За да сме съзнателни по време на ежедневните си занимания, трябва да чувстваме, че всичко, което правим, е еднакво важно в Очите на Бог. Трябва да действаме с усещането за предаване, с чисти мисли и просветлен ум. Ако постъпваме така, че да задоволяваме собственото си его, суета или гордост, тогава никога няма да бъдем съзнателни за божественото в нас. А когато не сме съзнателни за това, не можем да сме съзнателни за истинската си същност в своя външен живот. Бог има специална мисия за всеки от нас, а душите ни се прераждат, за да проявяват тази мисия. Трябва да усещаме, че имаме божествена задача, божествена цел. Външният и вътрешният ни живот трябва да станат едно.
От друга страна, трябва да знаем колко далеч сме стигнали по пътя на духовността, иначе казано в нашето собствено развитие. Човек може рано или късно да стане експерт в своята област. Това не означава, че за една нощ някой може да се превърне във велик певец. Нужно е време, за да станете добър певец или пък танцьор, който до съвършенство да владее танца. По същия начин и на търсещия му е необходимо време, за да стане познавач в своята област.
Когато някой е наистина забележителен търсещ, напреднал много в духовния живот, той непременно се моли и медитира рано сутрин и вечер. В началото той може би е започнал само с петминутна сутрешна медитация. После е започнал да медитира по половин час, един час, два часа. Ако човек може да медитира два часа без прекъсване със съвършено спокойствие, без да губи душевното си равновесие, тогава естествено той ще изгради вътрешна мощ, светлина и сила.
Не можем да медитираме денонощно. Трябва да ходим на работа или на училище. Но докато отговаряме на въпросите на нашия шеф или на професора, ние можем да усещаме живото присъствие на вътрешното си същество. Можем да чувстваме присъствието на едно божествено дете, божествено присъствие, което ни ръководи. Това вътрешно усещане е изпълнено със Светлина, Покой и Блаженство. Как можем да развием това вътрешно израстване? То не може да стане за една нощ; никой не го е постигал така. То прилича на мускул. За да го развием, ще трябва да се упражняваме ежедневно. В духовния живот също, ако практикуваме всеки ден редовно, душевно, ние непременно ще изградим тази вътрешна способност. Даже ако говорим обикновени неща, ние няма да изгубим вътрешното богатство, което сме натрупали по време на медитацията рано сутринта.
Всичко зависи от постиженията на търсещия. Ако имам пари и искам, аз мога да ти дам. Но ако нямам никакви пари, то въпреки най-добрите си намерения няма да мога да ти дам. Същото важи и за духовното богатство. Ако сме на работа и колегите ни изобщо не са духовни, можем да станем жертва на тяхното безмилостно държание. Но ако нашето вътрешно същество ни е заредило с покой и радост, ще можем да преглътнем тяхното небожествено поведение. Ние можем да използваме нещата, които наистина сме постигнали в духовния живот. Ако вътрешното ни същество е натрупало Мир, Светлина, Блаженство и Сила, то ние можем по всяко време да ги изведем напред.From:Шри Чинмой,Душата-осъзнаване и целта-проявление, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/rsg