Тишината на смъртта

Смърт, мога ли да вляза?

```

Смърт, мога ли да вляза?

“Не, определено не!

Ти си безсрамен лъжец,

ти си безполезен страхливец,

невъзможно същество!

Стотици пъти

си ме молил

да ти разреша

да влезеш в безжизнената ми Зала

и съм ти давала

незабавното си позволение.

Въпреки това ти покани страха

да улови сърцето ти.

Никаква възможност повече

няма да ти бъде давана.

С теб няма да споделям

моето удоволствие-нектар

и моята тишина-съкровище,

никога! ```

Закъсняло пристигане

```

Смърт, не отричам,

че силно съм те разочаровал.

Забавях ли забавях моето пристигане.

Но ти лесно можеш да ми простиш,

защото майка ми,

баща ми, брат ми,

сестра ми и много

мои близки приятели

са се самоубили.

Те дойдоха при теб.

Те влязоха в твоята Зала,

много преди да им беше дошло времето.

Сигурен съм, че ранното им пристигане

може да устои на моето късно пристигане.

“Глупако, те влязоха,

преди да ги поканя.

Те бяха непростими неканени гости.

Никога не прощавам на такива неканени гости,

нито и Бог прощава на тези животоотнемници.

Хвърлил съм

членовете на семейството ти

и приятелите ти

в най-дълбокия ад,

далеч по-дълбоко от полета на въображението ти.

Неспирното изтезание

ги е обгърнало.

Давам ти първия си и последен

съвет:

никога не си отнемай живота,

никога!

Въпреки че в твоя случай времето

отдавна е изтекло

и въпреки непосредствената ми нужда

и пожелаване на твоето присъствие,

аз съм готова да те чакам

неопределено дълго!” ```

Смърт, къде са братята ми?

```

Смърт, къде са

божествените ми братя,

Шри Кришна и Христос?

Знаеш ли нещо

за тях?

Радваха ли се на приятелството ти?

Радваше ли се на приятелството им?

“Мразя божествените ти братя.

Те не казаха и дума

в моя защита

на земята.

Те говореха само за Вечния Живот,

моя вечен враг.

Но голямото ми сърце им прости -

незабавно им показах

пътя към най-висшите Небеса.

Трябва да кажа, че

благодарността не напълно

напусна божествените ти братя.

Гордостта на Изтока

и гордостта на Запада -

и двамата ме украсиха с гирлянд,

преди да ме напуснат

заради своя Отец.

Ненужно е да казвам,

че техният Отец и моят Отец

са вечно едно

и върховно неразделни.”

```

Смърт, защо живееш?

```

Смърт, защо живееш?

“Живея, защото

човешкият ти живот се нуждае от божествена почивка,

човешкият ти живот заслужава върховна почивка,

след като си се сражавал

на бойното поле на живота.”

Смърт, кога ще умреш?

“Ще умра

в мига,

в който ограничението и невежеството

забравят живота ти

и живота на Земята.” ```

Смърт, кажи ми нещо, моля те.

```

Смърт, кажи ми

нещо за себе си, моля те.

“Ще ти кажа

най-важното нещо

за себе си:

обичам Бог, защото Той е върховно велик.

Обичам човека, защото той е безнадеждно безпомощен.”

```

Смърт, на колко години си?

```

Смърт, на колко години си?

“Аз съм на толкова години, на колкото е твоят приятел, Животът.”

Смърт, за съжаление

не зная възрастта на приятеля си.

“Глупако, не знаеш ли,

че твоят приятел е на толкова, на колкото е

неговата земна надежда?”

Смърт, какво е земната надежда?

“Земната надежда е човешкото бъдещо око,

бъдещо сърце,

бъдеща роля,

бъдеща цел.”

```

Смърт, кажи ми защо?

```

Смърт, кажи ми, моля те,

защо някои хора те обичат,

а някои хора те мразят.

Защо?

“Моите любими ме обичат,

защото изобщо не мисля за тях.

Моите омразници ме мразят,

защото мисля за тях,

когато часът им настъпи.”

```

Смърт, за какво разговаряте ти и Бог?

```

Смърт, колко често разговаряш с Бог?

“Разговарям с Бог постоянно.”

Можеш ли да ми кажеш

за какво разговаряте и двамата?

“Говорим за постиженията си

и

за разочарованията си.

Разказвам на Бог за постиженията си

на земята

и за разочарованията си на Небето.

Бог ми разказва за постиженията Си

на Небето

и разочарованията Си на земята.”

Разбирам.

