Моята сила идва от душата, но ако я няма възприемчивостта, за да я получите, тогава няма и усвояване. През повечето време, ако използвам духовна сила, усвояването се постига много бързо. Много малко хора имат възприемчивост. Боли ме, когато дори и най-близките ми не възприемат. Когато осмокласният ученик не възприема, казвам: „Добре, те са най-лошите ученици“. Но когато първокласните ученици не възприемат, тогава или им се карам, или чувствам, че силата ми не е достатъчна. Ако силата ми е напълно безполезна за тях, тогава как могат да я получат другите ученици?
Синът на една от най-близките ми ученички имаше левкимия. Докторът каза, че му остават броени часове. От болницата нямаха надежда – синът ? умираше. Но състраданието ми е такова, че попитах: „Колко време ще ти трябва, за да стигнеш до болницата?“. Тя отвърна: „Пет или десет минути“. Казах: „Виж какво ще се случи за двайсет минути!“. Вярвате ли, че за половин час това момче излезе от кома? За първи път баща му ми се усмихна с най-широката си усмивка. Синът просто ми помаха с лявата си ръка и каза: „Благодаря ти, Гуру“. Това е човешката благодарност.From:Шри Чинмой,Тайни на вътрешния свят, Шри Чинмой Център, 1980
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/siw