Търсещият е певец

Част I — Беседи и молитви

Третото око¹

Третото око пленява любопитните търсещи. Третото око значително помага на искрените търсещи по техния път към себеоткриването. Тук всички ние сме искрени търсещи. Искрени търсещи са онези, които знаят съвършено добре, че има само един начин за постигане на трайно удовлетворение в живота и този начин е да предлагат резултатите от всичките си действия на Абсолютния Всевишен душевно, безрезервно и безусловно. Третото око осъществява Божията Мечта във и чрез искрения търсещ именно защото искрено търсещите обичат Бог.

Третото око е окото на светлината-прозрение. Какво е светлината-прозрение? Светлината-прозрение е едновременно нашето себепреобразяване и себенадминаване, разкриващата Бог и проявяващата Бог действителност. Какво друго е светлината-прозрение? Светлината-прозрение е способността, която въплъщаваме, да разграничаваме нашето животинско минало и човешко настояще от нашето близко божествено бъдеще и нашето върховно далечно бъдеще.

Посланието на нашето минало бе пълно разрушение. Посланието на нашето настояще е съзнателно и несъзнателно разделение. Посланието на нашето близко бъдеще е единство, удовлетворение в единството. А посланието на нашето далечно бъдеще е съвършенство в удовлетворението и удовлетворение в съвършенството.

Някои хора са на мнението, че не е препоръчително да се отваря третото око, защото ако бъде отворено за постоянно, вътрешният ни напредък ще приключи. Те смятат, че отварянето на третото око не е благословия. Всъщност те чувстват, че това е същинско проклятие. Но търсещите трябва да знаят, че ако са наистина искрени, ако имат наситен вътрешен плач, тогава Бог, Създателят на всичко добро, няма да отвори третото им око не навреме. Ако са искрени, Бог ще стори всичко за тях в точния час. Но ако са неискрени, тогава естествено може да се наложи да платят глобата, ако третото им око бъде отворено преждевременно.

Страхът е най-лошият враг на търсещия, когато той иска да отвори третото си око. От една страна, той е погълнат от желанието да отвори третото си око. От друга страна, в мига, в който идеята, че, когато третото му око се отвори, той ще може да вижда миналите си животи, премине през ума му, той се страхува. Това, което се случва, когато един неискрен търсещ отвори третото си око, е най-плачевно. Ако миналото му не е било удовлетворително, ако е било най-обезкуражаващо, тогава той незабавно е потресен. Проклина се и губи цялата си надежда. Той си мисли, че, тъй като е бил толкова лош в миналото, за него не може да има блестящо бъдеще и е обречен на разочарование. Небето на неговия ум се покрива с облаци.

Когато неискреният търсещ види бъдещето, резултатът е еднакво плачевен. Ако види нещо обезкуражаващо, плашещо и натъжаващо в близко бъдеще, тогава той се уплашва до смърт. Ако види, че някой от близките му скоро ще умре, тогава, дори преди събитието да се случи, самият той умира от страх и притеснение. Поради тези причини неискреният търсещ често се страхува да отвори третото си око. Но ако искреният търсещ притежава несломима воля от самото начало да види миналото и да навлезе в бъдещето с подход на предаване, поставяйки резултатите в Нозете на своя Възлюбен Всевишен, тогава страхът не може да терзае живота му. Ако той види, че не се е стремил в миналото си прераждане, какво от това? Той знае, че има златната възможност да се стреми в това прераждане. Само защото не е вършил нещо положително или градивно в миналото, не означава, че не може да го направи в настоящето. Само защото преди не е бил искрен човек, няма причина защо той да не може да бъде искрен сега.

Когато третото ни око се отвори, ако видим, че нещо ще се случи на някого в много близко бъдеще, трябва да помним кой обича този определен човек повече – самите ние или Изворът на любовта. Сега любовта ни е много ограничена. Всички го знаем. Но има Някой, който има безгранична, безгранична Любов. Точно сега ние се молим на това Същество или на тази всемогъща, вездесъща, всезнаеща Реалност. Тази вселюбяща Реалност несъмнено притежава повече състрадание, повече светлина-прозрение, отколкото имаме ние. Затова наш неотменен дълг е да се предадем на Нейната воля. Ако сме готови да поставим резултатите, способностите, постиженията и плодовете на нашето прозрение в Нозете на Всевишния, тогава сме в безопасност. Няма друг начин, когато третото ни око е отворено, да постигаме най-бърз напредък в духовния живот.

Когато третото око се отвори, това понякога създава огромно вълнение. Ако знаем, че ще се случи нещо добро, ако видим, че ще се случи нещо много окуражаващо и вдъхновяващо, тогава силно се развълнуваме. Това вълнение много често забавя събитието. То отнема и умствения ни покой. Тогава във вътрешния свят отново обедняваме. Така че когато получим окуражаващо послание благодарение на отварянето на нашето трето око, трябва да се огледаме наоколо да видим, дали на земята има някой, който е постигнал повече любов, повече знание, повече мъдрост, повече светлина, отколкото ние имаме. Ако сме искрени, тогава неизменно ще видим, че има хора, които са постигнали безкрайно повече от нас. Когато видим това, тогава незабавно нашето вълнение избледнява до незначителност. Можем да бъдем щастливи, но ако сме твърде развълнувани, виждайки какво ще се случи, тогава губим умствения си покой. Веднъж щом загубим умствения си покой, не можем напредваме по-нататък в духовния живот. Така че не трябва да се вълнуваме прекомерно, когато видим, че нещо добро ще се случи и, в същото време, не трябва да сме депресирани или обезсърчени, когато видим злокобното бъдеще или минало с прозрението на нашето трето око.

