Вечерта преди да разглежда някое сериозно дело между мюсюлманин и индуист, много често мюсюлмани тайно оставяха пред вратата ни биволско мляко и индийски сладки. В семейството ни се пиеше краве мляко, но татко обичаше също и биволското. Затова мюсюлманите му носеха огромни количества мляко и много сладки.
Баща ми не знаеше кой бе донесъл млякото и сладкишите, но той никога не приемаше рушвети и със сигурност не би приел каквото и да било от мюсюлманин. Той казваше: „Кой ми направи тази услуга? Махнете сладките и млякото!“. Баща ми не позволяваше никой от семейството да се докосва до млякото и сладките.
На другия ден в съда първото нещо, което казваше баща ми, бе: „Кажете ми истината. Кой остави биволското мляко и сладките пред вратата ми?“. Разбира се, никой не си признаваше. После баща ми вземаше решения според същността на случая.From:Шри Чинмой,Моят баща Шаши Кумар Гош: Живот-Обич, Сърце-Състрадание, Ум-Просветление, Шри Чинмой Център, 1992
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/skg