Двамата пациенти

В един момент и майка ми, и баща ми се разболяха. Двамата пациенти лежаха в отделни стаи. Когато и да дойдеше лекаря, баща ми казваше: „Аз не съм необходим. Ако умра, жена ми ще се грижи за децата. Но ако тя умре, цялото семейство ще рухне. Затова, моля те, иди и се погрижи за нея“.

Майка ми пък казваше на доктора: „Моля те, иди и го излекувай, аз не съм важна“. Всеки отпращаше доктора при другия. Накрая баща ми застави лекаря да отиде и да се погрижи първо за майка ми.

Толкова много доктори идваха при майка ми. При татко идваха един или двама, но при нея се редяха един след друг. Майка ми боледува около година и половина и страда толкова много!

Баща ми доживя до 62, но майка ми не стигна 50. Тя почина една година след баща ми. Това е доказателството за дълбоката връзка на техните души.

From:Шри Чинмой,Моят баща Шаши Кумар Гош: Живот-Обич, Сърце-Състрадание, Ум-Просветление, Шри Чинмой Център, 1992
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/skg