Два вида молитва

Копнеем за божествения живот, за Мир, Светлина и Блаженство. Знаем, че това е нещото, от което се нуждаем и което искаме, и идва време, когато виждаме кой притежава тези неща. Бог притежава всички тези качества. Тогава можем да направим избор между две неща. Можем да кажем: „Аз се нуждая от тези качества, за да Го достигна. Когато имам Мир, Светлина и Блаженство в изобилно количество, естествено моята божественост ще излезе напред и аз ще стана едно с Бог“. Така че можем да се молим за тези добри качества. Има и друг начин. Ако можем да имаме свободен достъп до Притежателя на тези качества, тогава можем да отидем при Него и да кажем: „Аз съм в Твоите Нозе. Ако е Твоята Воля, моля Те, дай ми това, от което се нуждая. Ако не е Твоята Воля, тогава не ми давай нищо“.

Така че това са двата подхода. Единият е да събираме светите качества на Бог –- Неговите Мир, Светлина и Блаженство –- така че да станем съвършен инструмент или образ на Бог. Опитваме се да получим малко Мир, Светлина и Блаженство и после израстваме в Неговата Божественост или в нашата собствена божественост. Другият начин е да приближим Всевишния, когато чувстваме Присъствието Му по време на медитацията си и да кажем: „Дай ми това, което смяташ, че е най-добро, или не ми давай нищо. Ако искаш да остана в този несъвършен свят, в невежеството, то дръж ми тук. Ако искаш да бъда в просветление, тогава ще бъда просветлен“. Тогава, дори и ако останем в несъвършенството, все пак ще сме най-щастливият човек, тъй като съзнателно осъществяваме Бог по Негов собствен Начин.

Трябва да знаете, че Бог няма да ви отведе при невежеството. Но все пак, ако Той иска да изпробва искреността на вашето безусловно предаване, трябва да издържите изпита. Някой веднъж отишъл при Свами Вивекананда и поискал да стане негов ученик. Вивекананда казал: „Сигурен ли си?“. Търсещият отвърнал: „Да, искам да стана твой ученик“. Тогава Вивекананда рекъл: „Качи се на покрива и скочи. Ако можеш да скочиш, тогава ще те приема за мой ученик“. Търсещият се канел да скочи, но Вивекананда го дръпнал обратно. На търсещия му хрумнала идеята, че Вивекананда щял да бъде много доволен, че той искал да стане негов ученик и щял да изнесе реч за Мира, Светлината и Блаженството. Но Вивекананда първо искал да види дали търсещият е искрен. Този определен търсещ издържал изпита на Вивекананда. Така че ако Всевишният или вашият Учител иска да ви изпита, трябва да сте напълно подготвени. Той не ви дава невежество, съвсем не. Но ако той иска да ви изпита, за да види дали сте наистина искрени, то тогава трябва да издържите изпита.

Тъй като се нуждаем от Мир, Светлина и Блаженство, ние имаме пълното право да се молим за това и да медитираме върху това. Това въобще не е лошо. Ако получим капчица Мир и продължим да го увеличаваме и увеличаваме, накрая ние ще влезем в простора на Безкрая. От друга страна, ако чувстваме, че не се нуждаем от нищо, това не е поради гордост или суета. Съвсем не! Тук чувстваме, че Бог знае кое е най-добро за нас и Той със сигурност ще ни го даде. Това е най-висшето отношение.

Единият начин е да се извисим, другият начин е Той да се спусне. Когато трябва да се изкачим, може и да се спънем, но ако можем да Го свалим долу, Той е опитен катерач и ще се спусне съвсем лесно. Така че ежедневно, когато се молим и медитираме, ние можем бавно да се изкачваме, изкачваме нагоре или можем да Го помолим да слезе и да ни даде това, от което се нуждаем. Вторият начин е много лесен.

From:Шри Чинмой,Пътешествието на душата, Шри Чинмой Център, 1976
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/sj