Когато работех в индийското консулство, живеех в Бруклин и ми отнемаше един час и десет минути, дори и повече, за да отида на работа. Пътувах с метрото, като приемах това за чудесна възможност, защото не се налагаше да говоря с никого. В консулството се налагаше да работя и да разговарям по осем часа на ден. Затова в метрото бях много щастлив поне за час и половина. Моята нагласа бе, че имам час и половина за медитация. Иначе можех да си кажа: „Нямам никакъв късмет! Понеже съм беден, трябва да живея в Бруклин. Нужно ми повече от час и половина, за да отида на работа, и съм изтощен още преди да съм започнал да работя“. Ако имах такова отношение, то щеше да ме измъчва. Но вместо това си казвах: „Аз съм такъв късметлия - имам цял час и половина, за да медитирам“. Така че всичко зависи от вашето отношение.
Докато лепиш плакатите, можеш да си казваш: „Много ми провървя, че мога да докажа искреността си. Сблъсквам се с тези трудности, но не ги считам за такива. Приемам ги само като препятствия“. Прескачаш едно препятствие и стигаш до друго. Ще има няколко препятствия, преди да стигнеш там, накъдето си тръгнал. Ако няма препятствия, няма игра. Трябва да пробягаш известно разстояние, за да стигнеш до целта. Как можеш да участваш в надбягването, ако началната точка и целта са на едно място?
В най-висшите нива на съзнание началната точка и целта са едно и също. Те вървят заедно. В тези нива началната точка е видението, а целта е реалността. Там целта и реалността винаги са заедно. Не можете да ги отделите една от друга. Но тук, на физическо, витално и ментално ниво, целта и началната точка са две различни места. Ако сте искрен и посветен, ще се почувствате благословени от самото начало, защото искрено сте опитали. Искреността ви е вашата награда. Ако придобиете искреност, получавате огромна радост, затова ви моля да работите върху това.From:Шри Чинмой,Послушание или единство, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/oo