Богоосъзнаване

Ако аз самият остана неосъзнат, то тогава е невъзможно да помогна на другите да осъзнаят Бог. Ако някой не е вкусил определена храна, как ще каже на другите, че тази храна е най-вкусната? Ако някой не учи и не получи дипломата си, как ще стане професор в университета и ще учи другите? Това не е възможно. Ако майката в семейството е неграмотна и дори не знае и АБВ-то, то как може да каже: „Нека те науча да четеш, сине мой“? Тя самата трябва да знае предмета, преди да може да научи детето си. Човек трябва да знае нещо, преди да може да учи другите. Това е вярно за духовния живот, както и за всяко друго поле на изява в живота. Ако аз не съм осъзнал Бог, как ще мога да ви осъществя и да ви помогна да осъзнаете Бог?

Ако самият Учител не е осъзнал Бог, то тогава за него е невъзможно да помогне на някой друг да осъзнае Бог. Помощта ще дойде от сърцето на търсещия и от Бог –- който е истинският Гуру вътре в Учителя –- но неосъзнатият Учител не може да бъде пряко отговорен за осъзнаването на някой друг. Ако ти първо нямаш плода в хладилника, то тогава нямаш способността да го раздадеш.

Когато медитирам, аз спускам Мир, Светлина и Блаженство в безкрайни количества. Истинските духовни Учители имат безкрайно вътрешно съкровище, докато в случая с обикновените човешки същества техните притежания са много ограничени. Материалната храна, например, е ограничена — ако има прекалено много хора, може и да няма достатъчно храна. Ако се очаква да ядат пет човека, а дойдат десет, то тогава изобщо няма да се справим. Но в духовния живот не е така. Безкрайното съкровище винаги ще остава същото, като изварата на Кришна то няма да намалее по количество. Както можете да ядете прекалено много на физическо ниво, така можете и да ядете отвъд вашите способности на духовно ниво. В такъв момент ще получите главоболие и чувство за напрежение. Но наличността от духовна храна никога няма да бъде изчерпана.

Майката получава огромна радост, когато се жертва за сина си. Тогава тя чувства, че синът е неразделна част от нейното съществуване. Ако и двете ми ръце са неразделни части от мен, то тогава е все едно дали ям с дясната си ръка или с лявата — един и същи човек получава радост. Така че, докато дава на духовните си деца, Учителят получава същото удоволствие, когато те ядат, както когато той самият яде. Задоволството е винаги същото, защото тогава няма чувство за отделеност. А и вие трябва да знаете, че без значение колко много децата ядат, вътрешното богатство на духовния Баща е неизтощимо. От друга страна, обикновената майка се чувства нещастна, ако детето ѝ не яде нейната храна. В моя случай, ако съм в своето божествено съзнание и някой не получи светлината ми, аз просто ще кажа, че за него времето не е дошло. Но ако съм в своето най-висше съзнание, ще кажа, че си губя ценното време; аз ви давам, а вие, хора, не ядете.

Всички не могат да осъзнаят Бог по едно и също време. Вие получавате магистърската си степен сега, но има много други, които не ги е грижа за магистърска степен. Бог няма да застави всички да Го осъзнаят точно сега. Но дори ако някой не приеме духовния живот точно сега, в хода на човешкия стремеж всеки някога трябва да осъзнае Бог. Всеки трябва да осъзнае Бог днес или утре. Отнема доста време да осъзнаете Бог, по-дълго, за да Го разкриете и още по-дълго, за да Го проявите. Но ако го направите ведро, ще сте много щастливи.

From:Шри Чинмой,Пътешествието на душата, Шри Чинмой Център, 1976
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/sj