*Въпрос: Защо просто не пробудите хората и не ги накарате да се стремят?
:PROPERTIES:
:keywords::genre: qa
:cite-key: SGM:28-bg:END:
Шри Чинмой: Когато ви гледам като личност, от сърцето ви чувам едно послание, а от езика ви чувам друго. Във вътрешния свят някой ще докосне краката ми и ще каже: „Ти си моята единствена Реалност. Видял съм трансценденталната ти Форма. Канех се да сложа край на живота си, но ти ме спаси“. А във външния свят, ако разговарям със същия човек, той ще бъде толкова груб с мен, че не можете и да си представите.
Един ден аз съм Спасителят. После, три дни по-късно, аз съм най-лошият човек на земята, защото съм му попречил да си отнеме живота или не съм успял да изпълня желанията му. Но защо той смята, че моята способност е тази, която го е спасила или не е успяла да удовлетвори виталните му искания? Самият Всевишен е този, който дава заповедта. Но отделният човек не може да повярва, че това е Волята на Всевишния, така че трябва да ме обижда и да бъде груб с мен.
Когато сте отъждествени с Волята на Всевишния, можете да направите най-невероятните неща, ако нуждата го изисква. Когато Учителят е отъждествен с върховната Воля и не осъществява човешките желания по човешки начин, хората казват, че той е най-големият престъпник. Духовните Учители винаги са в ръцете на учениците. Учениците искат Учителят да направи нещо, но същото това нещо той не е упълномощен да направи. Ако учениците са във високо съзнание, тогава няма да молят за осъществяване на желанията си. Ако частица изискване премине през ума им, те ще се чувстват нещастни. Но ако не остават в това високо съзнание, тогава те обвиняват Учителя за всичко.From:Шри Чинмой,Значението на усмивката, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/sgm