Преди да приемем духовния живот, ние се валяме в удоволствията на невежеството. Когато искрено приемем духовния живот, се стараем да се откажем от лошите си навици и рано или късно успяваме да го направим. Това е доказателството, че сме постигнали значителен напредък. Това е доказателството, че не принадлежим на миналата действителност, а че принадлежим на бъдещата действителност, която расте в незабавността на изпълнения със стремеж днешен ден.

Ние се молим и медитираме с надеждата, че един ден ще влезем в транс, тъй като всеки търсещ чувства, че този транс, който не е нищо друго, а блаженство, е необходим в духовния живот. Той е нещо най-благоприятно, най-просветляващо и най-осъществяващо. Тук бих искал да кажа, че ако някой може да отвори третото око, това улеснява или ускорява постигането на транса или самадхи. Когато третото око е отворено, можем да тичаме най-бързо по пътя на ума към Бог. Умственият свят е мрачен, тъмен, нечист и несигурен. Но когато отворим третото око и вървим по пътя на ума, незабавно всичко, което е несигурно, става сигурно, всичко, което е нечисто, става чисто, всичко, което е небожествено, става божествено. Всичко, което е тъмно, е просветлено от третото око.

Има малка разлика между третото око и живота на транса. Имаме две обикновени човешки очи. Когато използваме човешките си очи, виждаме, че действителността е на едно място, а човекът, който гледа действителността, е някъде другаде. Ако седите пред мен и аз ви гледам, тогава вие сте целта, а аз съм началната точка. Целта и началната точка са две различни неща. Аз съм началната точка, а вие сте целта. Това е разбирането, което получаваме от човешките си очи. Но ако използваме третото око, в това време виждаме, че началната точка и целта са на едно място. Те не могат да бъдат две – те са заедно. Когато навлезем в транс, получаваме едно изживяване, което обикновено не получаваме от третото око. То ще ни покаже, че началната точка и целта са заедно. Но това прозрение за единството може и да не ни даде незабавна Наслада. Ако можем да влезем в транс, тогава незабавно се сдобиваме с вселенския Живот и с трансценденталния Живот едновременно. Затова сме изпълнени с Наслада.

Когато влезем в транс и получим изобилно, безкрайно блаженство, ние сме напълно удовлетворени. Не знаем кой въплъщава тази безкрайна Наслада. Не можем да видим личностния Бог, който въплъщава и трансценденталния Живот, и вселенския Живот. Само влизайки в транс, не можем да видим Собственика, Притежателя. Но ако можем да отворим третото око, тогава можем да видим Абсолютния Всевишен в Неговата фин, личностен аспект. Безкраят е едно нещо, а абсолютната Действителност е нещо друго. Когато влезем в най-високия транс, ние се наслаждаваме на безкраен Мир, Светлина и Блаженство. Но Този, който въплъщава този безкраен Мир, Светлина и Блаженство може изобщо да не е видим. Но ако отворим третото око, тогава виждаме Трансценденталния Абсолют, Абсолютния Всевишен. Абсолютният Всевишен е далеч над безкрая и Светлината, Насладата, Мира и Блаженството на безкрая.

Нашият стремеж, нашата цел е да радваме Абсолюта, затова ще се молим и ще медитираме. Ако чувстваме, че отварянето на третото око ще ни помогне, така че да не бъдем нападани от страха, съмнението, грижите и притесненията, тогава определено трябва да медитираме на третото око. Тъй като колкото по-скоро можем да изчистим умствената си джунгла, толкова по-скоро ще достигнем целта си, която е Златният Бряг на вечно надминаващото се Отвъдно.

Сега ще се концентрираме на третото око. Третото око се намира между веждите и малко по-нагоре. В тази точка ще се концертираме, медитираме и съзерцаваме.

Докато се концентрираме, нека си представим в третото око в продължение на няколко минути пламък, горящ златен пламък. Това, което наричаме въображение, не е нищо друго, а реалност на преживяването, свят сам по себе си. Така че нека се концентрираме и докато се концентрираме, нека чувстваме, че има горящ пламък в третото ни око. Моля ви, дишайте колкото се може по-бавно и по-тихо. Докато вдишвате, опитайте се да усетите, че не вдишвате през носа си, а че вдишвате през челото си. Докато издишвате, също издишвате през челото си. Тогава, моля ви, почувствайте присъствието на горящите пламъци вътре в челото си, именно вътре в третото око.

Сега нека медитираме на третото око. Този път също, моля ви, вдишвайте и издишвайте през челото си. Но сега, моля ви, представете си планетата слънце или вътрешното слънце, което е безкрайно по-ярко от планетата слънце. Моля ви, представете си поне едно слънце в челото в третото око, а вътре в това слънце, моля ви, представете си безброй пламъци или лъчи светлина. Този път, моля ви, дръжте очите си напълно отворени, така че да можете да усетите обширността на слънцето заедно с неговата светлина и мощ.

Сега ще съзерцаваме. От духовна гледна точка съзерцанието е най-сладостната форма на неразделно единство. Това единство е единството на божествения обичащ с Възлюбения Всевишен. Единството, което съществува между божествения обичащ и Всевишния Възлюбен, се нарича съзерцание. По силата на съзерцанието, правилното съзерцание, ние стигаме до осъзнаването, че ние сме не само божествени търсещи, но и божествени обичащи, и че Бог е нашият Възлюбен Всевишен. Ние сме като малки капчици, докато Бог е океанът. Безбройните капки оформят океана. Отново, океанът въплъщава всички капчици. Първо си представяхме пламъци, после самото слънце. Когато можем да съзерцаваме правилно, ще станем едно със Самия Бог. Когато обичащият Бог търсещ и Бог заедно си играят, пеят и танцуват, в онзи миг Бог пее песента на множеството в единението. Когато Единият Абсолютен остава в Своя трансцендентален аспект и търсещите и обичащите Бог Го приближат, тогава Бог пее песента на единението в множеството. Така че нека съзерцаваме в третото око. В продължение на няколко минути нека усещаме, че сме пламъците на обичащия, после ще почувстваме, че сме Слънцето на Възлюбения. По този начин ние ще променяме съответните си роли.

