Тайни на вътрешния свят

Окултизъм

Окултизмът е нещо еднонасочено като върха на копие. Може да бъде динамичен или агресивен, божествено мощен или върховно арогантен. Може да бъде черна магия от най-лошия вид, но, отново, може да бъде и най-висшият окултизъм, който наричаме незабавно постижение или незабавно осъществяване. За истинския духовно търсещ, на когото може да са му нужни доста прераждания или дори шейсет или осемдесет години, за да осъзнае Бог, окултизмът е не само ненужен, но и опасен. Окултизмът в най-нисшето витално ниво, който се нарича черна магия, не е нищо друго, а страшна отрова. Така че не искам никой от вас да има нищо общо с черна магия.

Окултизмът, който понякога се използва наравно с духовната сила, също е опасен. Много често така наречените окултисти стават жертва на собствените си дела. Те просто се крепят на въже и всеки миг могат да паднат и да си счупят краката. Много често тези така наречени окултисти използват астралния канал, който е във финото тяло. Но ако финият канал се пропука, тогава животът също приключва. Много хора са губили живота си, докато са използвали астралния канал, или са губили умственото си равновесие. После се държат като полудели слонове.

Има и окултисти, които работят на витално ниво, като използват духовете или призраците на далечни роднини. Тези духове постоянно искат, може да се каже, да служат на господаря си, но ако той няма какво повече да им възложи, тогава те идват и го задушават и убиват. Ето какво се случва много често в живота на така наречените окултисти.

Има една забавна случка. Сигурен съм, че повечето я знаете. Имало някога един окултист, който споделял с хората тяхното бъдеще или случки от миналото им, а и много други пикантни истории. Той получавал помощ от духовете. Условието било, че постоянно трябвало да им дава работа. Ако не можел да им възложи задача за известно време, тогава те щели да дойдат и да го удушат.

Дошло време, когато окултистът нямал за какво да поиска съдействие от духовете. Те се разгневили и искали да го убият във виталния свят. Така че окултистът отишъл и се подслонил при един Йоги. А Йогинът казал: „Моля те, сложи едно куче точно пред себе си и помоли духовете да държат опашката му изправена през цялото време“. Така духовете били хванати в капан. Веднага щом изправели опашката, тя отново се навивала. Равносметката от тази история е, че човешката ни природа винаги е предразположена към мошеничество, порочност и нисши склонности.

Има някои окултни сили, които са невинни, безвредни, плодотворни и наистина полезни. Можете да се сдобиете с тези окултни сили в мига, в който центровете ви започнат да се отварят – шестте основни центъра и коронният център. В мига, в който един център напълно се отвори, бъдете сигурни, че ще получите малко окултно знание, окултна мощ и интуитивна способност от окултния свят. Отново, трябва да знаете как да използвате тези окултни сили. Ако си служите с окултната сила поради любопитство, за да знаете какво се случва в нечий живот, какво прави тя, какво прави той сега – тогава злоупотребявате с нея. Ако я използвате, когато божественото във вас, Всевишният във вас, вашата душа, ви каже или ви вдъхнови да помогнете на някого, за да пробуди съзнанието си, само тогава постъпвате правилно.

Ако следвате пътя на Кундалини Йога, можете да развиете тези сили. Но за целта трябва да сте изключително чисти, чисти, чисти. Името ви не трябва да е нищо друго, а чистота. Ако външният и вътрешният ви живот са всецяло чистота отвътре и отвън, тогава окултната сила е благословия. Иначе окултната сила е същинско проклятие. В случая с моите ученици искам всички вие да се гмурнете дълбоко навътре и да предложите своята любов, посветеност и предаване на Всевишния. Той е наш вечен Баща, Майка, Брат и Сестра – всичките ни взаимо0тношения са с Него. Така че нека Той ни ръководи. Ако иска да ни даде окултна сила, Той ще ни я даде. Ако иска да ни даде духовна сила, която е безкрайно по-значима, отколкото окултната, Той ще ни даде и нея. Нека не се занимаваме с окултизъм на този етап от духовното ни пътуване. Някои от вас са начинаещи, истински начинаещи, някои от вас са малко по-напреднали, но точно сега никой от вас не е толкова напреднал – моля да бъда извинен – че да навлезете в окултния свят без трудности. Ако някои от вас всъщност са в състояние да влязат в окултния свят, аз ще съм първият човек, който ще ви учи от началото до края. Но работата ми точно сега е да ви отведа при Всевишния. Тогава Всевишният ще ви даде всичко.

Въпроси и отговори

Въпрос: Женските и мъжките призраци еднакво лоши ли са?

Шри Чинмой: Женските призраци са по-злонамерени от мъжките. Мъжките призраци обикновено не са толкова разрушителни. Често женските призраци приемат образа на майка. Майката на един ученик почина преди много години. Един ден той вървял по улицата близо до един парк, когато на известно разстояние видял образа на майка си. Но всъщност това бил женски призрак. Когато се приближил, за да види „майка“ си, тя го ритнала и три дни той бе в болница. Не можеше да разговаря с жената или детето си. През цялото време трепереше. Ако видеше собственото си лице в чаша вода, се плашеше до смърт. В болницата не успяха да му помогнат. Но след три дни аз му помогнах. Направих кръг и там написах името му и повторих няколко мантри. След това беше излекуван. Не можете да отричате съществуването на призраците. Можете да отричате съществуването на Бог, защото не можете да Го видите, но как можете да отричате духовете?

Въпрос: Веднъж изпитвах силна болка и ти каза, че вкарваш мир в тялото ми. Чудех се дали използваш окултна сила, или духовна сила, когато сваляш такова качество?

Шри Чинмой: Мирът е духовна сила. Мирът не е окултна сила. Но трябва да знаеш, че какъвто и да било вид сила – сила на волята, духовна сила, окултна сила –- лесно може да премахне болката ти. Ако използваш силата на волята си и ако се накараш да чувстваш, че болката е изживяване на наслада, тогава няма да изпитваш болка. Тогава самата болка ще ти носи радост.

Въпрос: Когато поставите сила в някого, понякога тя остава няколко месеца. Как я държите там?

Шри Чинмой: Ученикът я усвоява. Когато ядете храна, вие я усвоявате. По същия начин трябва да усвоявате моята благословия с благодарност. След като ядете, не тичате, а лягате или оставате спокойни. Подобно, когато получите нещо духовно – Мир, Светлина или Блаженство – трябва да останете тихи и спокойни за известно време. Веднъж щом сте го усвоили, то става здраво, става неразделна част от вашето съществуване. Веднъж усвоено, то остава завинаги вътре в съзнанието ви, вътре в съществото ви.

