Съвършенството е дървото.
Пълното Съвършенство е плодът.
Разсъжденията на човека за съвършенството са неговото невежество. Концентрацията на човека върху съвършенството е неговото познание. Медитацията на човека върху съвършенството е неговата мъдрост. Съзерцанието на човека върху съвършенството е неговото вътрешно око, което просветлява и преобразява света.
```
Посланието на Бог е Съвършенство.Посланието на човека е изкушение
Посланието на Бог е Съвършенство.
Посланието на човека е неудовлетворение.Посланието на Бог е Съвършенство.
Посланието на човека е унищожение.```
Целта-Съвършенство и душата-свобода вървят ръка за ръка. Този, който постигне свободата на душата, е овладял своя вътрешен живот и е обезсмъртил своя външен живот. Той е избран инструмент на Бог. Той е пряката връзка с Бог. Той е представител на Бог тук на земята.Плачете и опитвайте.
Когато плачем за трансценденталната Светлина и когато се опитваме да усъвършенстваме външната си природа, съвършенството вече не е така невъзможно. То става наше.
Упражнявайте и контролирайте.
Когато упражняваме божественото в себе си и контролираме животинското, съвършенството започва да изгрява вътре в нас. Цветето на съвършенството разцъфва.
Вижте и бъдете.
Когато се опитваме да видим истината с Окото на Бог, а не със собствените си очи, и когато съзнателно се опитваме да бъдем отдаден на Бог инструмент, съвършенството бързо настъпва. Цялото Златно съвършенство приканва нашите стремящи се сърца. Вярно е, че то не може да се постигне за една нощ. Осъзнаването не се постига веднага. Нужно е време.
Нека ви разкажа една история. Веднъж млад търсещ отишъл при духовен Учител за инициация и бил иницииран както се полага. На другия ден той казал: „Учителю, сега, след като ми даде инициация, трябва да ми дадеш и осъзнаване. Искам да видя Бог”.
Учителят отвърнал: „Дете мое, как е възможно да осъзнаеш Бог за един ден?”.
След два дни ученикът пак казал: „О, искам да осъзная Бог”.
„Не си готов” - отвърнал Учителят.
Няколко дни по-късно пак същата молба: „Учителю, искам да осъзная Бог”. Но той не бил изпълнил трудната си задача. Не бил тръгнал по духовния път както трябва. Едва преди дни получил своята инициация и вече плачел за осъзнаване, но без да следва правилния метод. Той искал да осъзнае Бог без да плува в морето на стремежа.
Отивайки да се потопи в Ганг, Учителят поканил точно този ученик да дойде с него. Когато двамата влезли в реката, Учителят натиснал главата на ученика под водата за няколко минути. Когато го пуснал, попитал: „Какво почувства, докато натисках главата ти във водата?”.
„Учителю, задушавах се. Направо умирах и си мислех, че няма да оцелея. Когато ме пусна, си възвърнах живота.”
Учителят казал: „Ако можеш да се върнеш към същото това състояние на съзнанието и да почувстваш, че без Бог не можеш да преживееш дори няколко минути, тогава ще осъзнаеш Бог. В този миг със силата на своя най-висок стремеж ти ще осъзнаеш Бог. Трябва да се запали твоят най-ярък вътрешен пламък, а после трябва да плачеш – да плачеш за Бог така, както детето плаче за своята майка. Само тогава е възможно осъзнаването на Бог”.
Ученикът научил този урок. Искрено и душевно навлязъл той в духовния живот и се вслушвал във всички заповеди на своя Учител. Той се отдал на духовния живот с цялото си сърце. Почувствал нужда да се освободи от господството на желанията. Усетил потребността да се превърне в изкачващ се пламък на стремежа, на постоянния стремеж. После за него осъзнаването не било невъзможно. И той наистина осъзнал Бог.
Когато казваме „Небеса”, ние усещаме, че Небесата са само светлина, наслада и съвършенство. Но къде са Небесата? Те са дълбоко вътре в нас, в най-съкровените кътчета на сърцата ни. Високите, по-високите, най-високите Небеса – всички те са вътре в нас.
Когато предлагаме душевните си мисли на своите братя и сестри, ние сме във високите Небеса.
Когато предлагаме на хората резултатите от своите действия, сме в по-високите Небеса.
И накрая, когато безусловно и безрезервно предлагаме своето душевно съществуване на цялото човечество, тогава живеем в най-високите Небеса.
Всеки ден можем да живеем в най-високите Небеса. Бог ни е дал тази възможност. Ние сме тези, които трябва да проявят вътрешните си възможности и способности. Всички ние сме заредени с непоколебима вътрешна решимост. За жалост ние не използваме своите неограничени вътрешни способности. Използваме външния си ограничен капацитет. Страхуваме се да се гмурнем дълбоко навътре. Богатството е вътре. Ключът е вътре. Не знаем къде сме оставили ключа. Напълно сме забравили. Не знаем къде лежи скрито съкровището.
