Точно сега вие се страхувате от смъртта, защото смятате, че вие сте своето тяло, своя ум и сетива. Но ще дойде ден, когато осланяйки се на своя стремеж, молитва и медитация вие няма да мислите себе си за тяло, а за душа. Ще смятате себе си за един съзнателен инструмент на Бог. След като Бог е всеприсъстващ и Той ви използва, за да прояви Себе си, как е възможно някога да ви предаде на смъртта?
Преодоляването на страха от смъртта зависи от това колко любов имате към Бог и колко искрено се нуждаете от Него. Ако се нуждаете от някого, вие незабавно установявате вътрешен достъп до този човек. Ако вашата необходимост от Бог е душевна, посветена и постоянна, тогава във вътрешния свят вие установявате свободен достъп до Божията Любов, божието Състрадание и Божията Загриженост. И ако можете винаги да чувствате Божията Любов, Състрадание и Загриженост, как бихте могли да се страхувате от смъртта? В мига, в който усетите, че се нуждаете от Бог и Той има нужда от вас, в мига, в който почувствате Бог вътре във вас, пред вас и около вас, тогава за вас смъртта вече не съществува. Когато Бог е далеч от ума ви, когато Бог не може да бъде открит в сърцето ви, когато чувствате, че Бог не е близо до вас, тогава за вас смъртта съществува. Иначе къде е смъртта? Физическото тяло може да напусне земята, но душата, която е съзнателна частица от Бог, винаги остава съзнателно в Бог, за Бог през Вечността.
Вие решавате дали ще смятате себе си за тяло или за душа. Ако смятате себе си за тяло и не се стремите, тогава в духовния живот вие вече сте мъртъв. Но ако смятате себе си за душа, това означава, че вече сте оформили вътрешна връзка с Бог. Ако знаете, че душата е вашата истинска Действителност, вие няма да се страхувате от смъртта.From:Шри Чинмой,Звук и тишина, част 2, Шри Чинмой Център, 1982
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ssc_2