Моята сила идва от душата, но ако я няма възприемчивостта, за да я получите, тогава няма и усвояване. През повечето време, ако използвам духовна сила, усвояването се постига много бързо. Много малко хора имат възприемчивост. Боли ме, когато дори и най-близките ми не възприемат. Когато осмокласният ученик не възприема, казвам: „Добре, те са най-лошите ученици“. Но когато първокласните ученици не възприемат, тогава или им се карам, или чувствам, че силата ми не е достатъчна. Ако силата ми е напълно безполезна за тях, тогава как могат да я получат другите ученици?

Синът на една от най-близките ми ученички имаше левкимия. Докторът каза, че му остават броени часове. От болницата нямаха надежда – синът ? умираше. Но състраданието ми е такова, че попитах: „Колко време ще ти трябва, за да стигнеш до болницата?“. Тя отвърна: „Пет или десет минути“. Казах: „Виж какво ще се случи за двайсет минути!“. Вярвате ли, че за половин час това момче излезе от кома? За първи път баща му ми се усмихна с най-широката си усмивка. Синът просто ми помаха с лявата си ръка и каза: „Благодаря ти, Гуру“. Това е човешката благодарност.

Въпрос: Веднъж ти каза, че бенгалските ти тетрадки са се загубили. Не можеш ли да ги извлечеш с окултната си сила?

Шри Чинмой: От морето? Някои бяха унищожени, а някои се загубиха в морето. Когато нещо бъде разрушено, какво можеш да направиш? Отново мога да ги получа от света, от който ги получих първия път. Имам тази способност, но защо трябва да си служа с нея? Сега пиша много по-добре, отколкото когато написах епичната поема в тетрадките си. Защо трябва да се връщам за нея, макар че беше хубава?

Въпрос: Какво имаш предвид, когато говориш за връщане в света, от който е дошла поемата?

Шри Чинмой: Духовните Учители могат да бъдат крадци на първата вода. Те просто пишат това, което вече е било записано. Могат да го видят с вътрешното си зрение. Други също могат да го направят веднъж или два пъти в живота си, ако са се настроили. Тагор и други са го правили. Понякога могат да отидат в света на сънищата и да го вземат. Понякога пиша, докато лежа в леглото, четейки думите на стената. Линиите се появяват. Всички те са написани там. В Индия написах няколко поеми на бенгалски по този начин. Съществуват светове -– свят на литературата –- където всичко е написано. Но ние не сме крадци. Появява се една фраза и я записвате. Но трябва да знаете, че има място, от където идват всички тези мисли, идеи, формулировки и поетични редове. Това е особено вярно за песните и поезията. Просто отивате там и ги взимате. То е като да берете манго. Или може да се наложи да почакате и после мангото пада точно в скута ви. Някои писатели отиват там и после плодът пада и става техен.

Въпрос: Защо това не се случва с мен, Гуру? Толкова ми е трудно да намеря вдъхновение.

Шри Чинмой: Това е така, защото стоиш в подножието на дървото. Ти един вид просиш: „Не знам как да се катеря, не знам как да се катеря. Как ми се иска мангото да падне“. По този начин ти просяк. Плачеш за вдъхновение. За да напишеш поема, може прекараш и няколко дни в очакване, защото не успяваш да се изкачиш по дървото на вдъхновението.

Въпрос: Има ли начин да разтърсиш дървото, без да се качваш по него?

Шри Чинмой: Ти можеш да разтърсиш мен, за да получиш вдъхновение.

Въпрос: Ако те разтърсим, ще получим ли скоро и осъзнаването си?

Шри Чинмой: Определено. Ако ме разтърсите, скоро ще получите осъзнаване. Но трябва да е добро разтърсване, за да знам кой ме разтърсва. Понякога душата или духа на някой друг ще дойде и ще напише книга чрез някой друг, който е жив. Един велик Учител написа книга по този начин. Тя беше около стотина страници. Във Фарът на Майка Индия написах статия за човека, чийто дух дойде и всъщност написа книгата. Но този Учител получи заслугата. Той знаеше, че е нечий друг дух, но първоначално той получи заслугата. Първото издание бе публикувано със собственото му име. По-късно стана искрен и каза: „Не, написаното не е мое, този и този дойде и го написа“. Много хора са го правили. Те молят духа да напише цели книги – не няколко страници, а стотици страници. Духът ще диктува и те записват всичко на хартия. После духът изчезва, така че как може човек да знае, че е дошъл някой друг? Така човекът във физическия свят получава заслугата. Кой ще проверява?

Въпрос: Духът разгневява ли се, ако присвоиш написаното като свое собствено?

Шри Чинмой: Това е въпрос, на който трудно може да се отговори. Когато духът пише чрез теб, той се надява, че ще му дадеш заслуга. Но ако си като мен, тогава ще е просто вътрешна заслуга. Моля всички ви да правите неща за мен, а аз получавам заслугата. Когато публикувам книга, знам колко хора са ми помогнали по толкова различни начини, но тя се появява под моето име „Шри Чинмой“. Външно може и да не отдам заслуга, но има и нещо, наречено вътрешна заслуга. Външно правите нещо за мен, а вътрешно аз правя нещо за вас, за всички вас. Отново, понякога казвам на другите какво сте направили – печатали сте, коригирали сте и т.н. Казвам това доста често, макар че понякога не го правя. Но знаете, че правя нещо. Правя нещо във вътрешния свят, както и правя нещо във външния свят. Ако наистина не направя нищо за вас и само получавам помощта ви по едностранчив начин, тогава естествено ще ми се разгневите.

Но за да съм много честен с вас, понякога, когато небожествените сили влязат във вас, тогава не усещате това, което правя за вас. Мислите си: „Останах буден цяла нощ, за да работя за него, а той дори не ми се усмихва, не ми казва и дума на признателност“. Силите ви нападат и после колко здраво трябва да работя, за да ги премахна. Но когато оставате в божествено съзнание, в съзнанието на благодарността, определено усещате, че правя нещо за вас. Но ако не чувствате, че правя нещо за вас, тогава проклинате мен и моите предци: „Той само се възползва от мен. Когато книгата излезе, присъства само „Шри Чинмой“. Никъде не се споменават всички онези, които помагаха за принтирането и публикуването на книгата. Но ако сте искрени, тогава виждате, че даването ни е взаимно, реципрочно. Аз давам и вие давате. Вие може да давате във външния свят, а аз може да давам във вътрешния свят. Но ако не сте искрени, тогава няма да знаете, че всеки от нас дава нещо.

