Когато плачът на ограниченото израсне и заблести в усмивката на Безграничното, ние наричаме това освобождение. Трансформация наричаме преобразуването на тъмнината на тялото в светлината на душата. Освобождението касае цялото същество. Трансформацията е основно за физическата природа, свързана със земята. Просветлението е свързващата нишка между освобождението и трансформацията.
Когато човек се освободи, той усеща и знае, че има един друг свят, където може да си почине; когато човек е трансформиран, той чувства, че тук, тук на земята той трябва да прояви Абсолютния Всевишен. Когато човек е освободен, той усеща, че е работил много усилено и е крайно време да си почине в едно друго ниво на съзнанието. Когато е трансформиран, когато външното му същество е преобразувано от светлината, той чувства, че има златната възможност да бъде един съвършен инструмент на Бог тук на земята.
Когато човек се освободи, той усеща и знае, че има един друг свят, където може да си почине; когато човек е трансформиран, той чувства, че тук, тук на земята той трябва да прояви Абсолютния Всевишен. Когато човек е освободен, той усеща, че е работил много усилено и е крайно време да си почине в едно друго ниво на съзнанието. Когато е трансформиран, когато външното му същество е преобразувано от светлината, той чувства, че има златната възможност да бъде съвършен инструмент на Бог тук на земята.
В лишеното от стремеж човешко същество Прозрението на Небесата не може да остане дори и секунда. За земната действителност също е почти невъзможно да остане вътре в нестремящия се човек. Но тъй като човешките същества остават на земята, нейната действителност, поради безграничното си състрадание и безкрайното си търпение остава в тях. В стремящите се хора Небесното Прозрение намира единствения начин за разкриване на Бог. И именно в тях земната реалност открива своята цел, своята единствена цел: проявлението на Бог тук на земята.
В началото на своето духовно пътешествие търсещият казва на Небесното Прозрение: „Всичко, което съм, е от Теб. Всичко, което имам, е от Теб – това е Твоята Светлина, Твоята Наслада, Твоята Тишина и Твоят Звук”. В края на своето пътешествие търсещият казва на земната действителност: „Всичко, което съм и което притежавам, е за теб – безкрайно търпение, безкрайно състрадание, безкрайна прошка”.
Небесното Прозрение казва на търсещия, че ако той знае как да повярва, то ще го направи съвършен инструмент на Абсолютния Всевишен. Земната действителност казва на търсещия, че ако той може да се вслуша в повелите на своя вътрешен Водач, тя ще го направи съвършен инструмент на Абсолютния Всевишен. Искреният търсещ знае как да повярва и ще го направи. Той знае как да слуша и ще послуша наставленията на своето най-вътрешно същество – душата, прекия представител на Всевишния.
Небесното Прозрение е като цвете, което израства лист по лист вътре във всеки търсещ. Земната реалност е плодът, който се появява в края на извисяващия се стремеж във вътрешния свят и на душевната посветеност и преданото безкористие във външния свят. Всеки търсещ дълбоко в себе си притежава Небесното Прозрение и Земната реалност. Небесното Прозрение в търсещия започва пътешествието. Ако търсещият започне своето пътешествие със земната действителност, той ще направи огромна грешка. Небесното Прозрение е дървото на съзнанието. Търсещият трябва да изкачи това дърво и само тогава ще може да сподели плода на тази действителност с целия свят.
Небесното Прозрение навлиза в нас, когато затворим вратата на съмняващия се, разпитващ и подозиращ ум и отворим вратата на обичащото, състрадателно сърце-единство. Когато използваме своята неотстъпваща воля, за да видим лицето на истината и да израстем в самата истина, земната реалност ни приема като напълно свои. Когато плачем в най-чистите кътчета на сърцата си, Небесното Прозрение ни отговаря. Когато се усмихваме на морето- невежество, което залива човешкия свят, тогава земната реалност ни прегръща.
Небесата са прозрение, земята е реалност. От друга страна, земята е прозрение, а Небесата са действителност. Небесата са семето, земята е плодът. Когато гледаме на Небесното Прозрение като на семе, виждаме, че то е инициаторът. А когато погледнем към плода, който ще предложи своите семена, разбираме, че земната действителност е инициаторът. Днес семето е прозрението, а плодът е реалността. Утре същият този плод ще разкрие прозрението, а семето ще бъде просветлената и осъществена действителност.
SPO 9. 28 януари 1976 г.↩
From:Шри Чинмой,Духовна сила, окултна сила и сила на волята, Шри Чинмой Център, 1976
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/spo_1