Смърт, не отричам,
че силно съм те разочаровал.Забавях ли забавях моето пристигане.
Но ти лесно можеш да ми простиш,защото майка ми,
баща ми, брат ми,сестра ми и много
мои близки приятелиса се самоубили.
Те дойдоха при теб.Те влязоха в твоята Зала,
много преди да им беше дошло времето.Сигурен съм, че ранното им пристигане
може да устои на моето късно пристигане.“Глупако, те влязоха,
преди да ги поканя.Те бяха непростими неканени гости.
Никога не прощавам на такива неканени гости,нито и Бог прощава на тези животоотнемници.
Хвърлил съмчленовете на семейството ти
и приятелите тив най-дълбокия ад,
далеч по-дълбоко от полета на въображението ти.Неспирното изтезание
ги е обгърнало.Давам ти първия си и последен
съвет:никога не си отнемай живота,
никога!Въпреки че в твоя случай времето
отдавна е изтеклои въпреки непосредствената ми нужда
и пожелаване на твоето присъствие,аз съм готова да те чакам
неопределено дълго!” ```From:Шри Чинмой,Тишината на смъртта, Шри Чинмой Център, 1973
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/sd