Да се върна на въпроса ти – от света на духовете те предлагат помощ, а хората на земята получават заслугите. Ако духът работи много здраво през човека, който е посредникът, тогава духът ще каже: „Добре, дадох приноса си, а той получава име и слава на земята. Сега този човек трябва да ме побутне, за да се възкача“. Духовните Учители могат да помагат по този начин на духовете, ако пожелаят. Но обикновените хора също понякога стават посредници. Един дух идва и пише чрез тях. Но те не могат да помогнат на духа да се възкачи. Ако получат всичките заслуги, тогава естествено духът ще бъде толкова разочарован и гневен: „Виж, аз направих това, а той не ми дава заслугата“. Така че трябва да направите нещо за духа във вътрешния свят или външно трябва да споменете името му, за да получи и той някаква заслуга в този свят. Повечето хора не го правят. Тогава духът си отмъщава. Нощем идва и прави нещо. Може да ви отнеме слуха или зрението или да ви причини язва или нещо друго.

Въпрос: Когато окултно знаеш какво правим, това интуиция ли е?

Шри Чинмой: Да предположим, че искаме да знаем нещо, което се случва. Ако използваме интуитивната си сила, тогава може и да узнаем за това нещо без никакво съзнателно усилие. Не е нужно да използваме силата на интуицията си съзнателно. Случва се автоматично. Когато развием интуитивната сила, не е нужно да я използваме съзнателно. Интуицията просто ще си свърши вътрешната работа. Докато за да разберем нещо, трябва да използваме окултната сила съзнателно. Окултната сила има страхотна мощ. Но трябва и да знаем как да я използваме съзнателно, за да може тя да работи.

Въпрос: Духовната сила притежава ли толкова мощ, колкото окултната сила?

Шри Чинмой: Духовната сила ще действа като лъв или слон, но никога няма да счупи нищо. А когато окултната сила действа, преди да поправи нещо, тя може и да го счупи. Окултната сила ще види нещо грешно и ще отиде да го поправи, но може и да го счупи, докато го поправя. Докато духовната сила ще действа със своя скорост и изобщо нищо няма да счупи. Винаги ще е успешна. Окултната сила понякога може да е успешна, а понякога – не.

Въпрос: Нещата, които вътрешните ти същества ти казват, различни ли са от нещата, които ти казва твоята интуиция?

Шри Чинмой: Всички те могат да вършат същите неща, както мога да те помоля да направиш нещо или мога да помоля някой друг да го направи. Ти имаш твоите добри и лоши качества и някой друг също има добри и лоши качества. Но и двамата можете да носите послания.

Въпрос: Когато имаш интуиция, означава ли това, че си Богоосъзнат?

Шри Чинмой: Не. Медиумите понякога развиват малко интуитивна сила, но това по никакъв начин не означава, че са Богоосъзнати.

Въпрос: Поетите притежават ли интуитивна сила?

Шри Чинмой: Поетите и певците я притежават. Когато някои от нашите момичета пеят, несъзнателно те се концентрират на този гърлен център и пеят прекрасно. В някои случаи те са пренесли тази способност от предишните си прераждания. Понякога аз правя това, когато гласът ми е много сладък.

Въпрос: Защо еволюцията е толкова бавна?

Шри Чинмой: Тя изобщо не е бавна.

Въпрос: Но на човешката душа са ? нужни хиляди прераждания, за да стане божествена душа.

Шри Чинмой: Веднъж прочетох една прекрасна поема. Фермерът изора нивата. После пося семената. Сетне сложи тор и напои пръстта. Накрая каза: „Майко Земя, защо си толкова неблагодарна? Как така нищо не расте за един ден?“. Майката Земя отвърна: „Тук ти се стараеш съзнателно или несъзнателно да направиш нещо, да постигнеш нещо, да се превърнеш в нещо. Ако направя всичко за теб, тогава радостта ти ще е почти никаква“. Вярно е, че всичко се върши по Божия Милост, и също е вярно, че Бог може да ви даде осъзнаване за една нощ. Можете да получите стремеж по Божията Милост, ако Бог пожелае да ви го даде, Той може да ви даде и осъзнаване. В това има някаква истина. Но трябва да знаете, че ако сте постигнали нещо съзнателно, ще сте по-удовлетворени, отколкото ако го направите несъзнателно. А ако живеете в душата, ще видите, че хиляда или десет хиляди години са нищо, докато, ако живеете в тялото, всяка минута ще изглежда като Вечност.

Въпрос: Случва ли се определени души да се развиват и разгръщат по-бързо от други?

Шри Чинмой: Всички вие сте имали много повече човешки прераждания от мен, освен един или двама ученици, които са в първото или второто си човешко прераждане. Иначе всички останали сте имали четиридесет, петдесет, шестдесет, седем-десет или дори повече човешки прераждания. Може да са нужни три или четири хиляди години, а понякога и шест или седем хиляди години, за да се постигне осъзнаване. Някои от вас го правят за хиляда или две хиляди години. Понякога на улицата виждам хора, които са животни – те са истински животни. Ако тези хора не получат някаква Милост от духовен Учител, тогава те може и да останат на земята поне за хиляда или две хиляди години. Човек лесно може да остане на земята петдесет години в едно прераждане, преди да е дори и малко готов за осъзнаването. Двадесет прераждания са хиляда години. Така че те ще имат поне двадесет прераждания.

Въпрос: Имаш предвид, че човек може да остане на земята шест хиляди години?

Шри Чинмой: Когато творението започва от минералния живот, от каменния свят, тогава естествено душата трябва да премине през много прераждания. Всеки път, когато душата влезе в живота, във физическото или земното съзнание, това е прераждане. В мига, в който влезе в земното съзнание и приеме физическото, това е прераждане.

Въпрос: Това е средно около три хиляди години?

Шри Чинмой: Човешките същества могат да постигнат осъзнаване за две или три хиляди години. Отново, някои са уморени воини – те искат да си починат след едно прераждане и после дълго време не напредват. Дълги години те изобщо не напредват. Като лошите ученици те се връщат в същия клас отново и отново.

