И нашето семейство поставяше храна след смъртта на татко. Много често виждахме как едно куче идваше и я изяждаше. В началото се дразнехме, но после селският брамин ни даде разумен съвет. Той каза: „Не, баща ви е приел образа на куче и яде храната“.
След това винаги се трогвахме, когато някое куче се приближеше. Пет, шест пъти наблюдавах това с изпълнени със сълзи очи, мислейки: „О, татко се храни“. Кучето ядеше и аз го гледах с толкова обич.
Това бе само един селски обичай, но ние го спазвахме цял месец, след като почина баща ни; спазвахме го, когато почина и майка ни.From:Шри Чинмой,Моят баща Шаши Кумар Гош: Живот-Обич, Сърце-Състрадание, Ум-Просветление, Шри Чинмой Център, 1992
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/skg