. Да отслабнеш е наистина много трудно. За осъзнаването на Бог разчитаме на Божията Милост. Но за да отслабнем, трябва да гладуваме, да постим. Откъде идват излишните килограми? Независимо какво ям, дори да съм поел само 20 калории на ден, запазвам излишното тегло седмици наред. Ако ти си съразмерен, с идеално тегло, това увеличава твоята духовна висота. Духовният Мир, Светлина и Блаженство не разширяват стомаха ти. Не мислете за индийските духовни Учители. Ние сме прословути. Всички духовни Учители с изключение на един-двама са имали великолепни стомаси. В стомаха няма никаква мъдрост. Ако не правим упражнения, ако не обръщаме внимание с какво се храним, как ще можем да се проявим на физическо ниво? На вътрешен план ние сме всичко, но когато става дума за физически упражнения, сме нищо. Много е жалко, че редица духовни Учители са наистина велики, но не се упражняват физически. От друга страна, те са осъзнали Бог и ще кажат, че не ги е грижа за земята и за физическото същество. Аз бих отвърнал: „Наистина, твоята душа ще те отведе при Бог, твоят стремеж ще ти разкаже за Бог, но ти какво ще сториш за Бог? Ако тялото ти е в добро съзнание, тогава твоето земно съзнание, което е във физическото тяло, се вдъхновява да води по-добър и по-висш живот.If you are proportionate, if your weight is perfect, it adds to your spiritual height. Spiritual Peace, Light and Bliss do not increase your stomach. Don't think of Indian spiritual Masters. We are notorious. All spiritual Masters except one or two have had a wonderful stomach. There is no wisdom there. If we don't take exercise, if we don't pay any attention to what we eat, then how are we going to manifest in the physical? Inwardly we are everything, but in the matter of exercise, we are nothing. It is very unfortunate that many of the spiritual Masters are really great but they don't exercise. Again, they realised God and they will say who cares for earth and the physical being. I will reply: True, your soul will take you to God, your aspiration will tell you about God, but what are you going to do for God? If your body is in a good consciousness, then your earth consciousness, which is in the physical, gets inspiration to lead a higher, better life.

Част V — Обединение или единство

Аз моля този Център, който е един много утвърден Център, а също и всички други Центрове, които са с мен повече от година, да почувстват необходимостта да се вслушват в моите изисквания. Моята единствена молба е да позволите на по-нисшето си същество да стане едно цяло с вашето по-висше същество. Трябва да почувствате, че това не е искане на някакво трето лице в живота ви. Молбата ми идва отгоре, по силата на моето единство с Най-Висшето. Аз идвам от по-висше ниво и ви казвам какво е необходимо да правите на по-нисше ниво. Само по този начин вие ще сте в състояние да изведете на преден план вашата истинска същност и вашата божественост.

На всички Центрове казвам, че ако на външен план видя непослушание или други небожествени качества, тогава ще трябва да ме извините, ако приложа божествено наказание. Само по този начин ще постигнете много добър и много бърз напредък.

Аз не съм деспот и никога няма да бъда такъв. Но ако ме наречете върховен диктатор, не бих посмял да го отрека. Искам само да кажа, че Всевишният в мен се опитва да ви усъвършенства и това е един от начините, по които го правя. Не ви заплашвам, нито ви се заканвам. Но чувствам, че е дошло време, особено за стабилните Центрове, да постъпват абсолютно правилно. Другите Центрове, които са започнали наскоро, могат да не бързат. Но ако става дума за установени Центрове, съществуващи четири или пет години, тогава те трябва да спазват моите изисквания.

Миналата събота в Ню Йорк дойдоха ученици от по-отдалечени Центрове. В района на Ню Йорк има около четиристотин ученици. За моя изненада на нашето събиране дойдоха само двеста от тях. Бях наистина възмутен. Това наше празненство не беше обикновено, то бе предлагане на нашия стремеж. Човешкото в мен се почувства тъжно и нещастно просто защото учениците не установиха своето единство с мен. Винаги съм казвал, че моят успех и вашият успех са абсолютно едно и също нещо. Ако не можете да почувствате това нещо, ако смятате, че моят успех си е мой, а вашият успех си е ваш, тогава добре. Какво мога да сторя? Но когато бащата е постигнал успех в определена област, не е ли нужно всички в семейството поне да отидат и да го поздравят за това? Но не, моите духовни деца гледат телевизия, четат вестници или ходят на гости. Реших да накажа тези непослушни ученици. Но само след половин час състраданието в мен надделя над справедливостта. Какво мога да сторя?