Въпрос: Защо не искат да напредват? Нима са удовлетворени?

Шри Чинмой: Понякога те са удовлетворени, понякога са просто глупави или мързеливи.

Въпрос: Ти каза, че повечето от учениците ти са по-стари, но ти си съществувал по-дълго.

Шри Чинмой: Не че сте по-стари. Аз само нямах толкова много човешки прераждания. Душата ми е много стара. По време на човешките ми прераждания трябваше да тичам много, много бързо и после трябваше дълго да си почивам. Но по време на последните няколко прераждания не си почивах много. Трябваше да стигна Целта. Трябваше да стана нещо.

Въпрос: Ще се върнеш ли отново?

Шри Чинмой: Великите духовни Учители сега се наслаждават на почивка в Небесата. Когато бяха на земята, казаха, че ще се върнат, дори ако само едно куче е останало неосъзнато. Но сега те не искат да се върнат.

Въпрос: Защо изобщо са казали, че ще се върнат? Нима са забравили как е било на Небето, докато са били на земята?

Шри Чинмой: Не, това, което ги безпокои, е неблагодарността. Но по-лошо от това е неприемането. Те нямат нищо против неблагодарността – такова е земното съзнание. Без значение какво правите, хората са неблагодарни. Ако днес някой е неблагодарен, Учителят чувства, че може би утре той ще приеме светлината. Но в утрешния ден той отново не я приема. Тогава какво ще направи духовият Учител? Когато ви давам нещо, може и да не покажете благодарност. Но ако ми предложите благодарност, тогава силата ви се увеличава, възприемчивостта ви се увеличава, възможностите ви се увеличават. Ако не го направите, тогава те не се увеличават. Което е по-лошо, следващият път, когато искам да ви дам нещо, вие изобщо не го получавате. В онзи момент вие го отхвърляте, просто го изхвърляте. Тогава какво мога да сторя?

Въпрос: Душите съревновават ли се една с друга?

Шри Чинмой: В света на душите съревнованието изчезва. Напредък не се постига чрез съревнованието, постига се чрез вътрешния копнеж. Душите искат да получават Светлина, повече Светлина, изобилна Светлина – съществува вътрешно усещане за разширяване. Само когато душите се канят да се спуснат, те получават някои от качествата на земната атмосфера. Когато се канят да се спуснат или когато са на земята, тогава започва съревнованието. Но когато са в света на душите, те забравят за съревнованието.

Въпрос: Има ли пътища към осъзнаването на Бог, които никога не са били разкривани на земята?

Шри Чинмой: Да, има един начин, който все още не е разкрит: чрез постоянен двадесет и четири часов сън. [Смях.] Единият начин е да победите съня: просто медитирайте, медитирайте, медитирайте. Другият начин е да спите двадесет и четири часа на ден без храна, без нищо. Можете да зарадвате Бог по всякакъв начин. Ако можете да зарадвате Бог по този начин, Той ще каже: „Добре, не можеш да мислиш за Мен. Но ако можеш да Ме накараш да мисля за теб, тогава това е най-доброто нещо за теб“. Това правя аз. Казвам на учениците си: „Добре, не мислите за мен, вярно. Но сега поне се постарайте да ме накарате да мисля за вас“. Така че ако можете да ме накарате да мисля за вас, тогава идва Богоосъзнаването.

Има индийска поговорка, че ако можете да критикувате Бог всяка секунда, ако всеки миг можете да намирате грешки у Всевишния във вашия Учител, тогава Богоосъзнаването ви ще дойде по-бързо. Един добър ученик може да каже: „Аз ти се моля, а някой друг говори лошо за теб, така че как е възможно той да постигне осъзнаване по-рано от мен?“. Но отговорът е, че този така наречен добър ученик се моли на Всевишния в мен една секунда, докато другият човек мисли само за мен всеки миг. Той се опитва да ми изкопае гроба, но само защото съм безсмъртен, той няма да успее да го направи. Но имам толкова много състрадание, че, само защото той мисли за мен през цялото време, ще му дам просветление.

Но трябва да бъде направено по един от двата начина. Или аз трябва да мисля за вас, или вие трябва да мислите за мен. Ако не мислите за мен, тогава трябва да вършите такива божествени или небожествени неща, че да бъда принуден да мисля за вас.

Въпрос: Прочетох, че човекът е по-велик от космичните богове, защото той може да осъзнае Бог. Вярно ли е това?

Шри Чинмой: Освобождението или себеосъзнаването могат да бъдат постигнати само от човешкото същество. Когато душата влезе в човешкото същество, тя започва да напредва. В процеса на еволюцията човекът става напълно освободен и напълно осъзнат. Но боговете нямат тази възможност. Те живеят във виталния свят, в по-висшия витален свят и от там действат. Докато не приемат човешка форма и не преминат през процеса на еволюцията, те не могат да получат себеосъзнаването или освобождението, което ние човешките същества получаваме. Трябва да знаем, че няма нищо по-велико от себеосъзнаването. Това означава, че сме прекосили морето на невежеството и смъртта. Затова казваме, че човекът е по-велик от боговете. Човекът постига себеосъзнаване, докато така наречените богове, които са във виталния свят, не се интересуват от него. Трябва да знаем, че няма нищо по-велико от себеосъзнаването. Това означава, че сме прекосили морето на невежеството и смъртта. Затова казваме, че човекът е по-велик от боговете. Човекът постига себеосъзнаване, докато така наречените богове, които са във виталния свят, не се интересуват от него.

Въпрос: Какво е Бог?

Шри Чинмой: Знаем, че Бог е всичко, Бог е във всичко и Бог е отвъд всичко. Това е нашето философско разбиране и нашето психично разбиране. Но когато този въпрос ни бъде зададен от деветгодишно дете, от едно чисто, невинно, одухотворено, божествено дете, тогава трябва да отговорим на въпроса според разбирането на детето.

Бих искал да кажа, че Бог е Загриженост. Ти имаш майка. Тя е точно до теб. Твоята майка ти показва цялата си обич. Тя показва загрижеността си за теб ден след ден. Но от двадесет и четирите часа майка ти може да ти предложи само два, три или четири часа съзнателна загриженост. Когато си болен, може би тя ще предложи загрижеността си петнадесет, шестнадесет или двадесет и четири часа. Но когато си добре, тя може да ти предложи загрижеността си само за няколко часа въпреки най-добрите си намерения. Тя трябва да учи, трябва да направи собствената си медитация, трябва да прави доста неща, освен че се грижи за теб, въпреки че си и най-скъпият. Така че въпреки най-добрите ? усилия, най-искрените ? усилия, тя може да сподели само няколко часа от времето си.

