Музика и религия. Какво е музиката? Музиката е чистотата в живота на търсача–музикант. Музиката е красотата в сърцето на търсещия музикант. Музиката е божествеността в душата на търсещия музикант. Музиката е Домът на Възлюбения Всевишен на търсещия музикант.
Музиката не е и не може да бъде витална възбуда. Музиката е психично просветление. Музиката е върховното осъществяване на стремящата се човешка душа.
Преди да засвири, търсещият музикант душевно медитира, за да може да достигне до дълбините на океана. Преди да засвири, търсещият музикант интензивно се моли, за да може да изкачи планинските върхове.
Докато свири, търсещият музикант разговаря и общува в тишина с Върховния Музикант, неговия Вътрешен Водач. От Него той научава музиката на беззвучния звук. Музиката на беззвучния звук е подслоняващото дърво на Вечността с вдъхновяващите цветове на Безкрая и хранещите плодове на Безсмъртието. Това, което има музиката на беззвучния звук, е инволюцията на Бог-човека, това, което тази музика е, е бавната, сигурна и безпогрешна еволюция на човека-Бог.
Като търсещия музикант аз се моля на Върховния Музикант да ме дари с музиката на беззвучния звук. Преди да одобри молбата ми, Той ми казва, че трябва да се откажа от моята музика на хаоса, моята вулканична музика, моята музика-гръмотевица, моята музика-торнадо. Само тогава ще мога да науча от Него музиката на беззвучния звук, която във всеки момент ще отеква в най-скритите кътчета на сърцето ми, за да просветлява цялото ми същество и да осъществява Него, моя Възлюбен Всевишен по Негов върховен Начин.
Музика и религия. Какво е религията? Религията е азбуката на живота. От тази азбука научаваме, че ние идваме от Бог-Състраданието и живеем за Бог-Проявлението, че идваме от Трансценденталната Прозрение на Бог и живеем за Всеприсъстващата Действителност на Бог. Научаваме, че ние сме от Бог Единия, с Бог Единия, в Бог Многото и за Бог Многото.
В религията има душевна молитва и плодоносна медитация. Душевната молитва пречиства човешкия ни ум. Плодоносната медитация просветлява човешкото ни сърце. Веднъж щом постигнем пречистване и просветление, ние ще сме напреднали много по пътя към нашето себеразкриване, което е осъзнаването на Бог.
Има два вида религия: фалшива и истинска. Фалшивата религия иска да промени лицето на света на всяка цена, с всякакви, дори и нечисти средства. Истинската религия иска само душевно да обича сърцето на света. Лъжливата религия ще се опита да упражни огромното си превъзходство над другите религии. Истинската религия ще се опита само да съчувства на останалите религии. Тя иска да упражни екстаза на единството си с всички религии, единство, основано върху нейния собствен душевен плач. Тя иска да стане неделимо едно с всички религии, като използва своята толерантност, търпение, добронамереност и прошка. От друга страна, истинската религия знае съвършено добре, че Самият Върховен Водач е този, който обича и ръководи всяка религия, като в същото време прощава слабостите и грешките, които за нещастие всяка религия въплъщава.
Следователно истинската религия е тази, която с течение на вековете ще обича човечеството с всичките му несъвършенства, и осланяйки се на своето единство–любов, ще се опита да породи един нов свят. Истинската религия ще разцъфне лист по лист в Нозете на Твореца, Вечния Водач.
Истинската религия може да покаже на последователите си невидимата истина. Истинската религия може да накара последователите си да усетят невероятната божествена любов. Истинската религия може да дари последователите си с привидно невъзможната действителност: съвършенство - съвършенство отвътре и съвършенство отвън.
Може да сте християни, но животът ви не представлява само християнството. В мига, в който помисля за вас, в мига, в който ви видя, аз трябва да осъзная, че вие не сте нищо друго освен една универсалност. Вашето сърце, вашият ум, вашият витал, вашето тяло – всичко, което имате, и всичко, което сте, е една универсалност. Вие сте израз, разкритие на универсалността.