Търсещият е певец²

Когато търсещият каже на Всевишния: „О, мой Възлюбени Господи, аз съм само за Теб“, той пее своята песен на себеотдайността. Когато каже на Всевишния: „О, мой Възлюбени Господи, Ти си висотата на моето вечно надминаващо се прозрение и дълбината на моята вечно растяща се реалност“, той пее своята песен на превръщане в Бог.

Когато търсещият каже на Всевишния, че неговият живот е постоянна посветеност на вечния Източник, той пее своята песен на себеотдайност. Когато каже на Всевишния, че той е посветено и безусловно едно с Целта на Неговия Безкрай, той пее своята песен на превръщане в Бог.

Вътрешната непоколебимост на търсещия е неговата песен на себеотдайност. Вътрешният прелом на търсещия е неговата песен на превръщане в Бог. Вътрешната непоколебимост е изкуство. Бавно, уверено и безпогрешно търсещият научава изкуството на божествената любов, божествената посветеност и божественото предаване. Вътрешният прелом също е изкуство. Бавно, уверено и безпогрешно търсещият научава изкуството на осъзнаването, разкриването и проявата.

Вътрешната непоколебимост не е нищо друго, а вдъхновение в действие. Вътрешният прелом не е нищо друго, а стремеж в действие. Вдъхновението е птица. Тази птица носи търсещия на крилете си и му показва Лицето на неговия Възлюбен Всевишен. Стремежът е стълба. Търсещият се изкачва по тази стълба и достига върховната Висота. Там той става едно с Висотата на Безкрая и Живота на Безсмъртието. Бог е изключително доволен от него. Бог се спуска по същата стълба. Той слиза долу и прави търсещия Свой верен, посветен и безусловен инструмент.

Бог предлага Себе Си тук на земята напълно, а Неговият посветен певец-търсач пее с Него душевно и безусловно. Докато пее песента със своя Възлюбен Всевишен, търсещият увеличава силата на осъзнаването си, мира на осъзнаването си, светлината на осъзнаването си и насладата на осъзнаването си. Докато пее песента с певеца-търсач, Възлюбеният Всевишен проявява Своята Божественост, Своето Безсмъртие и Своята Действителност-Единство тук на земята посветено, безрезервно и безусловно.

Стремеж³

Моят стремеж е моето просветление. Когато се стремя, аз просветлявам собствените си неосветени, тъмни и мрачни части. Аз просветлявам собствения си живот на невежество, а онези мои спътници, които са около мен, получават просветление от моето просветление. По този начин моето просветление служи на търсещите, които са около мен, като им помага да просветлят неосветения си и мрачен живот. Моят стремеж е моето осъзнаване. Беше време, когато радостно и лудо танцувах танца на разделението. В онези дни исках разделението да властва върховно в целия ми живот. „Аз“ и „мое“: това бяха двете песни, които тогава знаех. Но сега в моя живот на стремеж виждам, че разделението не може да разреши трудностите ми. Само моето единение, моето Единство с Източника – непресъхващото Дърво на Живота, което е расло вътре в сърцето ми през Вечността – е това, което може и ще разреши всичките ми трудности. Моето единство ми казва, че има само един Източник и че всички човешки същества и цялото творение принадлежат на този Източник. В единството, създадено върху здрава основа, получавам удовлетворение далеч отвъд моето въображение.

Моят стремеж е моето съвършенство, а моето съвършенство е моето изживяване на себенадминаване. Всеки миг по силата на моя стремеж аз надминавам предишните си висоти и всеки път, когато надмина себе си, аз получавам ново вдъхновение. Цялото ми същество е преизпълнено с изгрева на нов стремеж. Съвършенството е моето постоянно себенадминаване, за да удовлетворя търсещия в мен и да удовлетворя моя Възлюбен Всевишен.

Стремежът е мъчение: така казва моето мързеливо тяло. Стремежът е напрежение: така казва моят необуздан, неспокоен витал. Стремежът е терор: така казва моят съмняващ се и подозиращ ум. Стремежът е удоволствие: така казва моето плачещо сърце. Стремежът е незаетост: така казва моята любяща душа. А накрая моят Господ Всевишен казва, че стремежът не е нищо друго, а съкровище. Поради безкрайната Си Щедрост Той ми казва, че моят стремеж е не само мое съкровище, но и Негово съкровище.

Моят живот на желания несъзнателно искаше да унищожи мен, моето съществуване-действителност. Моят живот на стремеж съзнателно иска да ме използва и да ме направи съвършен, така че да мога да служа на моя Възлюбен Всевишен постоянно по Негов собствен Начин. Моят Възлюбен Всевишен състрадателно ми казва, че ще ми даде това, което Той има, и това, което Той е: безкрайно Състрадание. Аз Му казвам, че ще Му дам това, което имам, и това, което съм: малка капчица на посветеност. Той приема това, което Му давам, любящо, усмихнато и безусловно. Аз приемам това, което Той ми дава, посветено, душевно и безрезервно.

Молитва и медитация

Молитвата е личностна, както и всемирна. Медитацията е безличностна, както и трансцендентална.