Оставаме на земята седемдесет, осемдесет или дори сто години, но това не е нашият истински живот. Истинският ни живот е безкраен. Той се е появил от безначалното минало и завинаги навлиза в безкрайното бъдеще. В това прераждане живееш в Америка, но трябва да знаеш, че си имал много предишни прераждания и че ще имаш много бъдещи прераждания. В предишното си прераждане ти живя в Италия. Тогава майка ти не беше тази, други родители се грижеха за теб. В бъдеще ще получиш загриженост отново от други родители.

Загрижеността на Бог е различна. Неговата Загриженост е започнала от самото начало и ще остане същата завинаги. В мига, в който те е създал, е започнала и Неговата Загриженост и тази Загриженост ще трае през Вечността. От къде идва тази Загриженост? Всичко има източник и източникът на Загрижеността на Бог е Неговото Единство. Когато пръстът ми е наранен, незабавно съм загрижен за него. Защо? Защото съм едно с моя пръст. Когато нещо не е наред с майка ти, ти ? показваш загриженост поради твоето единство. Има много хора, които страдат, които ти не познаваш. Дори ако ги познаваш, няма да им предложиш загриженост. Защо? Защото не си напълно отъждествен с тях. Ти не чувстваш единство с тях. Но усещаш единство с майка ти и майка ти чувства единството си с теб.

Без значение колко ти е скъпа твоята майка, трябва да знаеш, че Бог е по-скъп. Той те обича безкрайно повече, отколкото те обича майка ти, и безкрайно повече, отколкото ти обичаш майка си. Обичта Му не трае само едно прераждане, а през цялата Вечност. Бог е изцяло Загриженост, защото Той е едно с всичко. Поради всепроникващото Си Единство Той трябва да предлага Загрижеността Си. Така че ако искаш да знаеш какво е Бог, тогава в известен смисъл бих искал да кажа, че Бог е Загриженост.

Въпрос: Не е ли необичайно някой да започне да напредва бързо към края на живота си?

Шри Чинмой: В някои случаи е почти невъзможно да се постига духовен напредък към края на живота. Обикновено хората са възпитавани по такъв начин, че не могат да се откажат от стария си живот, от старомодните си религиозни идеи. Но някои хора чупят тези бариери. Спуска се много особена Милост и те чупят старите си основи и привързаности. Но това се случва много рядко.

Въпрос: Гуру, ще настъпи ли краят на света?

Шри Чинмой: Светът е много обширен. Вселената е много обширна. Нищо не може да бъде напълно унищожено. Човешкото съзнание не може да бъде разрушено дори от атомна бомба.

Въпрос: Има ли и други светове и други планети, където хората могат да приемат тела и да осъзнаят Бог, ако земята бъде взривена?

Шри Чинмой: Има фини същества в другите светове, но те не могат да приемат човешки тела. Невъзможно е.

Въпрос: Да предположим, че земята бъде взривена?

Шри Чинмой: Добре, да кажем, че един учен е създал най-разрушителното оръжие на земята. Но трябва да знаем, че ученият е под ръководството на една сила, макар че може да е разрушителна сила. Духовната Воля, божествената Воля има способността да влезе в самата разрушителна сила и да промени плана. Вие сте в ръцете на човешката си воля. В този момент мислите, че нещо е много добро, а в следващия – че е много лошо. Ако божествената Сила, божественото Напътствие влезе в ума ви и каже, че разрушението е много лошо, тогава ще си промените мнението.

Бог ни е дал мощ, но тази мощ е ограничена. Правите оръжие. Но кой в края на краищата ви и дал тази способност? Да предположим, че някаква много мощна сила ви е завладяла и се каните да ударите няколко човека. Но преди да ги ударите, мога да вляза в ума ви, ако пожелая, и незабавно ще успея да променя намерението ви. Тогава ще използвате същото това оръжие, за да прегърнете другите, вместо да го използвате, за да ги убиете. Но все пак Бог толерира много неща.

Но без значение колко велико е оръжието – дали е атомна бомба, водородна бомба или нещо друго – то не се е появило от нищото. Хората са го създали и те са тези, които ще го използват. А Всевишният няма да им позволи да разрушат света. Светът все пак е Негово творение. Точно сега човешките същества си играят. То е като да използвате фойерверки в Деня на Независимостта. Въпреки че играта е много сериозна в Окото на Всевишния, този замисъл за разрушение е все едно група деца си играят с фишеци. Светът не може да бъде разрушен. Трета световна война няма да разруши целия свят, това е абсурдно. Не може да се случи! Да, когато има война, съзнанието пада, това е напълно вярно. Дори ако страните не са директно въвлечени, тяхното съзнание пада. Но светът няма да бъде разрушен.

Въпрос: Атлантида от Атлантическия океан на Бахамите ли се е появила?

Шри Чинмой: Не. Това е абсурдно. От време на време чуваме неща, които ни очароват, но очарованието не е просветление.

Въпрос: Цяла общност или един човек бе отговорен за смъртта на Христос?

Шри Чинмой: Когато повече от един човек направи нещо, вината определено не е само негова. Тя става групова. Дори и там, където е един човек, има много обединени сили, които действат вътре в него. Всъщност съвкупността от обединените сили, действащи в човека, е това, което убива. Но ние не говорим за вътрешните сили, обединените сили, а казваме, че един човек е направил нещо.

Въпрос: Груповата карма на еврейския народ ли е тази, която предполагаемо е убила Христос?

