Когато душата приеме тялото, витала, ума и сърцето, тя става капитанът, а Командирът е Всевишният. Капитанът разчита на обикновените войници – тялото, витала, ума и сърцето. Душата обещава на Всевишния, че ще напътства членовете на семейството си към Него. Всеки член също дава обещание на по-висшите светове. Душата иска постоянно послушание от тези членове. Ако те не слушат, се появяват проблеми. Тогава проявата на Бог става почти невъзможна.
Да кажем, че поддържате офис. Назначили сте няколко работници и те ви обещават, че ще ви слушат и че ще са добри работници. След няколко дни или няколко месеца някои от тях остават добри работници, докато други се отпускат и стават лоши. Тогава може да дойде ден, когато всеки се е отпуснал, дори добрите работници.
По подобен начин може да дойде време, когато сърцето, което е най-мило на душата, вече не слуша душата. Душата е обещала на Бог, че тези членове ще тичат успешно, най-удовлетворително. Тялото е обещало да се пробуди, но вместо това то иска да спи. Виталът е обещал да бъде динамичен, но вместо това става агресивен. Умът е обещал, че ще има еднонасочена воля, но вместо това започва да се съмнява във всичко. Сърцето е обещало, че ще запази единството си с другите през цялото време. Вместо това то влиза във витала и се наслаждава на всички слабости на витала. Не иска да се наслаждава на девствената чистота и божественост на душата.
Сърцето би трябвало да остане в една стая, където всичко е сигурност. Там всичко е душевно по божествен начин. Но вместо това сърцето се наслаждава на това да бъде едно с витала. Тогава започват емоционалните витални проблеми. Любовта-единство, осъществяването-единство, всеобщото единство – този вид божествена любов си отива. Тогава любовта, което сърцето има, отива само при един човек или едно нещо. Сърцето започва да обича само своето тяло, своя витал, своя ум или едно нещо или един човек, докато е трябвало то да бъде всеобхватно. Тук сърцето ограничава себе си и става несигурно. Ако сърцето установи единството си, постоянното си единство с душата, с Бог, тогава то става всеобхватното сърце. Вместо това сърцето започва да се ограничава и да се привързва. Един по един всички членове на семейството на душата не успяват с обещанието си.
Когато Бог е създал душата и тялото, витала, ума и сърцето, Божието Прозрение е било всички те да работят съвършено заедно. Започнали са добре, били са с добри намерения, но един по един са станали непослушни, предателски или безполезни. Те не са искали нарочно да не се подчиняват, но не са използвали способностите си правилно, така че сега са станали безполезни. Тогава какво прави Бог? Той казва: „Добре, в това прераждане сте се провалили. В следващото прераждане отново ще започнете“. Бог борави с Вечността, но ако вие като човек можете да станете прекрасен инструмент в този живот, тогава Бог ще има повече вяра във вас и ще ви даде повече отговорности. Той ще подготви за вас нещо безкрайно по-велико.From:Шри Чинмой,Неповторимото обещание на душата, част 2, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ssp_2