Молитвата е молба, както и обожание. Медитацията е възприемане, както и съвършенство.

Молитвата се нуждае от Дъжда-Състрадание на Бог. Медитацията се нуждае от Кулата-Просветление на Бог.

Аз се моля за Безсмъртие в смъртността. Аз медитирам на Безкрая във Вечността.

Молитвата е нощният плач за светлина. Медитацията е светлото търсене за наслада. Молитвата ни напомня за скритите ни грехове. Медитацията ни напомня за забравеното ни слънце.

Чрез молитвата Бог казва: „Мое дете, чакам те. Ела и Ме виж“.

Чрез медитацията Бог казва: „ Мое дете, почакай Ме. Идвам да те видя“.

Молитвата е чистотата, която има значение. Медитацията е осветеността, която се изкачва.

Моят учител молитвата ми показва красотата на душевността. Моят учител медитацията ме благославя с дълга на единството.

Молитвата душевно разкрива вярата на човека в Бог. Медитацията усмихнато разкрива вярата на Бог в човека.

Моят Бог е ядосан, защото в днешно време не се моля нито сутрин, нито вечер. Моят Бог е тъжен, защото в днешно време не медитирам безсънно и безусловно.

```

Бог? Кой, той? Не!

Кой тогава е Бог? Бог е търсенето на чистота на моята молитва.

Преди да се моля

Мой Всевишни Господи,

за нощта на притежанието,

за пламъка на отречението,

Мой Всевишни Господи,

за пламъка на отречението,

за светилника на приемането,

Мой Всевишни Господи,

за светилника на приемането,

за колоната от светлина на единството,

Мой Всевишни Господи,

за колоната от светилна на единството,

за слънцето на предаването,

6.

Мой Всевишни Господи,

моята молитва на стремежа-висота

за дължина-посветеност,

Мой Всевишни Господи,

моята молитва на дължината-посветеност

за дълбочина-единение,

Мой Всевишни Господи,

моята молитва на дълбочината-единение

за плачсъвършенство,

Мой Всевишни Господи,

моята молитва на плача-съвършенство

за усмивка-удовлетворение,

Мой Всевишни Господи,

моята молитва на усмивката-удовлетворение

за сърце-благодарност,

7.

Мой Всевишни Господи,

моята молитва-звук,

Днес Ти предлагам

Утре ще Ти предложа

Преди да медитирам

Мой Всевишни Господи,

за да разрушиш моя непристоен, неустремен

мога ли да медитирам върху Теб,

и обещаващ мисловен свят,

Мой Всевишни Господи,

за да ме дариш с чист, напредничав

мога ли да медитирам върху Теб,

мога ли?

Мой Всевишни Господи,

за да успокоиш напълно моя мисловен свят,

за да ме дариш

с непоколебим волеви свят,

Мой Всевишни Господи,

за да ме дариш с непоколебим волеви свят,

за да ме благословиш богато

и безусловно предаден свят,

9.

Мой Всевишни Господи,

върху просветляващата Светлина

върху обезсмъртяващата Наслада,

Мой Всевишни Господи,

върху обезсмъртяващата Наслада

върху осъществяващото Единство,

10.

Мой Всевишни Господи,

дара на моята молитва-звук.

дара на моята медитация-тишина.

Аз медитирам

Аз медитирам не от страх. Аз медитирам от обич.

Аз медитирам не поради чувство за притежание. Аз медитирам поради чувство на безсебичност.

Аз медитирам върху Бог не защото Бог е велик. Аз медитирам върху Бог, защото Бог е добър.

Аз медитирам върху Бог не защото Той ще ми даде всичко, което искам. Аз медитирам върху Бог, защото Той ще ми даде само нещата, от които се нуждая.

Има особена причина защо медитирам. Аз обичам да разговарям с Бог. Той е толкова очарователен събеседник, а аз съм очарован слушател.

Аз медитирам, за да се отуча и за да науча. Аз медитирам, за да се отуча от моето привързано към земното образование на ума. Аз медитирам, за да науча от моето свободно в Небесата сърце на стремеж. Аз съм плача-глад на моето сърце. Бог е Усмивката-Пир на Своето Сърце.

Някои хора мислят, че не съм практичен, докато други мислят, че не съм искрен. А трети пък мислят, че съм глупав. Всички знаем, че критиката е на дневен ред. Бидейки такъв случаят, как мога да очаквам да бъда изключение? Отново, с цялата си искреност трябва да кажа на света, че съвършенството е все още далечен копнеж в моя живот. Дал съм вътрешно обещание. Няма да се страхувам от критиката, когато съм прав. Няма да подмина критиката, когато греша.

Медитацията е разцъфването на моята увереност в мен и моята увереност в Бог. Нямам увереност в човешките същества именно защото ги познавам и именно защото не ги познавам. Имам пълна увереност в Бог не поради безпомощния ми живот, а поради безсънното си сърце. Имам пълна увереност в себе си не защото Бог е единственият ми избор, а защото Той винаги е Своя безусловен Дар.

Когато не медитирам, съвестта ме гризе, мирът се крие от мен, радостта ме изоставя и удовлетворението ме подминава. Когато медитирам, Божието синьо Око ме благославя, Божието зелено Сърце ме прегръща и Божиите червени Нозе ме подслоняват.

Молитва

С човешката си молитва ние притежаваме. С божествената си молитва ние отхвърляме. С върховната си молитва ние осъществяваме – ние осъществяваме Волята на Всевишния душевно, безрезервно и безусловно.

Човешката молитва казва: „Господи, дай ми“. Божествената молитва казва: „Господи, вземи ме“. Върховната молитва казва: „Господи, дай ми, ако такава е Твоята Воля, вземи ме, ако такава е Твоята Воля. Имам само едно послание за Теб: аз съм всецяло за Теб, само за Теб“. Човешката молитва казва: „Господи, дай ми, каквото имаш, и ме направи щастлив“. Божествената молитва казва: „Господи, вземи ме заедно с всички мои притежания и ме направи щастлив“. Върховната молитва казва: „Господи, в мен и в другите удовлетвори Себе Си само по Твой собствен Начин и така ме направи щастлив“.

