Някои хора отчаяно искат удовлетворение. Ако го искаме отчаяно, ще направим нужното, за да го получим. Няма да се опитваме да унищожаваме себе си, само ще се опитваме чрез молитва и медитация да изградим един нов живот –- по-добър, по-просветляващ и по-осъществяващ. Други също искат удовлетворение, но не са готови да платят цената за това. Ако отчаяно се нуждаем от удовлетворение, то ние сме на път да дисциплинираме живота си. Ако наистина сме притиснати от глад, със сигурност ще отидем да потърсим нещо за ядене. Но ако не сме много гладни, няма да си направим труда да отидем в кухнята и да потърсим храна. В духовния живот душата се нуждае от храна. Душата ни се храни с мир, радост, любов и чувство за единство и удовлетворение.
В момента водим живот на желания. Но дори когато желанията ни се изпълнят, ние обикновено изобщо не сме удовлетворени. В живота на желанията ние отчаяно искаме нещо, но веднага след като го получим, отново сме недоволни. Това се е случвало много, много пъти в живота ни. Когато плачем за определено нещо, не ни интересува, че някой друг вече го има. Но когато получим каквото искаме и се огледаме наоколо, виждаме хиляди хора, които също го имат и може би имат дори повече от нас. Те имат безкрайно повече, докато ние имаме съвсем малко. И ето че сме недоволни. Независимо колко имаме в живота на желанията, то никога не ни е достатъчно.
Осъществяването на желанието не е отговорът. Това, което трябва да направим, е да се опитаме да намалим желанията си и изцяло да навлезем в живота на стремежа. Ако направим това, тогава заедно с желанията ще намалеят и нашите разрушителни мисли и склонности. Стремежът е пламък. Този пламък просветлява и пречиства всичко, което е неприятно и небожествено в нас, така че истинското удовлетворение да стане наше.
Ако редовно, душевно и искрено се стремим, тогава самоунищожителните мисли няма да нападат ума ни и саморазрушителните действия няма да обхващат живота ни. Трябва да вървим по положителния път на стремежа, който ще ни отведе високо, по-високо, най-високо. Колкото по-нависоко отиваме, толкова повече пламъци на стремежа ще виждаме в своя неясен живот и нашите тъмни, нечисти и разрушителни мисли и идеи ще се просветлят. Една стая може да остане в тъмнина с дни, месеци и години, но щом светнем с електрическия ключ, тя цялата се осветява. После е лесно да изчистим и подредим стаята. По същият начин, ако не се стремим, ако не се молим и не медитираме, стаята на нашето сърце ще остане тъмна и прашна. Но в мига, в който се устремим, в мига, в който запалим светлината на вътрешен плач, за нас става много лесно напълно да променим живота си.From:Шри Чинмой,Звук и тишина, част 2, Шри Чинмой Център, 1982
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ssc_2