Случи се така, че в деня, в който почина баща ми, един мой втори братовчед трябваше да се жени. Рано сутринта във вестниците се появи новината за смъртта на баща ми и тялото му бе изнесено навън в двора. Но родителите на братовчед ми се направиха на много умни. Престориха се, че не знаят за смъртта на баща ми. Те смятаха, че така ще измамят всички.
Но когато в семейството на булката научиха за смъртта на баща ми, те не пожелаха дъщеря им да се омъжи в този ден. Двете семейства спореха и се караха. Накрая семейството на булката се съгласи и родителите на братовчед ми бяха много щастливи. Но ето какво направи семейството на момичето. Тя имаше един брат, който притежаваше същото красиво лице като сестра си. Те облекли момчето в сари, украсили го така, че да прилича на булката.
Според индийския обичай младоженецът и булката не се виждат преди деня на сватбата. Родителите вземат всички решения вместо децата си. Когато братовчед ми видя красивото лице на булката, той бе много щастлив. Двамата пътуваха в покрита носилка около три мили и половина от къщата на булката до къщата на братовчед ми.
След известно време братът преправил гласа си на женски и поискал да спрат за минута поради естествени нужди. Носачите на носилката му помогнали да слезе и той направил много бавно няколко крачки. После изведнъж захвърлил сарито и побягнал. Другите видели, че това е момче, но не могли да го хванат. Братовчед ми бе така разгневен, че отказа да се ожени за това момиче. Накрая се ожени за друга.From:Шри Чинмой,Моят баща Шаши Кумар Гош: Живот-Обич, Сърце-Състрадание, Ум-Просветление, Шри Чинмой Център, 1992
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/skg