Когато аз правя нещо на земята, моля ви също и вие да правите нещо, за да може вашето постижение и моето постижение да станат едно цяло. Тази вечер вие ме забавлявахте. С най-дълбока искреност ви казвам, че за мен това забавление, което ми предложихте, това ваше постижение бе равносилно на най-дълбоката ви медитация. В него аз открих нещо. Какво? Вашето единство с него, с нея, с всекиго. Такова нещо вие не можете да постигнете и в най-проникновената си и силна медитация. С такъв вид самадхи няма да можете да установите единство. Но тук вие ми предлагате вашето единство чрез комедията – чрез веселие и забавление. Единството трябва да се установи във всеки план на съзнанието.

Тук всички вие сте ученици – братя и сестри. Вие трябва да удовлетворите учителя или като медитирате с цялата си душа, или като предлагате на учителя своята душевна признателност, или като правите нещо друго, което ще му хареса. Ако ме удовлетворите по един начин, бъдете сигурни, че аз ще ви удовлетворя по десет начина. Но първо вие трябва да ме приемете. Трудността е в това, че някои от по-новите ученици не ме приемат. Ако бяха ме приели, те щяха да идват незабавно всеки път, когато се събираме. Няколко пъти имахме много специални събирания, а тези ученици знаеха най-малко единадесет дни преди това. Доста хора се трудиха усилено, за да организират това толкова грандиозно представление. Но много ученици не дойдоха на срещата. Те гледаха телевизия или отидоха на гости при приятели.

Някои от вас са дошли тук тази вечер от далечни Центрове. Защо? Какво ви води тук? Вашата любов. Вашето единство. Хората, дошли от най-отдалечените щати, заслужават моята най-душевна признателност и уважение. Вие показвате какво представлява единството.

Някои членове на местните Центрове или изобщо не дойдоха, или дойдоха, но успяха да останат само няколко минути. Те нямаха никаква истинска необходимост да си тръгнат, но го направиха. А можеха да дойдат и да прекарат няколко часа в медитация с нас; ала не, те не го правят. Те трябва да вършат нещо друго. Смятат, че е под достойнството им да общуват с всеки срещнат. Но точно тук те допускат сериозна грешка. Когато можете да общувате с вашите братя и сестри ученици, само тогава ще настъпи вашето осъзнаване.

Някои от моите ученички обичат да говорят за „освобождаването на жените“. Освобождението е нещо изключително хубаво. Напълно съм съгласен, че ние имаме нужда от освобождение. Но духовното освобождение е нещо, което повечето от вас пренебрегват. За вас това означава да се освободите от съпрузите си или от мъжете във вашето семейство. Но искам да ви кажа, че истинското освобождение не е в това. То е освобождение от разделението. Да се разделиш със съпруга си не е никакво освобождение. Няма освобождение и в това да си разделен с брат си, баща си или друг мъж от семейството. Разделянето и освобождението не вървят заедно. Ако наистина искате освобождение, тогава не отделяйте себе си от Реалността на Единството.

Ако искате да се разделите с нещо, скъсайте с невежеството, което всъщност ви дели от вашите братя, съпрузи и родители. Освобождаването от невежеството е истинското освобождаване, а не това, което ви разделя с този или онзи човек. Ако вие сте наистина освободени от невежеството, тогава нито едно човешко същество не може да застане на пътя ви. Тогава мъжкото и женското няма да съществуват, всеки ще бъде неутрален. Всеки отива към единствената Цел и тази Цел, Бог, не е нито от мъжки, нито от женски пол. Затова в нашата индийска философия Веданта ние не наричаме Бог нито „Той“, нито „Тя“. Ние казваме: „Това си Ти“.

From:Шри Чинмой,Послушание или единство, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/oo