Сестра ми готвеше. Един слуга брахмин и един обикновен слуга също готвеха. Само Бог знае какво готвеше майка ми! Нейното готвене се състоеше в това да седи часове наред в храма, да медитира и да се моли. Не мисля, че тя някога е готвила.
Обикновено всички се хранехме заедно, но в събота и в неделя, когато татко си идваше от града, майка ми поради почитта си към баща ни не сядаше с мен и братята ми. Тя ядеше сама или със сестрите ми, докато ние се хранехме с баща си.
От страна на майка ми всички бяха слаби. Баба ми и дядо ми и двамата бяха слаби. От страна на баща ми всички бяха пълни. Аз приличах на баща си. Той беше снажен. Всичките ми братя и сестри приличаха на баща ми с изключение на Манту, който бе много, много слаб.From:Шри Чинмой,Моят баща Шаши Кумар Гош: Живот-Обич, Сърце-Състрадание, Ум-Просветление, Шри Чинмой Център, 1992
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/skg