Шри Чинмой: Някои духовни Учители се вбесяват, когато хората говорят за кармата. Милиони невинни индуси са били убити от мюсюлманите. Мислите ли, че всичко бе поради тяхната карма? Нашият доктор в Индия бе много мил и състрадателен към бедните мюсюлмани. Те не можеха да си позволят възнаграждението му, но той им предлагаше услугите си безплатно. Винаги го наричаха „татко“ и „братко“. Те бяха толкова мили с него и той бе толкова мил с тях. Тогава се намеси политиката и мюсюлманите почувстваха, че индусите са много лоши, и индусите почувстваха, че мюсюлманите са много лоши. Така че докторът, който искаше да спасява стотици и хиляди животи и който предлагаше услугите си на мюсюлманите безплатно, бе убит. От кого? От същите тези мюсюлмани. Той бе нарязан на сто и осем парчета и после парчета бяха закачени на манговото дърво в къщата му в средата на задния му двор пред неговата жена и деца. Виждате ли! Ще кажете ли, че това е поради кармата на доктора? Той спаси толкова много животи. Може да кажете, че в предишните си прераждания е направил нещо грешно и в това прераждане получава резултата. Но не такъв беше случаят. Невежите, небожествени, враждебни сили са навсякъде. Така че те уловиха тези мюсюлмани и действаха в името на политиката. Мюсюлманите бяха подведени да мислят, че индусите са много лоши. Така че казаха: „Нека сега го убием. В края на краищата индусите са много лоши“. Това, което бе правил през целия си живот, за да им помага и да ги спасява, бе напълно забравено. Той бе убит просто защото бе индус.

Гуру, всички ли хора, които са били в концентрационните лагери, са били вкарани там заради кармата си или е било просто стечение на обстоятелствата?

Шри Чинмой: Не можем категорично да кажем защо всичко това се е случило. Действали са много космични сили, божествени и небожествени. Няма категоричен отговор на тези въпроси. Сложно е. Понякога това е кармата на човека. Понякога не е неговата карма, а е станал жертва на небожествените сили. Тези небожествени сили са като полудели слонове. Те бродят наоколо, тичайки от тази страна на другата, и просто ритат, каквото им се изпречи на пътя.

Въпрос: Чили е под много тежка диктатура и много невинни хора страдат. Бих искал да знам дали това е заради груповото съзнание на хората, или това е просто враждебна сила, която е поела властта?

Шри Чинмой: Концентрирах се на Чили миналата година, както и преди няколко месеца. То е така. Първо имаше нападение от враждебните сили, а после съзнанието на Чили ги прие като своя собственост. Тя съзнателно стана, за съжаление, неразделна част от нападението. Съзнанието на Чили не беше лошо като цяло, но някакъв лош човек дойде и съзнанието на Чили почувства, че този човек бе добър, така че даде подслон на това съзнание, а този подслон постъпи по разрушителен начин. Иначе по природа съзнанието на Чили е много, много хубаво, казвам ви – много, много добро. Но когато дойде враждебното нападение, Чили отвори сърцето си, не знаейки, че това е враждебно нападение. Тя прие нападението като подарък и помисли, че този подарък накрая ще ? донесе огромна радост. По-късно осъзна, че е направила грешка. Това не бе подарък – беше враждебно нападение.

Но тогава тази враждебна сила вече беше станала неразделна част от съзнанието на Чили. Тя не може да се отърве от тази диктатура и всички небожествени неща, които се случват. То е като да съм пуснал странник в стаята си, мислейки си, че е мой приятел. Сега този странник е станал толкова силен, че се е преместил в единия ъгъл. Той казва, че това, което се случва в моята стая, сега е негова работа. В началото той бе странник, но го приех за приятел. А когато нападна, тогава не го видях като враждебна сила, приех го за приятел. Моят ум ми каза, че само защото не познавам някого, това не означава, че този човек ще е лош. Не знам нищо, но не мога да кажа направо, че човек ще е лош. Но за нещастие, когато допусна такъв човек да влезе в стаята ми, виждам, че той е много лош.

То е като при мислите. Веднага щом отворите очи, идват лоши мисли, идват и добри мисли. Веднага щом отворите ума си, през цялото време мислите. Добри мисли, лоши мисли – всичко идва. Как ще се отървете от лошите мисли, щом веднъж са влезли? Много е трудно. Така че най-доброто нещо е да не позволявате да влизат никакви мисли. Вашите приятели – добрите мисли – ще ви разберат и ще ви чакат. По силата на единството си те ще кажат: „Може би вътре е много зает, върши нещо важно. Знаем, че има много добро сърце. Днес трябва да се случва нещо много важно – затова той не отваря вратата. Иначе щеше да отвори вратата, защото той е всецяло загриженост, всецяло любов за нас“. Докато лошите мисли, опасните мисли няма да ви чакат неопределено дълго. Те идват с лошо намерение – да ви се карат, да ви обиждат, да ви тормозят. Ще почакат известно време и ще си кажат: „Каква загуба на време. Нека отидем и почукаме на нечия друга врата. Той не отваря вратата и е под достойнството ни да чакаме“. А добрите мисли ще ви чакат ли чакат, защото знаят, че сте толкова добър. В началото трябва да държите всички мисли навън, защото нямате силата да допускате само добрите. Но щом веднъж станете силни вътрешно, като магнит ще можете да привличате добрите мисли и да държи-те лошите навън. Тогава ще влязат добрите мисли, а ако лошите се опитат да влязат, ще ги изхвърлите навън.

Нека се върна на въпроса ти. Чили е много малко място, малка страна. За съжаление имаше враждебно нападение и съзнанието на Чили стана неразделна част от него. Щом веднъж станете неразделна част от едно небожествено съзнание, как можете да се отделите от него? Това е много дълъг процес. Божията Милост трябва да се спусне Отгоре в безкрайна мяра. После постепенно, постепенно ще влезе малко светлина и тази светлина ще започне да отделя враждебната или небожествената сила. Накрая настъпва пълното разделение между тъмнината и светлината. В онзи момент враждебните сили са премахнати от съзнанието на страната и тя е спасена. Но, за съжаление, това отнема много време.

Въпрос: Гуру, веднъж ми каза, че мога да левитирам, като използвам силата на волята. Опитах, но...

Шри Чинмой: Шри Чинмой: Трябва да контролираш дишането. Но защо са ти нужни тези неща?

Въпрос: Нямаше ли да е чудесно, Гуру, в представление с фокуси?

Шри Чинмой: Животът сам по себе си е магия, вярно е. Но от магията получаваш само витално удовлетворение. Не те обезкуражавам – аз бях този, който искаше да се занимаваш с фокуси. Но няма да те помоля да показваш фокуси двадесет и четири часа, не. Моля те да го правиш само за час. Самият живот е най-големият фокусник, защото ни показва малко от силата и мира.

Въпроси за храната и готвенето

SIW 40-63. Шри Чинмой отговаря на следните въпроси за храната на 7 февруари 1979 г.

Въпрос: Кой е най-важният аспект на готвенето?

Шри Чинмой: Най-важният аспект на готвенето е неговата животоенегризираща реалност.

