Ако самият Учител не е осъзнал Бог, то тогава за него е невъзможно да помогне на някой друг да осъзнае Бог. Помощта ще дойде от сърцето на търсещия и от Бог –- който е истинският Гуру вътре в Учителя –- но неосъзнатият Учител не може да бъде пряко отговорен за осъзнаването на някой друг. Ако ти първо нямаш плода в хладилника, то тогава нямаш способността да го раздадеш.
Когато медитирам, аз спускам Мир, Светлина и Блаженство в безкрайни количества. Истинските духовни Учители имат безкрайно вътрешно съкровище, докато в случая с обикновените човешки същества техните притежания са много ограничени. Материалната храна, например, е ограничена — ако има прекалено много хора, може и да няма достатъчно храна. Ако се очаква да ядат пет човека, а дойдат десет, то тогава изобщо няма да се справим. Но в духовния живот не е така. Безкрайното съкровище винаги ще остава същото, като изварата на Кришна то няма да намалее по количество. Както можете да ядете прекалено много на физическо ниво, така можете и да ядете отвъд вашите способности на духовно ниво. В такъв момент ще получите главоболие и чувство за напрежение. Но наличността от духовна храна никога няма да бъде изчерпана.
Майката получава огромна радост, когато се жертва за сина си. Тогава тя чувства, че синът е неразделна част от нейното съществуване. Ако и двете ми ръце са неразделни части от мен, то тогава е все едно дали ям с дясната си ръка или с лявата — един и същи човек получава радост. Така че, докато дава на духовните си деца, Учителят получава същото удоволствие, когато те ядат, както когато той самият яде. Задоволството е винаги същото, защото тогава няма чувство за отделеност. А и вие трябва да знаете, че без значение колко много децата ядат, вътрешното богатство на духовния Баща е неизтощимо. От друга страна, обикновената майка се чувства нещастна, ако детето ѝ не яде нейната храна. В моя случай, ако съм в своето божествено съзнание и някой не получи светлината ми, аз просто ще кажа, че за него времето не е дошло. Но ако съм в своето най-висше съзнание, ще кажа, че си губя ценното време; аз ви давам, а вие, хора, не ядете.
Всички не могат да осъзнаят Бог по едно и също време. Вие получавате магистърската си степен сега, но има много други, които не ги е грижа за магистърска степен. Бог няма да застави всички да Го осъзнаят точно сега. Но дори ако някой не приеме духовния живот точно сега, в хода на човешкия стремеж всеки някога трябва да осъзнае Бог. Всеки трябва да осъзнае Бог днес или утре. Отнема доста време да осъзнаете Бог, по-дълго, за да Го разкриете и още по-дълго, за да Го проявите. Но ако го направите ведро, ще сте много щастливи.From:Шри Чинмой,Пътешествието на душата, Шри Чинмой Център, 1976
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/sj