Молитвата на земята е бавно издигащ се плач. Молитвата на Небето е скоростно разширяваща се усмивка. Земята се моли за безсмъртен живот. Небето се моли за вечно удовлетворение. Молитвата на земята е Съвършенството на Божията Красота. Молитвата на Небето е Удовлетворението на Божия Дълг.

Молитвата има душевен брат: медитацията. Богът на молитвата е високо горе. Богът на медитацията е дълбоко навътре. Молитвата е най-силният копнеж в живота на търсещия. Медитацията е най-уверената необятност в сърцето на търсещия. Богът на молитвата е величие и доброта. Богът на медитацията е пълнота и единство. Когато се моля, аз говоря на Бог посветено. Когато медитирам, Бог ми говори нежно. Ето как се наслаждаваме на плодоносния си разговор.

Медитация[fn:: SSN 13. Шри Чинмой изнася тази беседа в Щатския университет

Медитацията е призив. Ние призоваваме Божието Присъствие. Божието Присъствие е удовлетворение.

Медитацията е действие на вътрешно вслушване. Ние се вслушваме в повелите на Бог. Когато слушаме душевно, посветено, безрезервно и безусловно, ние получаваме удовлетворение в безкрайна мяра.

Медитацията е приемане. Тя е приемането на живота вътре в нас, извън нас и навсякъде около нас. Приемането на живота е началото на човешкото удовлетворение. Преобразяването на живота е кулминацията на божественото удовлетворение.

Медитацията е себеотдайност. Ние даваме това, което имаме, и това, което сме. На ограничената реалност ние даваме това, което имаме. На безграничната Реалност ние даваме това, което сме. Това, което имаме, е загриженост. Тази загриженост ние предлагаме на ограниченото. Това, което сме, е готовност. Тази готовност ние предлагаме на безграничното.

Увереност ние предлагаме на земната реалност. Признание ние предлагаме на Небесната Реалност. На земната реалност предлагаме постоянната си увереност, че ние несъмнено и безпогрешно сме за земната реалност, за преобразяването и просветляването на земната действителност. На Небесната Реалност предлагаме най-искреното си признание на върховния факт, че ние сме от Небесната Действителност, че нашият източник е Небесната Действителност.

Медитацията и молитвата са две страни на една и съща душевна действителност. Източният свят се основава на медитацията. Западният свят се основава на молитвата. И молитвата, и медитацията ни водят към същата цел. Медитацията и молитвата са като брат и сестра – те са божествени близнаци. Можем да кажем, че молитвата е от женски пол, а медитацията е от мъжки пол. Молитвата казва на медитацията: „Виж, братко, има нещо високо горе. Нека плачем и се реем, реем се и плачем и там горе ще получим всичко, за което сме копнели“. Медитацията казва на молитвата: „Виж, сестрице, има нещо дълбоко вътре в нас. Нека се гмурнем дълбоко навътре и непременно ще получим всичко, за което сме копнели от незапомнени времена. Нека се гмурнем дълбоко навътре“.

Шри Кришна е медитирал. Силата на неговата медитация ни е научила на много неща. Но най-важното нещо, на което ни е научила, е това: Истината накрая ще възтържествува, светлината на справедливостта на Истината един ден ще преизпълни цялото земно съзнание.

Господ Буда е медитирал. Неговата медитация ни е научила, че този човешки живот на страдание един ден несъмнено ще приключи. Мъчителните болки, през които преминава всяко човешко същество, един ден ще приключат и човешкото страдание ще бъде преобразено в божествен екстаз.

Спасителят Христос се е молил. Неговата молитва ни е научила на много върховни, душевни и плодоносни уроци. Тя ни е предложила посланието на божественото в неговата осезаема форма. Ной най-важното му учение е, че Царството Небесно е вътре в нас. Това Царство Небесно е Божие творение, Божие Прозрение и Божия Действителност. Божието трансцендентално Прозрение и Божията всемирна Действителност са вътре в това Царство Небесно.

Part II – Въпроси и отговори

Въпрос: Твори ли Бог на животинско ниво?

Въпрос: Не мога да разбера как нещо, сътворено от Бог, може да бъде несъвършено. Как може Той да създаде душа, която не е съвършена?

Абсолютният Бог, който е Самият Всевишен, е съвършен. Най-Висшето, Единственият без втори, Бог, който е създал многообразието, е винаги съвършен. Но Бог, който е влязъл в земното поприще за еволюция, е приел несъвършенството, защото е поел земното съзнание, което е пълно с ограничения и несъвършенства.

Не можем да отделим Бог от нашето съществуване или нашите несъвършенства. Мислите ли, че Бог не е там във всичките несъвършенства, които виждаме в света? Бог е навсякъде, но Той е проявен до различна степен. Бог е в крадеца, както и в честния човек. Той е там, имайки преживяване. Бог е във всичко. Той е в най-висшето, както и в най-нисшето.

Но ние не искаме да притежаваме Бог, който е в най-нисшето. Искаме да притежаваме Бог, който е в най-висшето. Бог е в мръсната вода, както и в чистата, бистра вода. Ако искам да остана здрав, ще пия чистата вода. Бог не е достатъчно проявен в мръсната вода, за да ми позволи да имам изгода от пиенето ?. Всъщност ще се разболея или дори ще умра, ако го направя. Така че Бог в мръсната вода не ми е от полза в моя живот на стремеж.