На този етап виждаме нуждата от духовен Учител, който знае къде са ключът и богатството. Той не дава на търсещия нещо свое. Той само извежда напред вътрешното му богатство. Осъзнаването на Бог не е негов монопол. Всеки без изключение ще осъзнае Бог. Това е въпрос на време. Един човек днес осъзнава Бог с помощта на своето вътрешно вдъхновение. Утре друг Го осъзнава с помощта на своя искрен стремеж. Всеки ще осъзнае Бог, в избран от Бог час. А тези от нас, които са искрено търсещи, ще ускорят пътешествието си. Ние можем да вървим към нашата цел. Ние можем да крачим към нашата цел. Можем да тичаме към нея. Естествено, ако тичаме, ще стигнем до целта по-бързо от тези, които вървят.
Целта-Съвършенство. Пълното Съвършенство трябва да се прояви тук на земята, но как? Трябва да започнем своето пътешествие с вдъхновение. Всеки ден дълбоко в себе си трябва да чувстваме необходимостта от вдъхновение във всичко, което правим. Без вдъхновение не може да има истинско постижение. После трябва да направим още една крачка. След вдъхновението трябва да усетим много важната нужда от стремеж. Вдъхновението не е всичко. Ние трябва да се стремим, за да достигнем Златната Цял, за да видим Златните брегове на Отвъдното, постоянно трансцендентиращото се Отвъдно. Ето това очакваме от стремежа, изкачващият се пламък вътре в нас.
Но и стремежът не е достатъчен. Трябва да медитираме. Стремежът включва медитация. Докато медитираме, трябва да чувстваме, че навлизаме в Безкрая, Вечността и Безсмъртието. Това не са неясни понятия, а нещо, което притежаваме. Да навлезем един ден в своите собствени божествени притежания - Безкрай, Вечност и Безсмъртие – е наше рождено право.
После, когато напреднем в своята медитация и тя започне да ни предлага плодовете си, ние навлизаме в царството на осъзнаването. Ние осъзнаваме най-висшата Истина в това тяло, тук на земята. Не е нужно да ходим на друго място, за да осъзнаем Бог. Не е нужно да се крием в хималайска пещера или да седим на снежен планински връх, за да практикуваме духовност. Не. Трябва да прилагаме духовността тук на земята, в суматохата на живота. Трябва да приемаме земята такава, каквато е. Ако се страхуваме от земята, ако я отбягваме, тогава осъзнаването на Бог винаги ще бъде много далеч от нас. Тук на земята трябва да осъзнаем най-висшата Истина.
Но дори и осъзнаването не е достатъчно. След това трябва да разкрием своето осъзнаване. Ако не го сторим, постъпваме като скъперник, който крие съкровищата си. Това не е правилно. Трябва да предложим своето осъзнаване, като го разкрием на човечеството.
И все пак разкриването също не е достатъчно. Трябва да навлезем в полето на проявлението. Ако не проявим това, което сме осъзнали, тук на земята, ако Майката Земя не получи плодовете на нашето осъзнаван и то завинаги, ние никога няма да бъдем истински осъществени. Майката Земя трябва да бъде нахранена с плода от нашето осъзнаване. Проявлението на осъзнаването трябва да стане тук на земята; а когато това се случи, съвършенството непременно ще дойде. Пълното Съвършенство не е нищо друго освен цялостно проявление на трансценденталната Воля на Бог тук на земята.
Всички ние търсим безкрайната Истина. Наш неотменим дълг е да се издигаме все по-високо и по-високо. Всяко човешко същество е дошло на света с посланието за съвършенство. Нито едно човешко същество на земята няма да остане неосъзнато. Нито едно човешко същество на земята няма да остане неосъществено. Нито едно човешко същество на земята няма да остане несъвършено.
Осъзнаване, осъществяване и съвършенство: те са трима братя. Най-малкият е осъзнаването, осъществяването е средният, а пълното Съвършенство е най-големият в семейството. Тези трима братя трябва да вървят един до друг. Те трябва да вървят през полето на стремежа. Те трябва да плуват в морето на медитацията. Трябва да летят в небето, в синия небосвод на съзерцанието.
Осъзнаването на Бог, Разкриването на Бог и Проявлението на Бог могат да се осъществят само когато човек почувства, че трябва да надминава себе си. Неговата днешна цел не е крайната Цел. Утре тя трябва да бъде надмината. Днешната цел е основата. Всеки миг ние трябва да надминаваме себе си и докато го правим, дълбоко в себе си ще подхранваме посланието на съвършенството.
Съвършенството непременно ще засияе във всичко, което правим, ако чувстваме, че стремежът е единственото нещо, от което се нуждаем, единственото нещо, към което се стремим. В стремежа е скрит ключът, който най-накрая ще може да отвори вратата на пълното Съвършенство.From:Шри Чинмой,Душата-осъзнаване и целта-проявление, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/rsg