Благодаря ти, Смърт. ```

Смърт, имаш ли свой Бог?

```

Смърт, имаш ли свой Бог като мен?

“Да, имам.”

Може би имаме същия Бог.

“Да, имаме същия Бог.

Но за разлика от мен

ти имаш двама Богове.”

Не, никога!

Имам само един Бог

и се моля само на един Бог.

“Лъжецо!

Когато дивото разочарование

те прегърне

и неизказания позор

танцува около теб,

на кого се молиш?

На мен, дете мое, на мен.

Молиш ми се:

“О, смърт, о, щедра Смърт,

ела и ме прегърни.

Нуждая се от незабавното ти присъствие.”

Трябва да знаеш, че

на когото се молиш,

той е твоят Бог,

твоят истински Бог.

Затова понякога

аз ставам твой Бог,

твой единствен Бог.”

О, смърт, глупавото ми любопитство

дълбоко се възхищава твоята Мъдрост-Действителност. ```

Смърт, колко често разговаряш със Сатаната?

```

Смърт, колко често разговаряш със Сатаната?

“Никога не разговарям със Сатаната.

Мразя го!

Мразя неговата жестокост,

мразя действителността на неговото съществуване-невежество.

Той е просто невъзможен!”

Защо, Смърт, защо?

“Ти знаеш защо.

Аз обичам и Небето, и земята.

Обичам цветето на красота на Небето.

Обичам плода на дълга на земята.

Мошеникът Сатана винаги гори от нетърпение

да разруши цветето на Божия собствен Рай

и плода на Божията собствена земя.

Един ден ще победя Сатаната.

Ще го погълна

и тогава аз и лодката на моята Мечта ще се наслаждаваме на

Бог Красотата,

а аз и брегът на моята Реалност

ще се наслаждаваме на Бог Дълга,

Безрезервно и вечно.” ```

Смърт, моля те, просветли ме

```

Смърт, моля те, просветли ме.

Някои хора биват убити,

докато защитават собствената си страна,

когато дойдат при теб,

какво правиш с тях?

“Когато те дойдат при мен,

аз ги благославям ли благославям.

Прегръщам ги ли прегръщам,

докато се уморят от прегръдката ми.”

А как стоят нещата с онези,

които биват убити,

докато нападат друга страна

и убиват народа й?

Въпросът ми е

какво правиш с онези нападатели?

“Нападатели?

Мразя ги,

буквално ги мразя!

Мразя ги също толкова,

колкото мразя Сатаната.

А когато те дойдат при мен,

всичките ги превръщам

в огромна футболна топка

и ги ритам ли ритам

с пълната сила на моите Крака-Гръмотевици,

докато напълно се изтощя!”

```

Злополучна смърт

```

Смърт,

знам,

че яростно презираш самоубийството.

Как стоят нещата с неволните, неизбежните трагедии:

смърт при пожар

смърт при удавяне

смърт при гладуване

смърт при катастрофа

и други

злощастни смъртни случаи?

“Казвам ти,

злонамереният Сатана е този,

който е отговорен за всички

тъжни случки на земята.

Той ми създава такива проблеми!

Понякога ми е изключително трудно

да подслоня онези нещастни хора добре,

както истински би ме зарадвало.

Мразя Сатаната

на всяка крачка

и наистина го мисля.”

```

Смърт, имате ли телефони в твоята страна?

```

Смърт, тук на земята имаме телефони.

Имате ли телефони в твоята страна?

“Да, имаме.”

Толкова се радвам да го чуя.

Провеждате ли обаждания на дълги разстояния,

както ние, когато звъним от Америка до Русия?

“Да, провеждаме.

Всеки миг

моите помощници провеждат хиляди

обаждания на дълги разстояния

от мое име.”

Хиляди обаждания?

Боже мой!

С кого провеждат толкова много

обаждания на дълги разстояния?

“Те разговарят с Рая и с ада по телефона.

Всеки миг

хиляди човешки души

трябва да изпратим

или в Рая, или в ада.

Съобщаваме на Рая и ада първо,

преди да им изпратим нови членове.

Хвърляме онези членове долу,

които са предназначени за ада,

а бутаме онези членове нагоре,

които са предназначени за Рая.”

```

Смърт, много съм любопитен

```

Смърт, много ми е любопитно да узная

нещо от теб.

“Просто ме попитай

и отговорът ми ще бъде незабавен.”

Смърт, когато един желаещ човек умре,

какво правиш с него?

Когато един стремящ се човек умре,

какво правиш с него?

Когато един осъзнат човек

напусне тялото,

какво правиш с него?

“Когато един желаещ човек умре,

незабавно му давам

да чете книгата на разочарованието.

Когато един стремящ се човек умре,

незабавно му давам

да чете книгата на решителността.

Когато един осъзнат човек

напусне тялото,

незабавно му давам

да издигне Хвърчилото на Освобождението.” ```

Смърт, как знаеш?

