Един ден банката на баща ми бе ограбена от племенника на майка ми – сина на нейната сестра. Баща ми и майка ми бяха отгледали това момче и когато то обра банката, вуйчо ми се почувства ужасно, защото това бе сторено от много близък роднина. Той също смяташе, че след всичко това баща ми ще се разори. Баща ми каза: „Имаме доста пари в други банки, а също и имущество“.
Вуйчо ми обаче в крайна сметка полудя, защото изпитваше голяма обич към всички в нашето семейство. Накрая той се самоуби, като се хвърли под влака. Майка ми бе тънка и слаба, но когато чу, че брат ѝ е почнал, това така я шокира, че тя всъщност направи салто във въздуха! В този ден такъв дух я завладя, че прояви енергията на тригодишно дете. Тя плака горчиво, защото бяха много близки. Какво страдание!
Когато вуйчо ми почина, татко отиде в крематориума. Когато всичко свърши, очите му бяха пълни със сълзи.
Докато беше жив, вуйчо ми молеше баща ми да откаже цигарите. Баща ми винаги правеше това, което го молеше вуйчо, но за цигарите не го слушаше. Когато вуйчо почина, баща ми много се натъжи. Той каза: „Не можах да изпълня молбата ти, докато беше жив, но днес ще те послушам“. В този ден баща ми отказа цигарите.From:Шри Чинмой,Моят баща Шаши Кумар Гош: Живот-Обич, Сърце-Състрадание, Ум-Просветление, Шри Чинмой Център, 1992
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/skg