По подобен начин, ако искам да съм съвършен и да служа на Божественото, самият аз трябва да стана божествен. Колко пъти всеки човек става жертва на грозни мисли, небожествени мисли във всекидневното си съществуване? Но през същия ден той също така получава божествени, осъществяващи и върховни мисли. В тъмните мисли Бог не се проявява така, като го прави в божествените мисли. Но отново, Бог не отделя Съществуването Си от един миг до друг и не остава само в добрите мисли. Той е там в нашето небожествено съзнание, както и в нашето устремено съзнание. Ние сме тези, които трябва да решат коя страна на Бог искаме. Всевишният, Духът, е влязъл в материята, която спи. Постепенно Духът се пробужда от собствения си самоналожен сън вътре в материята. Той тласка материята напред, окуражавайки я да се развива. Той казва: „Отвори очите си: трябва да израснеш в Безкрая“. С нашето човешко съзнание, с нашата мъдрост, с нашия съзнателен стремеж ние трябва да израстваме към най-доброто, най-висшето, най-осъществяващото.

Обикновеното ни схващане за Бог е, че Той е там горе и не може да слезе долу. Може и да казвам, че аз и моят Отец сме едно, но ако съм обикновен човек, аз вярвам, че моят Отец е горе на Небето, докато аз съм долу на земята. Но не, моят Отец също е тук. Дори ако съм в ада, Той също е в ада. Моят Отец не може да остане на Небето, докато съм в ада. Когото казвам, че аз и моят Отец сме едно, това означава, че дори ако съм в най-бездънните бездни, то и Той е там. Той е там, където съм аз, ако наистина сме едно. И дори ако не съм съзнателен за нашето единство, Бог е винаги с мен и в мен. Ако съм в затвора, там ще бъде и моят Отец. Той никога не може да остане надалеч от мен, тъй като сме неразделно едно.

Въпрос: Каква е разликата между вярата и вярването?

Въпрос: Чувствам, че съм дете на Бог, но и също чувствам, за нещастие, че съм дете на вярванията, традицията и всякакъв вид неща. Възможно ли е да се освободя от всички минали убеждения и да бъда напълно едно с Бог?

Чрез искрен стремеж можете да се отърсите от умствените убеждения или светски вярвания, които сте запазили в сърцето и ума си. Можете да ги замените с непринудената светлина на вашата душа, която изразява себе си като неизбежност или незабавна увереност. Това чувство на неизбежност и увереност, което се основава на светлината на душата, може да бъде постигнато във вашия ум и сърце. Тогава можете да изхвърлите така наречените светски убеждения, както изхвърляте стара дреха. Това е не само възможно, но и неизбежно. Всъщност това е необходимо за осъзнаването на Бог. В противен случай тези стари вярвания под формата на повели на обществото или под формата на традиционен морал ще спъват вашия духовен напредък.

Въпрос: По какъв начин можем да покажем на някой, който не вярва в Бог, че Бог съществува?

Когато сте в присъствието на духовен човек, какво чувствате? Усещате мир, усещате светлина. Самото му присъствие ви кара да чувствате, че в него има нещо божествено. Какво преживявате? Това всъщност е Всевишният под формата на божествените качества на стремящия се. Така че най-добрият начин да покажете съществуването на Бог, е да проявявате Бог в собствения си живот, в собственото си съзнание.

Не можете да убедите другите, като използвате думи, като говорите безкрайно и спорите. Всеки интелектуален спор, който показва съществуването на Бог, може да бъде пресрещнат с ответен спор. Ще откриете това, ако изучавате западната философия. Няма край на изложенията и опроверженията относно съществуването и несъществуването на Бог. Тези безплодни спорове продължават от векове. Цели философски системи са били изградени около тези интелектуални теории. Но дори ако умът ви е просветлен със светлината на душата, това не е достатъчно да убедите някой, който не е съгласен с вас. До известна степен умът на другия човек също трябва да има връзка с истината на собствената му душа. Само тогава той ще може да възприеме вътрешната истина на това, което казвате. Излишно е да казвам, че това се случва рядко.

Най-добрият начин да убедите някого в съществуването на Бог, е да се стараете да проявявате Неговата Божественост в собствения си живот. Ако другият човек е поне малко искрен или възприемчив, той ще види, че притежавате нещо, което у него липсва. Той и ще усети, че вашите качества на светлина и мир идват от друг източник. Той знае, че водите духовен живот. Той

Въпрос: Трябва ли човек да постигне временно спиране на кармата си, за да може да постигне достоен стремеж?

Въпрос: Искам да знам защо толкова много препятствия се появяват по пътя ни, когато навлезем в духовния живот?

Когато спите дълбоко нощем, някой може да говори в стаята ви, но само защото спите, не знаете за това. По подобен начин мислите, че преди не сте имали трудности. Но това е само защото сте били в друг свят. Веднъж щом навлезете в света на действителността, който е светът на духовния стремеж, и вътрешният ви живот е пробуден, ще станете съзнателни за тези трудности.

Това е голяма възможност за вас да напредвате. В духовния живот незабавно знаете кои са враговете ви, кой стои на пътя ви. Незабавно получавате възможността да се изправите пред враговете си, да се борите срещу тях и да ги преобразите. Когато врагът се крие в тъмнината, вие не го виждате. Ако не виждате врага, как ще се борите с него? Как ще го прогоните или хванете и преобразите? Но на широка дневна светлина ясно можете да видите препятствията си. Сега, когато сте съзнателни, вие виждате трудностите – не непременно като външни врагове, а като вашите собствени несъвършенства. Колкото повече тичате към Светлината, толкова повече ще забелязвате и най-малката тъмнина в себе си и ще усещате, че ви забавя. Когато съзнателно се стараете да сте съвършени, дори малкото несъвършенство ще ви разочарова. Ако сте ми казали, че ще дойдете в три часа, и дойдете минута по-късно, това незабавно ще ви обезпокои. „О, казах на Учителя си, че ще съм там в три часа. Как така закъснях една минута?“ Колкото по-близо сте до Светлината, толкова по-голяма важност ще отдавате на Светлината и толкова по-ясно ще виждате какво е тъмнина и какво е Светлина.

