Въпрос: Ако искаме да поднесем най-добрите си пожелания на приятел, който живее много далеч и поради небрежност пропуснем рождения им ден, твърде късно ли е да го направим след това, или можем да наваксаме?

Шри Чинмой: По-добре късно отколкото никога. Вашите приятели ще ви простят, защо знаят, че тези неща се случват. Не е нещо рядко срещано. Но ако имате много силна вътрешна връзка с този човек, ще ви е трудно да си простите.

Много пъти се случва така, че прощаваме на другите, но не можем да простим на себе си, защото очакваме нещо безкрайно по-красиво, по-душевно, по-мощно от себе си. Обикновените нестремящи хора си прощават. Тогава, веднага щом видят същия недостатък у някого другиго, те никога не могат да простят на този човек. Но когато добрите хора видят капчица несъвършенство в себе си, те се ядосват на себе си толкова много. Когато лошите хора видят малко несъвършенство в другите, те се опитват да го раздуят все повече и повече. Това е разликата между добрия човек и лошия човек. Добрият човек ще се опита да прости или да пренебрегне недостатъците на другия човек. Той ще каже: „Горкият човек! Аз също имам несъвършенства“. Лошият човек винаги се опитва да скрие собствените си недостатъци. Той се опитва само да вижда несъвършенствата на другите. Добрият човек вижда собствения си малък недостатък и казва: „Ако имам това несъвършенство, как ще стана Божий най-скъп, най-съвършен инструмент?“. Той не иска да си прости. Той иска да се усъвършенства всеки миг.

Да се върнем на въпроса ти, ако не поднесеш добрите си пожелания на приятелите си, ако си добър човек, ще страдаш безкрайно повече от човека, който не е получил картичка от теб. Поради тази причина винаги трябва да бъдеш много внимателен. Ако вече си допуснал грешката, тогава се обади на този човек или му пиши и искрено му се извини. Ако в сърцето ти има искреност, тя определено ще докосне сърцето му.

Понякога хората нарочно не се обаждат на приятелите си или на близките си, а после казват, че са забравили рождения им ден. Или казват лъжа: „Обадих ти се, но те нямаше“. Понякога ще кажат: „Изпратих ти картичка, но пощальоните трябва да са я изгубили“. Те превръщат пощата във виновник. Лошите хора ще изпратят картичката същия ден или десет дни по-късно и ще обвиняват пощенския клон. Ще кажат, че се е затулила някъде в пощенския клон. Лошите хора винаги ще прехвърлят отговорността на трето лице. Що се отнася до добрите хора, дори ако трето лице е отговорно, те ще поемат вината върху себе си: „Може би не сложих достатъчно марки“ или „Може би забравих да я изпратя“.

Вътрешната ви искреност е най-важното нещо. Първо, ако връзката ви с този човек е много дълбока, вие няма да забравите. Но ако сте забравили, тогава се извинете. Ако е от самите дълбини на сърцето ви, от самото ви същество, другият човек ще усети, че е било тъжна грешка и че по никакъв начин не сте искали да ги пренебрегнете.

From:Шри Чинмой,Неповторимото обещание на душата, част 2, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ssp_2