Когато обикновените хора умират, дори ако не са били духовни, те се изкачват до определено ниво на съзнанието. Но хора, които извършват самоубийство, влизат в ниско, по-ниско, най-ниско ниво на съзнанието, където страдат от мъчителни болки. Мъчителните болки, от които човешките същества могат да страдат на земята, са нищо в сравнение с изтезанието, през което ще минат на това ниво на съзнание. Имам свободен достъп до всички нива на съзнанието, така че знам какво се случва с онези, които се самоубиват, и също така знам какво се случва с хората, които водят духовен живот. Знам, защото имам способността да отида в бездънния ад, както имам способността и да отида до най-високата висота.
Бог ни е създал за нашето съвършенство. Той ни е създал, за да Му донесем радост. Онези, които се отъждествяват само със своето тяло, онези, които живеят само в ума и във витала, чувстват, че телата им са тяхна собственост. Но ние не притежаваме телата си – собственикът е Единият, който ни е създал. Той е този, който ни е дал тялото. Така че нямаме право да го разрушаваме. Създателят винаги е притежателят, но трябва да поемем някаква отговорност и да се погрижим за творението. Ако поемем отговорност за тялото си и го поддържаме здраво, ако се грижим за нашия мнителен и неспокоен ум и задушаващ витал, ние никога няма да извършим самоубийство.From:Sri Chinmoy,Неповторимото обещание на душата, част 1, Agni Press
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ssp_1