Въпрос: Индийската храна по-високо съзнание ли въплъщава от другите видове? Ако е така, защо?

Шри Чинмой: Индийската храна не въплъщава непременно по-високо съзнание от другите видове храна. Съзнанието на храната зависи най-вече от съзнанието на готвача. Вярно е, че самата храна има свое собствено съзнание, но тъй като готвачът е човешко същество, той има по-развито съзнание от храната. Така че готвачът може да преобрази съзнанието на храната, ако е необходимо и ако иска да го направи. Той може до прибави към съзнанието на храната или дори може да внесе съзнанието на храната в собственото си съзнание за просветление.

Въпрос: Мислите ли, че лукът и чесънът са тамасични или вредни за здравето?

Шри Чинмой: Лукът и чесънът далеч не са тамасични. Те са раджасични, те са динамични. И лукът, и чесънът, когато се приемат в малки количества, са полезни. Лукът помага значително при образуването на кръвта, а и помага за излеку-ването на проблеми с очите. Чесънът е добър за лекуване на ревматизъм. Но всичко трябва да се приема умерено. Ако приемаме лук и чесън извън пропорция, тогава естествено това ще повлияе на здравето ни.

Въпрос: По какъв начин са свързани храната и съзнанието?

Шри Чинмой: Самото съзнание има хранителност. Отново, самата храната има съзнание. Но съзнанието има безкрайно повече сила, която да добави към храната, отколкото храната може да добави към съзнанието. Съзнанието може да призове космична енергия, докато храната като такава не може да призове космична енергия, която да добави към съзнанието.

Question: Въпрос: Може ли _прасадът_ [благословена храна] да влияе на физическото тяло?

Шри Чинмой: Прасадът влияе на физическото, ако то също се стреми заедно с психичното или духовното в нас. Ако духовното в нас е последвано от физическото или ако физическото се стреми заедно с духовното, тогава определено прасадът ще е от полза и за физическото съзнание.

Въпрос: Малка хапка _прасад_ същата сила ли има като целия _прасад_?

Шри Чинмой: Това зависи от вярата на получаващия. Ако някой има огромна вяра в Учителя, тогава малката хапка определено ще е също толкова добра като целия прасад. Но ако човек вземе само залък поради хитрост, ако човек иска да избегне да яде целия прасад, защото чувства, че е твърде голям, тогава прасадът няма да има никакво въздействие, защото заблудата няма място по отношение на вярата.

Въпрос: Какви са някои от начините за поддържане на чистота в готвенето?

Шри Чинмой: Има много начини. Но основният начин, най-важният начин, е да се повтаря името на Всевишния или да се повтаря името на космичната богиня Анапурна. Ако човек повтаря името ?, докато готви, тогата той неизменно ще бъде преизпълнен с чистота.

Въпрос: Кога е по-добре ли да мием зеленчуците – преди или след като сме ги нарязали?

Шри Чинмой: Препоръчително е да миете зеленчуците и преди, и след като сте ги нарязали. Тогава усещането за чистота ще е по-силно, особено в ума на готвача. Умът е винаги измамлив, така че, за да избегнем измамния ум, е по-добре да плакнем зеленчуците преди и след като са нарязани. Тогава умът ще бъде убеден, че зеленчуците са чисти.

Въпрос: Какво означава „Анам Брахма“, храната е Бог?

Шри Чинмой: Храната е живот, а животът е Бог. Отново, Бог е живот. Храната дава нов живот, дава ни енергия. Всяко нещо, което ни дава енергия, е живот -– потока на живота -– а животът е Бог.

Въпрос: Как можем винаги да чувстваме, че храната е Бог?

Шри Чинмой: Когато се молите и медитирате, вие неизменно ще почувствате, че поглъщате Божия Мир, Любов и Светлина. Отново, когато ядете материална храна, ако усещате, че тази храна ви поддържа живи и в добро здраве, което ви позволява да се молите и медитирате, тогава естествено можете да държите в ума си и храната, и Бог. Когато се молите, чувствате, че Бог идва при вас под формата на Мир, Светлина и Блаженство, които са истинската храна. Отново, докато ядете материална храна, усещате, че Бог във формата на тази храна ви поддържа живи. По това време храната наистина ви помага да мислите за вашия Възлюбен Всевишен. Затова и храната, и Бог лесно могат да бъдат видени като едно.

Въпрос: Кой е най-добрият зеленчук и най-добрият плод?

Шри Чинмой: Зависи от човека. Ако един човек харесва определен зеленчук най-много, тогава за него той е най-добрият. Ако той харесва един плод повече от другите, тогава за него той е най-добрият. Изцяло зависи от вкуса на човека.

Въпрос: Има ли специално съзнание, с което да готвим за възрастни, деца или други възрастови групи?

Шри Чинмой: Ако можете да поддържате чувство на невинност заедно с чистотата си, докато готвите за деца,, тогава това ще е от голяма помощ за съзнанието на храната. Ако можете да поддържате качество на голяма динамика, докато готвите за възрастни,, тогава това ще е от голяма помощ за съзнанието на храната за възрастните. А докато готвите за стари хора, може да се стараете да поддържате чувство на голяма мекота и нежност. Може и да се опитате да имате чувството, че помагате на старите хора да спечелят нов живот. Ако готвите за старите хора, от особено голяма помощ ще е чувството на мекота и чувството на загриженост.

Въпрос: Защо трябва да медитираме върху храната, преди да я ядем?

Шри Чинмой: Преди да ядете, е задължително да медити-рате. Преди да прави каквото и да било, за духовния човек е препоръчително да медитира, да мисли за Вътрешния Водач, Всевишния. Всевишният е на първо място преди всичко, което правим, Той е в средата на всичко, което правим, и Той е в края на всичко, което правим. Ако медитираме, преди да ядем, тогава Състраданието Му се спуска върху нас, а Неговото Състрадание не е нищо друго, а енергизираща сила. Така че ако заедно с материалната храна, можем да получаваме и енергизираща сила, тогава естествено ще получим двойна полза от храната.

Въпрос: Защо яйцата се приемат от някои вегетарианци, а от други – не?

