Вдъхновението на вътрешния свят

Сега вътрешният свят е в състояние да влияе и да води външния свят само в много ограничена степен. Нека да не използвам думата „влияе“, а „вдъхновява“. Влиянието често е безрезултатно, дори ако идва от нас самите. Когато нещо се опита да ни влияе, ние все пак може и да не искаме да направим това, което трябва. Незабавно умът излиза напред, виталът излиза напред, физическото излиза напред. Тогава няма чувство за единство. Ние не искаме да се влияем от някого или от нещо, което не можем да наречем наше собствено, и това определено нещо също не ни приема за негови. От друга страна, ако сме вдъхновени, тогава ще се стараем да направим това, което трябва. Във вдъхновението изпитваме чувство за единство с нещото, към което се стремим, и целта също чувства своето единство с нас. Ако сме вдъхновени да тичаме, в такъв момент ставаме едно със скоростта, ставаме самата скорост. Но когато ни се въздейства, не е така.

Ако вътрешният свят беше наистина способен да вдъхнови външния свят, то външният свят сега щеше да има истински смисъл и досега той щеше да е успял в проявата на значително количество божественост. Но много често вътрешният свят не постига успех във вдъхновяването на външния свят. Защо? Не е, защото е слаб. Той има способността, но външният свят не приема неговото вдъхновение. Ако му се даде възможност, вътрешният свят може лесно да вдъхнови външния свят, но той не му дава възможността. Майката има способността да измие и изчисти детето, ако просто ѝ бъде дадена този възможност. Ако детето слуша майка си, тогава естествено тялото му ще стане чисто. Но понякога то не иска майката да го мие. То ще избяга от нея и ще ѝ се подиграе, казвайки: „Не, не, аз не искам да бъда измито от теб“. Вътрешният свят е като майката, но външният свят няма да го послуша. Ако го послуша, ако се остави да бъде вдъхновен от него, тогава външният свят наистина ще е способен да предложи нещо.

Вътрешният свят има усещането за пълно единство с това, което вижда или чувства. Външният свят няма такова единство. Той получава радост от разделението, докато вътрешният свят получава радост от обединяването. Ако външният свят съзнателно искаше да има същото чувство за единство като вътрешния, то тогава пълното осъзнаване, пълното разкриване и пълната проява лесно можеха да бъдат постигнати. Практически, когато външният свят приеме предлагането и вдъхновението на вътрешния свят с цялото си сърце, хората осъзнават истината, Най-Висшето.

Божествената сила може да повлияе на световните събития, но приемането от страна на външния свят също трябва да бъде предложено по божествен начин. Иначе, ако няма възприемчивост, външният свят само ще се прекърши. Когато чувстваме, че една чаша е много здрава, можем да я държим спокойно, но когато виждаме, че е много фина, чувстваме, че ще се счупи, ако я държим. Така ако видим, че земята е наистина силна и може да задържи божествената сила, то тогава, ако искаме да използваме божествена сила, това ще проработи. В противен случай, ако съдът е прекалено слаб, ние само ще разрушим възможностите на земята. Има много неща, които правя за моите ученици, но ако използвам силата си вместо моето вдъхновение, те ще бъдат смачкани. Така че трябва да сме много внимателни в началото. После, когато нашето външно същество стане силно, тогава ще можем да използваме сила.

Тъй като виталът е малко се страхува от божествената, динамична мощ той може да е послушен за един ден от страх, но виталът има своя собствена агресивна сила. Тази агресивна сила не иска да слуша силата на душата и така битката започва. Понякога силата действа, но много често не можем да я използваме. В такива моменти любовта на единството е тази, която проработва. От друга страна, любовта на единството е най-мощната сила. Тази любов на единството виталът може да срита много здраво. Но по-висшата сила, божествената сила е много мъдра. Тя казва: „Аз не бързам. Готова съм да те обичам в невежеството, тъй като боравя с вечното време“. Тогава постепенно светлината влиза в самия тъмен витал. Навсякъде има светлина, дори и в тъмнината, и когато излезе напред, тя иска да слуша по-висшите сили. По този начин виталът накрая също осъзнава Най-Висшето.

From:Шри Чинмой,Пътешествието на душата, Шри Чинмой Център, 1976
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/sj