Аз съм от индуската вяра, но зная, че в самите дълбини на сърцето си аз съм една песен, обичаща Бога песен и осъществяваща Бога песен. И ако аз стана едно с вас, тогава ще почувствам, че посветено и безусловно съм станал универсалния Гонг на Бог.
Музиката и религията са като двете страни на една и съща монета-действителност. Музиката, в най-чистия си смисъл, е религия, а религията в най-чистия си смисъл е музика. Само музиката и религията могат да трансформират и да усъвършенстват човечеството. Тази музика-религия, тази азбука на живота, този универсален език на душата може само да бъде предложена; тя не може да бъде купена или продадена. Музиката и религията са за търсачите, за тези, които обичат музиката и служат на истината. Силата на парите и земната слава не могат да господстват над тези две безсмъртни реалности, тези две земни и небесни богатства.
Могулският император Акбар назначил в двореца си великия музикант Тансен. Един ден, когато Акбар дълбоко се наслаждавал на неговата музика, Тансен казал: “Аз не съм велик музикант.”
Акбар заявил: „Ти не само си велик, ти си най-добрият.“
Но Тансен отвърнал: „Не, моят Гуру, моят учител Харидас е несъмнено най-добрият“.
„Тогава го доведи в двореца ми!“ - казал императорът.
Тансен отвърнал: „Не, той няма да дойде. Той не се интересува от име и слава. Той свири само за Бог. Състраданието на Бог е неговата единствена отплата“.
Акбар казал: „Тогава аз ще трябва да отида. Отведи ме при него“.
Тансен се съгласил, но казал на Акбар: „Не можеш да отидеш при него като император. Трябва да се преоблечеш като мой слуга, мой роб“.
И така Акбар отишъл при учителя на Тансен, преоблечен като слуга, и Тансен помолил учителя си да посвири на Акбар. За нещастие Харидас не бил в настроение и не пожелал да свири. Тогава на Тансен му хрумнала една блестяща идея. Той започнал да свири, като умишлено допускал много грешки. Харидас не можел да повярва на очите и ушите си. Как можел най-добрият му ученик да прави такива недопустими грешки? Шокиран и изненадан, той започнал да свири и да поправя ученика си. По този начин императорът разбрал, че учителят на Тансен наистина превъзхожда своя ученик.
Когато се върнали в двореца, Акбар попитал Тансен: “Защо ти не можеш да свириш така душевно, както свири твоят учител?“.
„О, императоре“, отвърнал Тансен, „аз свиря за име и слава. Свиря за теб. А той свири за Бог. Ето в това е разликата. Ако аз свирех за Бог – за Бог в теб, и за Бог във всеки човек – само тогава моята музика може да бъде свръхестествена, небесна, върховно душевна и съвършена. Но аз свиря за пари и слава. Как можеш да очакваш, че ще свиря така, както свири моят учител?“
Източникът на истинската музика и източникът на истинската религия винаги ще остане един и същ. Този източник е плачът, безрожденият и безсмъртен плач – един вечен глад. Това не е глад за собственото ни удовлетворение, а за удовлетворяването на Бог по Божий собствен Начин. Когато музиката и религията идват от този източник, само тогава красотата и посланието им могат да бъдат божествено просветляващи и осъществяващи. Търсещият музикант има не само потенциал и възможност, но и неизбежната сигурност, че ще се превърне в избран инструмент на Бог Върховния Музикант, и в същото време, на Бог Твореца. За да служи на Бог по Негов собствен Начин, всеки служещ търсещ вижда светлината на деня. За да удовлетвори Бог по Негов собствен Начин, всеки търсещ музикант вижда светлината на деня.
Тук всички ние сме търсачи, които служат; всички тук сме търсачи-музиканти. В избрания от Бог час нашите стремящи се сърца и нашият посветен живот ще се осъществят. Това осъществяване е и Осъществяване на Бог. Него да осъществим по Негов собствен Начин – за това ние служим на човечеството чрез нашата божествена азбука на живота, която наричаме религия, и чрез нашата музика, която е универсалният език на душата ни.
SSC 19. Колежът Маунт Холиоук, 7 април 1981г.↩
From:Шри Чинмой,Звук и тишина, част 2, Шри Чинмой Център, 1982
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ssc_2