Шри Чинмой: Зависи от отделния човек. Ако той е придирчив и казва, че яйцата идват от животно, тогава естествено той ще се опитва да избягва животинското съзнание в яйцата. Яйцето идва от кокошката, а кокошката се появява от яйцето, така че историята се повтаря – всичко е животинско съзнание от тази гледна точка. Но ако човек иска да отдели съзнанието, като казва, че в яйцата не вижда непосредственото присъствие на животинското съзнание, тогава той може да яде яйца. Изцяло зависи от това как човек гледа на яйцата и животните, които снасят яйца. Всичко е в ума. Умът ни казва, че нещо е вредно или че нещо не е вредно. Понякога има доста истина в това, което умът казва, защото има неща, които може да са наистина вредни. Отново, има някои неща, които умът отхвърля, които изобщо не са вредни.

Въпрос: Имат ли съзнателност зеленчуците?

Шри Чинмой: Да, зеленчуците имат съзнателност. Те имат съзнателна будност, за която ние самите не сме съзнателни. Разбира се, тяхната съзнателна будност е един вид инстинктивно чувство.

Въпрос: Захарта наистина ли е лоша за нас от физическа или от духовна гледна точка?

Шри Чинмой: Захарта не е лоша нито от физическа, нито от духовна гледна точка. Когато се приема в малко, разумно количество, захарта помага – особено за укрепване на костната структура през етапа на оформяне на тялото. Но ако човек яде твърде много захар, тогава естествено това ще е вредно.

Въпрос: Ако човек се разболее от храната, това заради лошото съзнание на готвача ли е, или наистина е от качеството на храната?

Шри Чинмой: Може да обвинявате лошото съзнание на готвача, може да обвинявате качеството на храната, а може да обвинявате и собственото си лошо съзнание. Понякога съзнанието на готвача и храната е много добро, но съзнанието на човека, който яде, е ужасно. Така че той плаща наказанието. Вярно е, че понякога съзнанието на храната или на готвача не е похвално и затова човек може да пострада от храната. Но става и така, че човекът, който яде, е в много ниско съзнание. Тогава той определено ще страда.

Въпрос: По какъв начин чистотата на заобикалящата среда влияе на храната, която готвите?

Шри Чинмой: Чистотата на заобикалящата среда не засяга веднага или пряко храната. Тя първо засяга съзнанието на готвача. Когато той бъде засегнат, тогава естествено и него-вият продукт ще бъде засегнат. Чистотата е от върховна важност, добрите чувства към тенджерите и тиганите са от върховна важност. Когато готвите, от началото до края всичко е от върховно значение. Докато готвите, винаги е препоръчително да говорите възможно най-малко, за да можете да останете в собственото си най-високо съзнание. Иначе съзнанието ви може да остане високо, но човекът, с когото разговаряте, може да е в много ниско съзнание и тогава храната ви ще се повлияе. Така че винаги се старайте да оставате във високо съзнание, а за това тишината ще е от голяма помощ. Ако можете да бъдете в медитативно съзнание, това също ще е от значителна помощ. Иначе външно може да оставате тихи, но вътрешно умът ви ще мисли за целия свят. Този вид така наречена тишина няма смисъл. Но ако останете вътрешно и външно тихи, това ще ви помогне да навлезете в по-висока област на съзнание.

Въпрос: Красотата на кухнята влияе ли на храната?

Шри Чинмой: Красотата като такава е безполезна. Чистотата на кухнята е това, което повлиява на храната. Едно цвете е красиво и, в същото време, чисто. Ако нещо въплъщава и красота, и чистота, тогава това ще е най-полезното. Ако в кухнята донесете най-красиви кукли и мебели, те ще са безполезни – по никакъв начин няма да помогнат на съзнанието на храната. Но ако донесете цветя, които имат и чисто-та, и красота, тогава естествено това ще помогне на храната.

Въпрос: Какво създава приятния вкус: съзнанието или подправките?

Шри Чинмой: Подправките имат свое собствено съзнание, но и съзнанието може да подправи храната. Съзнанието и подправките са като двама приятели. Въпреки това има много готвачи в Божието творение, чието съзнание е по-лошо от най-лошото, но имат способността – да кажем, несъзнателно – да се отъждествят със съзнанието на подправките. Те имат инстинктивно чувство и по силата на това чувство знаят качеството и количеството на подправките, които да използват. Затова забелязваме много приятния вкус в тяхното приготовление.

Въпрос: Можете ли да ни споделите някои от окултните значения на храната?

Шри Чинмой: Хлябът е живот. Водата е съзнание. Краставицата е мекота. Лукът е динамизъм. Чесънът е решителност. Всяка храна има свое собствено съзнание. Списъкът няма край.

Въпрос: Има ли значение дали храната е сурова, или сготвена?

Шри Чинмой: Изцяло зависи от вкуса на отделния човек. Суровата храна им по-енергизиращо качество, отколкото сготвената, но заради вкуса ние готвим много храни. Не можем да го отречем – сготвената храна е по-вкусна от суровата.

Въпрос: Лютата храна често е определяна като _раджасична_. Индийската храна правилно ли би попадната в тази категория?

Шри Чинмой: Не можем да кажем, че всичката индийска храна е люта. В Индия има хора, които избягват подправките или яденето на люти блюда. В нашето семейство аз харесвам раджасичната храна, но брат ми Манту никога не доближа-ваше лютите чушки или нещо подлютено. Зависи от отделния човек. Някои хора обичат лютите храни, други – не. Особено в южна Индия хората като цяло предпочитат повече лютата, подправена храна, отколкото в други части на Индия. Но в Индия има много хора, които не изобщо не обичат лютата храна.

Въпрос: Как така някои напреднали хора изобщо не трябва да ядат?

Шри Чинмой: Ако хората са на възраст, те не трябва да хабят толкова много енергия, както са правили, докато са били млади. Тогава са правили много повече на физическо ниво. Естествено, когато човек трябва да дава повече на физическо ниво, самото тяло се нуждае от повече храна. Но когато хората остареят, от физическа гледна точка те не предлагат много на широкия свят. Затова не е нужно да ядат много. Хора, които са духовно напреднали, не трябва да ядат много, ако не искат. Ако искат да живеят на земята с много малко храна, тогава Мирът, който свалят свише, значително ще им помага. Вътрешната им храна лесно може да ги поддържа, дори ако ядат много малко материална храна. Те могат да се поддържат по този начин, ако пожелаят. Но ако искат да останат на земята по нормален, естествен начин, като ядат материална храна, тогава ще получат помощ от материалната храна. Изцяло зависи от индивидуалния избор.

From:Шри Чинмой,Тайни на вътрешния свят, Шри Чинмой Център, 1980
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/siw