Моят стремеж е моето просветление. Когато се стремя, аз просветлявам собствените си неосветени, тъмни и мрачни части. Аз просветлявам собствения си живот на невежество, а онези мои спътници, които са около мен, получават просветление от моето просветление. По този начин моето просветление служи на търсещите, които са около мен, като им помага да просветлят неосветения си и мрачен живот. Моят стремеж е моето осъзнаване. Беше време, когато радостно и лудо танцувах танца на разделението. В онези дни исках разделението да властва върховно в целия ми живот. „Аз“ и „мое“: това бяха двете песни, които тогава знаех. Но сега в моя живот на стремеж виждам, че разделението не може да разреши трудностите ми. Само моето единение, моето Единство с Източника – непресъхващото Дърво на Живота, което е расло вътре в сърцето ми през Вечността – е това, което може и ще разреши всичките ми трудности. Моето единство ми казва, че има само един Източник и че всички човешки същества и цялото творение принадлежат на този Източник. В единството, създадено върху здрава основа, получавам удовлетворение далеч отвъд моето въображение.
Моят стремеж е моето съвършенство, а моето съвършенство е моето изживяване на себенадминаване. Всеки миг по силата на моя стремеж аз надминавам предишните си висоти и всеки път, когато надмина себе си, аз получавам ново вдъхновение. Цялото ми същество е преизпълнено с изгрева на нов стремеж. Съвършенството е моето постоянно себенадминаване, за да удовлетворя търсещия в мен и да удовлетворя моя Възлюбен Всевишен.
Стремежът е мъчение: така казва моето мързеливо тяло. Стремежът е напрежение: така казва моят необуздан, неспокоен витал. Стремежът е терор: така казва моят съмняващ се и подозиращ ум. Стремежът е удоволствие: така казва моето плачещо сърце. Стремежът е незаетост: така казва моята любяща душа. А накрая моят Господ Всевишен казва, че стремежът не е нищо друго, а съкровище. Поради безкрайната Си Щедрост Той ми казва, че моят стремеж е не само мое съкровище, но и Негово съкровище.
Моят живот на желания несъзнателно искаше да унищожи мен, моето съществуване-действителност. Моят живот на стремеж съзнателно иска да ме използва и да ме направи съвършен, така че да мога да служа на моя Възлюбен Всевишен постоянно по Негов собствен Начин. Моят Възлюбен Всевишен състрадателно ми казва, че ще ми даде това, което Той има, и това, което Той е: безкрайно Състрадание. Аз Му казвам, че ще Му дам това, което имам, и това, което съм: малка капчица на посветеност. Той приема това, което Му давам, любящо, усмихнато и безусловно. Аз приемам това, което Той ми дава, посветено, душевно и безрезервно.
SSN 3. Шри Чинмой изнася тази беседа в параклиса „Свети Павел“, Колумбийски университет, Ню Йорк, на 18 октомври 1978 г.↩
From:Шри Чинмой,Търсещият е певец, Шри Чинмой Център, 1987
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ssn