Не е достатъчно само да виждате враговете си, за да ги победите и преобразите. Трябва да имате и стремеж. Този стремеж сваля най-висшата Светлина и най-висшата Сила при вас. Тя действа във вас, тя действа чрез вас и тя действа за вас само защото се стремите. Ако не се стремите, тази божествена Милост, божествена Мощ няма да се спусне във вас. Тогава всички тези препятствия ще останат в живота ви в продължение на много, много, много прераждания.

Въпрос: Как може човек да постигне сила на волята – имам предвид силата да върви напред по духовния път?

Това е друг начин. Знаете, че се храните два или три пъти дневно. Яденето изпълва тялото ви с енергия, но не изпълва душата ви с енергия – то не осъществява мисията на вашата душа на земята. За тази цел трябва да прекарвате няколко минути два или три пъти дневно в медитация.

После постоянно трябва да се питате едно нещо: искате ли Бог, или искате невежеството? И двете стоят точно пред вас всеки миг и трябва да избирате. Вие знаете и всеки знае, че човек не може да служи на двама господари. Така че когато тези двама господари застанат пред вас, трябва да решите незабавно кого искате. Ако изберете Бог, тогава трябва да отидете при Него и да навлезете в Него. И всеки път, когато откриете, че сте излезли от божественото съзнание, трябва отново да влезете в него. Ако можете отново да влезете в Божието Съзнание с вяра всеки път, когато излизате от него, тогава накрая ще стигнете до момент, когато повече няма да излизате от него и да влизате в невежеството. Ще дойде ден, когато съзнателният ви избор на Бог ще бъде постоянен и ще бъдете напълно слети с Бог завинаги.

Тъй като започвате духовното си пътувате, винаги се старайте да чувствате, че сте Божие дете. Рано сутрин можете да повтаряте душевно: „Аз съм Божие дете, аз съм Божие дете, аз съм Божие дете“. Незабавно ще видите, че всяко нещо, което е тъмно, нечисто и грозно във вас, ще си отиде. По-късно през деня, когато невежеството дойде да ви изкушава, че усетите: „Аз съм Божие дете. Как мога да сторя това? Не мога да вляза в невежеството“. Като повтаряте: „Аз съм Божие дете“, ще получите изобилна вътрешна мощ и сила на волята.

Въпрос: Как можем да кажем кое е волята на нашето его и кое е волята на душата?

Волята на душата притежава безкрайно повече мощ от волята на егото, но душата използва мощта си само защото Бог я вдъхновява да постигне нещо божествено. Ето какво прави волята на душата божествена: Божията Мощ стои зад нея. Когато изнесем напред волята на душата, първото нещо, което чувстваме, е вид вътрешна убеденост. Дълбоко отвътре получаваме вътрешната убеденост, че нашият Вътрешен Водач иска определено нещо от нас. Ясно усещаме какво искаме да бъдем или какво искаме да постигнем, а и чувстваме вдъхновението да направим това нещо. Волята на егото, от друга страна, не ни предлага тази вътрешна увереност. Въпреки че вътрешно не сме убедени, ние се опитваме да се убедим, че вършим правилното нещо, дори когато използваме нечестни средства. Опитваме се да убедим себе си чрез ума си, чрез витала си, чрез физическото си.

Когато действа волята на душата, ние незабавно усещаме не само вътрешна убеденост, но и вид вътрешна увереност. Ако Бог иска ние да победим, да успеем или да постигнем нещо, тогава знаем, че Той ще даде несломима воля на душата. Тази вътрешна увереност е съпътствана от вътрешна радост, понякога вътрешен екстаз. В случая с нашето его това не се случва. Докато прилагаме волята на егото, често в нея ще има някакъв страх. „Може би ще загубя битката. Може би гордостта ми ще бъде смачкана. Може би ще бъда надминат от другата група“. Води се постоянна битка. Въпреки че може би чувстваме, че сме по-силни, по-мощни, по-дейни, ние нямаме сигурност и увереност. Страхуваме се, че ще бъдем победени или че няма да имаме способността да постигнем желанието си. Но волята на душата не се интересува от успеха. Волята на душата се интересува само от напредъка и преживяването.

Когато силата на волята на душата бива използвана, тя е като огромна вълна в морето. Тя незабавно преизпълва цялото съзнание. Веднъж щом волята на душата е изразена, ние непременно ще почувстваме, че вътрешното ни съзнание е изпълнено с божествена енергия, вътрешна радост, вътрешна наслада, вътрешна мощ и вътрешна увереност. Всичко отрицателно е отмито от прииждането на мощта на душата. Но когато използваме волята на егото, усещаме, че лично ние градим дворец. Имаме огромна гордост, но и страх, че дори докато го строим, дворецът може да се пропука или да се срути. Със страха идва съмнението. Когато страхът и съмнението вървят заедно, виждаме разочарованието

Въпрос: В една от поемите си казвате: „Надеждата е изгубена, мракът расне. Попарване от тъмната отрова – разрушението потича“. Какво може да направи стремящият се, ако губи надежда?