```

Смърт, как знаеш,

че не ни предлагаш

лъжлива почивка?

“Поклоннико, как знаеш,

че твоят живот на земята

не е прекрасна илюзия?”

Смърт, знам, че моят живот на земята

не е илюзия,

защото

играя тук на земята

с Бог и Неговия Живот-Звук.

“Поклоннико, ела и навлез в мен.

Ще ме видиш да играя

с Бог и Неговата Душа-Тишина.”

```

Разрушение и разпадане, пристан и рай

```

Смърт, ти разрушение

и

разпадане ли си?

“Да, аз съм.”

Смърт, ти пристан

и

Рай ли си?

“Да, аз съм.”

Смърт, как?

“Поклоннико, лесно,

аз просто разрушавам и разпадам

исканията на човешкото тяло

и

утешавам и обезсмъртявам

сълзите на божествената душа.” ```

Бързото предаване, смелата битка

```

Старите хора бавно, безпомощно

и мирно

влизат в Залата на Смъртта.

Смъртта гордо, преднамерено

и победоносно

взлиза в стаите-Живот

на младите хора.

О, смърт, харесвам бързото предаване

на старите хора

и

обичам, възхищавам се и обожавам

смелата битка

на младите хора. ```

Как той играе с Бог

```

Няма значение,

дали

човек всъщност умре.

Няма значение

къде и кога

той накрая умира.

Но

има значение голямо,

има значение по-голямо,

има значение най-голямо

как

той играе с Бог

на земята

в Градината

на Любовта-Светлина. ```

Кой още е останал?

```

Смъртта е мъртва!

Кой още е останал?

Времето,

времето оцелява.

Животът е мъртъв!

Кой още е останал?

Светлината,

Светлината оцелява.

Любовта е мъртва!

Кой още е останал?

Стремежът,

стремежът оцелява. ```

Кога се страхуват от теб?

```

Кога

се страхува смъртта от теб?

Когато се усмихваш.

Защо?

Защото братското в смъртта

се нуждае от усмивката ти.

Кога

се страхува животът от теб?

Когато се отчаеш.

Защо?

Защото майчинското в живота

мрази отчаянието ти.

Кога

се страхува истината от теб?

Когато се откажеш.

Защо?

Защото бащинското в истината

иска ти да опитваш

отново и отново.

Никога не се отказвай.

Никога!

```

Мисля за смъртта

```

Мисля за смъртта

не защото

се страхувам от смъртта.

Медитирам върху смъртта

не защото

се страхувам от смъртта.

Обичам смъртта

не защото

се страхувам от смъртта.

Мисля за смъртта,

защото

смъртта се нуждае от моята усмивка.

Медитирам върху смъртта,

защото

смъртта се нуждае от моя живот.

Обичам смъртта,

защото

поне смъртта

и никой друг

признава моята висота.

```

Какво да сторя?

```

Тялото ми е мъртво.

Виталът ми е мъртъв.

Умът ми е мъртъв.

Сърцето ми е мъртво.

Душата ми е много болна.

Моят Господ също

не се чувства добре.

Какво да сторя?

Уви!

Какво мога да сторя?

Уви!

Кой може да ме спаси?

Уви, уви, уви!

```

Смъртта е краят, смъртта е началото.

```

За обичащия удоволствието

смъртта е краят.

За обичащия радостта

смъртта е началото.

За обичащия удоволствието

смъртта е краят

на неговия живот на желанията.

За обичащия радостта

смъртта е началото

на неговото изследване на стремежа.

```

Противоречие на термините

```

Смъртта и успеха

са противоречащи си термини

като умен глупак.

Смъртта и напредъкът

са противоречащи си термини

като божествен лъжец.

```

Смърт, защо не си естествена?

```

Смърт, защо не си естествена?

“Поклоннико, кой ти каза това?

Просто живей в душата си

и ще видиш,

че никой не е толкова естествен

като мен.”

Смърт, защо не си полезна?

“Поклоннико, кой ти каза това?

Просто живей в сърцето си

и дълбоко ще оцениш

изключителната ми полезност.

Смърт, защо не си всеобхватна?

“Поклоннико, кой ти каза това?

Просто живей в ума си

и ще научиш,

че моята всеобхватност изненадващо надхвърля

останалото Божие творение събрано заедно.” ```

Смърт, разговаряш ли с Бог?

```

Смърт, разговаряш ли с Бог?

“Да, разговарям.”

Колко често разговаряш с Бог?

“Разговарям с Бог доста често,

но

и доста дълго.”

Смърт, за какво разговаряте?

“Разговаряме за различни неща,

но най-често разговаряме за

човешката безпомощност и човешката хитрост.

Бог мисли, че всички човешки същества са безпомощни,

а

аз мисля, че всички човешки същества са хитри.

Бог е решил да ги направи всичките

уверени и мощни.

Аз съм решила да ги направя всичките

мъдри и всеотдайни.”

