Как можеш да не мислиш за себе си? През последните двадесет и три години ти си мислил само за себе си. Какво си получил от това? Завършил си колеж и си направил кариера. Добре, ти почти си взел и магистърска степен. Но твоят духовен брат до теб също е магистър. Защо той плаче за нещо друго? Доволен ли е от тази степен? Ако го попиташ, ще ти каже: „Не, не, не“. Той не е доволен. Той иска нещо друго. Сега си помисли за някого, който е с докторска титла или пък е наистина велик учен. Може да се случи така, че този човек да пожелае да навлезе в духовния живот, както е направил Радакришнан, който бил президент на Индия. От друга страна, имало е толкова много учени, които не са искали да се впускат в духовния живот. Те са се интересували единствено и само от книгите. Ако със собствения си стремеж проникнеш в тези учени, ще почувстваш, че макар да си само на двадесет и три години, в този живот ти си изживял много повече радост от тях. Ако си помислиш, ще видиш, че през последните три-четири години на молитва и медитация си получил много повече радост във вътрешните светове. Въпреки че понякога си завиждал на другите или някои са говорили неприятни неща за теб, когато се сетиш за собственият си вътрешен живот, ще видиш, че си изживял най-малко десет пъти истинската радост, покой, любов и светлина. Тези учени и интелектуалци не са усетили дълбокия, абсолютния, наситения покой, който ти си почувствал дори и за миг. Уверявам те, те са прочели хиляди книги и са написали стотици книги, но тези така наречени учени не са почувствали наситената, върховната радост от покоя, която ти си усетил макар и за секунда през тези три години. И аз ти казвам всичко това, като се осланям на моето осъзнаване. Моето осъзнаване знае колко радост и колко покой има в тези учени. Те имат умствено удовлетворение и са просветлили света с умствените си способности; но твоята вътрешна радост, радостта на сърцето, може да приюти и да нахрани цялата вселена, докато техните умствени постижения не могат да го сторят. Постиженията на ума не са в състояние да нахранят дори самия учен. Човекът, който има огромни умствени постижения, не е в състояние да нахрани себе си дори и за секунда.
Taкa чe никога няма да сте удовлетворени от постигнатото на физически, витален или умствен план. В твоя случай ти се гордееш с това, което си постигнал. Образованието, което си получил, е било напълно необходимо. Аз ти казах да учиш и ти го направи. Но трябва да знаеш, че нищо не може да ти даде трайно удовлетворение тук на земята. Казваш си: „Искам това“, и щом го получиш, то вече не те удовлетворява. Накрая идва момент, когато казваш следното: „Опитах така, както аз исках, с ограничените способности на моя ум. Нека сега се предам на Волята на Бог, на Волята на Всевишния. След като дадох всичко от себе си, постигнах каквото исках и пак не получих трайно удовлетворение, нека направя нещо различно. Нека да помоля Бог да направи всичко вместо мен. Нека той да мисли вместо мен. Аз мислих сам за себе си толкова много. И сега виждам, че всичко това не ми дава истинска радост. Всичко, което поисках, го получих, но нямам никакво трайно удовлетворение“. Сега е времето да се молиш на Бог, да се молиш на Всевишния и да Му позволиш Той да мисли за теб. Кажи на Бог: „Аз мислих за себе си, но изглупях. Сега Ти се моля Ти да мислиш за мен“. В този миг Бог ще помисли за теб.
Ако позволиш на Бог да мисли за теб, Той винаги ще е готов да го прави. Но веднага щом те приближи, за да помисли за теб, Той вижда, че ти вече си зает с мисълта за другите или отново мислиш за себе си. Бог е благороден. Ако ти не Му позволиш да влезе в теб, Той никога няма насила да отвори вратата ти. Той може да почука; ще направи само толкова, но няма да влезе насила. И Той ще види, че ти или си поканил други приятели, или си напълно сам, залостил си вратата и не искаш никой да те безпокои.
Винаги мисли за това какво си постигнал с мисли за себе си и какво можеш да постигнеш, мислейки за Бог, за Всевишния. Най-добрият начин е да медитираш върху Бог чрез предаване, чрез посветеност и чрез любов; моли Му се да мисли за теб. Той вече го прави, но ти трябва да станеш съзнателен за този факт. Точно сега ти оставаш с впечатлението, че аз мисля за теб веднъж на шест месеца. Как ще можеш да напредваш, ако си мислиш така? Но ако мислиш по следния начин: „Всеки ден Гуру медитира върху мен“, тогава ще постигаш най-бърз напредък. Най-добре е да почувстваш следното: „След като той е духовен Учител, нека му вярваме, когато казва, че има много еманации, множество представители. И тъй като той е представител на Всевишния за нас, той също има множество вътрешни същества, стотици вътрешни същества. Нека му повярваме. Той сигурно е запазил за мен поне едно вътрешно същество, което да медитира и да мисли за мен”. Ако вие имате такава вяра, че аз не ви лъжа и не ви мамя, тогава ще напредвате много бързо. Вместо да смятате, че мисля за вас от дъжд на вятър, веднъж на шест месеца, ако можете да приемете, че аз мисля за вас поне веднъж на ден, тогава със сигурност ще напредвате. Ако пък смятате, че аз мисля за вас всеки час, тогава ще постигнете много добър напредък. Следващата стъпка е да си помислите така: „Има някой, който всяка минута мисли за мен. Физическият му ум може и да не знае за това, но кой се интересува от физическия ум?“. Просто почувствайте, че аз нося в себе си стотици, милиони вътрешни същества. Аз наричам тези вътрешни същества еманации. Вътре в себе си аз имам множество божествени воини, така че един от тях винаги се грижи за теб. Ако можеш да имаш такова разбиране, тогава ти ще постигаш най-бързия напредък.
Най-бързо напредват онези ученици, които смятат, че аз мисля за тях повече, отколкото те мислят за мен. Ако смятат, че мисля за тях веднъж на два месеца, докато те мислят за мен всяка минута, всяка секунда от живота си, тогава те мамят себе си. Никой не мисли за мен толкова много. Но ако някой може да усети, че аз мисля за него повече, отколкото той за мен, тогава той не се лъже. Може би умът е този, който не ви позволява да почувствате, че аз мисля за вас всеки миг. И си мислите: „Сега той се храни и не мисли за мен. Сега той тича и не мисли за мен.“ Но ако си кажете така: „Той има множество същества. Физическото му тяло може да тича, но вътрешното му същество мисли за мен“, тогава това, което усещате, е абсолютна истина за всеки един от тези, които са ме приели с цялото си сърце, които са мои истински ученици. Ти си мой истински ученик и ти също имаш едно от вътрешните ми същества. По същия начин всички, които са мои истински ученици, имат по едно същество. Физическият ми ум може изобщо да не знае какво правите. Не е необходимо, изобщо не е нужно. Ако можеш сам да почувстваш, че аз мисля за теб безкрайно повече, отколкото ти мислиш за мен, тогава със сигурност твоят напредък ще е най-бърз.From:Шри Чинмой,Послушание или единство, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/oo