Какво можем да направим, за да си възвърнем надеждата? Първо трябва да знаем, че истинската надежда не е нещо слабо. Много често мислим за надеждата като за нещо много деликатно – сладко, спокойно, успокояващо чувство без реалност в него. Но това не е задоволително определение за надеждата. Трябва да знаем, че надеждата е нещо много солидно, много здраво. Надеждата не е нещо, което копнее за света отвъд или копнее за истина, която не съществува. Не, надеждата е видяла истината, но не може и все още не я притежава. Тя е видяла истината, само не успява да внесе истината в света.

Това е божествената надежда, за която говоря. Божествената надежда е много различна от човешката надежда. Обикновената човешка надежда рядко може да бъде осъществена, защото вътре в нея няма решителност, няма искреност, няма съзнателна готовност да приеме най-висшата Истина. Ако искаме да постигнем Най-Висшето, Върховното с нашата човешка надежда, няма да успеем. Когато Най-Висшето се спуска и доближава човешкото ни същество, в този момент човешката надежда ще бъде ужасена. Тя ще се опита да избяга в мига, в който зърне необятността на Действителността, която тя се е надявала да притежава.

Но божествената надежда е нещо, което е видяло истината, която накрая ще постигнем. Ако знаем какво е божествената надежда, тогава ще получим сила от увереността, която тя ни предлага. Надеждата все още не е успяла да изнесе истината напред в нашия живот, но един ден ще го направи. Времето, което е било запланувано от Бог, все още не е дошло, но ще дойде.

Човешката надежда очаква нещо – да кажем, пет долара. Когато осъществяването дойде, човешката надежда незабавно се изпълва с радост и губи вътрешния си покой. Но ако започнем с божествена надежда, никога няма да загубим вътрешния си баланс или покой. Нашата божествена надежда вече е видяла истината в най-висшия ? образ. Сега тази истина трябва само да бъде въплътена. Нашата надежда е само да доведем тази истина в проявлението. Тогава, когато осъществяването на надеждата дойде, ние не губим вътрешното си равновесие, защото сме знаели, че това неизменно ще се случи.

Как можем да избегнем губенето на надеждата? Трябва да се стараем да отхвърляме всички очаквания от нашия желаещ ум. Нашият външен ум е този, който чувства, че се нуждае от нещо или че иска нещо. Когато чувстваме, че се нуждаем от нещо, надеждата започва да играе своята роля. Желаещият ум е този, който храни външната ни надежда. Ако можем да бъдем над желаещия ум и да оставаме през цялото време в непринудеността на сърцето, тогава ще имаме постоянно чувство за притежаване на божествената истина. Вътрешното ни сърце винаги е пълно и завършено, неизискващо нищо. Когато не се нуждаем от нищо, надеждата изобщо не се появява, тъй като тя изобщо не е необходима.

Така че ако можете да оставате с горящия стремеж на сърцето си, ще бъде невъзможно за земната надежда да почука на вратата ви, защото вашата божествена надежда вече е самодостатъчна. Когато оставате със стремежа на сърцето си, вие постоянно се отъждествявате с Божията Воля и в онзи момент земната ви надежда е преобразена в божествена надежда.

Въпросът ви беше: „Какво можете да направите, когато загубите надежда?“. Когато загубите надежда, трябва да си кажете, че Реалността непременно ще дойде при вас именно защото вие сте в света на стремежа. Вие се стремите най-искрено, най-посветено. Знаете, че вършите правилното нещо. Ако истината или осъществяването, което вашата надежда е видяла, все още не е успяла да дойде в проявлението, не трябва да се притеснявате. Само когато загубите стремежа си, трябва да чувствате, че сте изгубени.

Когато казах: „Надеждата е изгубена... разрушението следва“, говорех за обикновения човек, който по никакъв начин не се стреми. Надеждата, човешката надежда е тази, която го държи жив на земята. Надеждата играе огромна роля в обикновения човешки живот на земята. Например, някои хора казват, че вършат безкористна работа и т.н. Но само стремящите се и истински духовните хора наистина правят това. Деветдесет и девет процента от човешките същества само подхранват надеждите и желанията си, когато работят. Ето защо те живеят, работят, съществуват. Иначе не биха се помръднали и на сантиметър.

Това не се отнася за духовния човек. Къде е разрушението за духовния човек? За него няма разрушение. Той действа само за да осъществи Божията Воля. Божията Воля може да бъде осъществена по два начина: под формата на успех или под формата на провал. Но Самият Бог е над двете – успеха и провала. Така че ако искате да станете отъждествени напълно и неразделно с Божията Воля, тогава не мислете нито за успеха, нито за неуспеха. Мислете само за това как да зарадвате Всевишния. Според нашите човешки очи осъществяването на надеждата е успех. Но осъществяването на Божията Воля отива отвъд така наречения успех или провал и ето това е от най-голяма важност. Божественото осъществяване винаги е отвъд външните резултати. Ние разбираме резултатите и извличаме най-голяма изгода от резултатите само когато сме едно с Божията Воля безрезервно. Когато сме отъждествени с Неговата Воля безрезервно, в онзи момент несъмнено ще усетим, че ние също сме осъществени.

Въпрос: Понякога си мислим, че сме се предали на Бог, но по-късно откриваме, че част от нашето его изобщо не се е предала. Тя се е криела и после се показва. Как можем да постигнем пълно предаване? Как можем да накараме цялото си его да се предаде всецяло?

Въпрос: От духовна гледна точка какво се има предвид под осъзнаване на Бог?