```

Моята смърт и моят живот

```

Моята смърт ще бъде смъртта

на черно-кафявите ми страхове.

Моята смърт ще бъде смъртта

на кафяво-черните ми съмнения.

Моят живот ще бъде раждането

на синьо-златната ми надежда.

Моят живот ще бъде раждането

на златно-синьото ми обещание. ```

Смърт и живот, нуждая се от способността ви

```

Смърт, нуждая се от твоята способност

да изравняваш всички.

Живот, нуждая се от твоята способност

да храниш всички.

Смърт, нуждая се от твоето чувство за дълг

да прегръщаш всички.

Живот, нуждая се от твоя дъх на красотата

да усъвършенстваш всички. ```

Моите усилия, моите постижения, моята Цел-Слънце

```

Смърт,

земните ми усилия

тихо приключиха.

Небесните ми постижения

усмихнато започнаха.

Върховно върховната ми Цел-Слънце

вечно ще блести.

“Поклоннико,

не спирай своите усилия.

Поклоннико,

не губи своите постижения.

Поклоннико,

не омаловажавай своята Цел-Слънце.” ```

Смърт, обичам те.

```

Смърт, обичам те.

“Поклоннико, защо?

Смърт, обичам те,

защото тялото ти е спокойно.

“Поклоннико, обичам те.”

Смърт, защо?

“Поклоннико, обичам те,

защото сърцето ти е душевно.” ```

Смърт, имаш ли някакви приятели?

```

Смърт, имаш ли някакви приятели?

“Да, имам.”

Кои са те?

“Поклоннико, моите приятели са

Земята, Рая и Ада.

Защо те са твои приятели?

“Поклоннико, Земята е моя приятелка,

защото

тя задоволява глада ми.

Поклоннико, Раят е мой приятел,

защото

той използва служенето ми.

Поклоннико, Адът е мой приятел,

защото

той действа като мой съветник.” ```

Какво правя със смъртта

```

Философът в мен

пренебрегва смъртта.

Певецът в мен

възпява смъртта.

Поетът в мен

обезсмъртява смъртта.

Йогинът в мен

заповядва на смъртта. ```

Дълг, красота и действителност

```

Животът е нещо от дълга.

Този дълг е голяма разноска.

Смъртта е нещо от красотата.

Тази красота е по-голяма разноска.

Любовта е нещо от действителността.

Тази действителност е най-голямата разноска. ```

Мигновено просветление

```

Смърт, когато един духовен Учител те посети

по пътя си към Рая,

предлагаш ли му необикновен прием?

“Да, правя го.

Но имам такъв късмет,

че Бог е превърнал само малцина човешки същества

в духовни Учители

от самото рождение на Неговото творение.

Само в много редки случаи

трябва да приветствам един духовен Учител.

О, Смърт, моя бедна, невежа приятелко,

онези дни тънат в забрава!

В днешно време хиляди духовни Учители

предлагат своята най-възвишена Висота,

най-чиста Светлина

и

най-дълбока Наслада

на своите по-млади братя и сестри по дух.

За твоя голяма изненада,

има някои духовни Учители,

които имат способността -

за разлика от Кришна, Буда

и Христос -

да дават Просветление,

Освобождение и Спасение

за един миг.

Отново, има някои,

които са просто неповторими.

Знаеш ли какво правят те?

Те просвещават

над десет хиляди човека

едновременно!

А тяхното просвещение притежава

чудотворната сила

да даде на учениците им

Просветление, Освобождение и Спасение

едновременно!

“Наистина ли?

Трябва незабавно да отида в Рая

и да осведомя моите приятели Кришна, Буда

и Христос

за невероятните

и невиждани способности

на тези духовни Учители.

Ще кажа на Кришна, Буда и Христос,

че ако наистина искат

да заслужат своите наследници,

тогава те трябва

незабавно да слязат долу

и да бъдат техни най-смирени ученици.

Уверявам те, божествените ми приятели

са изключително искрени търсещи.

Те незабавно

ще слязат долу

и ще целунат самата прах

от нозете на тези Учители,

които дават

незабавно Просветление, Освобождение и Спасение

като земното разтворимо кафе.

Толкова съм ти благодарна

за това, че сподели с мен

тази просветляваща творението новина.”

Смърт, толкова се радвам, че най-сетне

моето най-посветено служене

ти е било от някаква полза.

```

From:Шри Чинмой,Тишината на смъртта, Шри Чинмой Център, 1973
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/sd