Всички ученици са в моята лодка заедно, но аз не искам да са като военните гимнастици, които видях веднъж. Колко бяха еднакви! Когато нещо е прекалено еднакво, всичко става монотонно, механично, като машина. В него няма никакъв живот. Ние сме заедно, работим заедно, но в нас влизат ново вдъхновение и нова светлина. Да кажем, че в момента във вас прониква някакво вдъхновение, след няколко часа същото вдъхновение може да проникне в някой друг ученик.
Когато медитирате, запазвате индивидуалността и личността си, но и се разширявате. Когато погледнете друг човек по време на медитация, вие разширявате съзнанието си. Може да не го вярвате, може да не го усещате и да не го разбирате, но това се случва. Ако медитирате групово с членовете на семейството си, ще видите как детето ви е разширение на вашето съзнание и как съпругът или съпругата ви също е разширение на съзнанието ви. Когато хората медитират пред мен, дори ако децата им не са там, понякога виждам сина или дъщерята на лицето или в сърцето на майката или бащата. Понякога децата са дълбоко повлияни от медитацията на родителите си в центъра, дори ако са си вкъщи.
Вие се разширявате, разширявате, но като индивид запазвате същността си. Семейството ви изглежда така красиво, когато е тук заедно, виждам ви като едно цяло, което израства заедно. Въпреки че дъщеря ви е толкова малка, тя е част от семейството ви. Никога няма да кажа, че тя е по-малоценна от вас и няма право да стои до вас или да бъде с вас. Не, аз просто ще бъда трогнат, когато ви видя заедно.
Да вземем пиесата, която написах за Господ Кришна. Един ученик играеше ролята на Кришна. От духовна гледна точка той имаше най-високата роля. Изигра я изключително добре и аз бях много доволен от него. Но и приятелят на Господ Кришна, Судам, най-незначителният човек, най-бедният от всички, също изигра ролята си добре. Шри Кришна беше царят, Господарят на творението, а другият, Судам, нямаше абсолютно никакъв сан. Когато се срещнаха, Судам беше със своята индивидуалност и личност, а Шри Кришна със своя сан. Но когато си говореха, станаха едно. Тогава аз не можех да отделя Судам или някого другиго в пиесата от Господ Кришна. Те бяха заедно. Индивидуалността и личността на всеки се събраха и се получи прекрасна пиеса. Ако искаме да разделим героите, можем да го направим – единият е Кришна, а другият е Судам. Но когато двамата работят заедно или общуват, те не загубват индивидуалността и личността си. Напротив, тяхната индивидуалност и личност се засилват, защото силата на единия влиза в другия и обратно. Ако сме от едно семейство, моята сила ще влезе във вас и ще засили вашата индивидуалност и личност, а вашата сила ще влезе в мен.
Представете си, че имате много висока медитация в центъра. В съзнанието ви може да дойде ваш близък приятел, който не е мой ученик. Душата на приятеля ви може да не е способна да дойде при мен директно, но тъй като чувства голяма близост с вашата душа, тя може да потърси от вас помощ. Самите вие получавате помощ от мен, но истинска помощ душата на приятеля ви ще получи от вас, а не пряко от мен. Разбира се, различно е, когато мислите за член на семейството, който е ученик. Що се отнася до членовете на семейството ви, техните души получават помощ направо от мен, защото сърцата и душите им са съзнателно тук с мен.
Всяко качество в живота ни, всяка способност в природата ни е един вид индивидуалност и характер. Качествата и способностите на един човек го отличават от другия, затова всяко качество е индивидуалност. Някой може да е музикант, но също така и архитект, дърводелец и готвач. Колко много способности може да прояви един човек! Можем да ги разглеждаме като негова индивидуалност и личност. Като индивид той въплъщава способностите за музика, архитектура, дърводелство, готвене и т.н. Той прави всички тези неща, но пораждат ли различните способности конфликт в живота му? Не. Той хармонизира всичко, защото знае, че тези способности са негови и ги счита за свои собствени. Ако вземете способностите като отделни фактори в живота му, ще видите, че всяка от тях има своя индивидуалност и характер. Но тъй като човекът може прекрасно да съчетае в живота си всички способности, музикалната способност няма да е заплашена от дърводелската, те ще се съчетават съвършено. В една група някой е певец, друг танцьор, трети поет, но те всички са в хармония. Групата е само разширение на съзнанието на индивидите. По същия начин никой не губи нищо, когато носи в себе си различни способности.
Пианото има много клавиши. Всеки клавиш има свой характерен тон или звук, своя характерна индивидуалност и личност. Когато свирим на клавишите едновременно, те не губят своята индивидуалност, а действат като една единица и създават нещо наистина значимо. В оркестъра се свири на много инструменти и всеки от тях представлява или олицетворява определена индивидуалност и личност. Но когато на тях се свири заедно, те създават такава божествена атмосфера, свалят Небето на земята. Ако ги вземете поотделно, всеки запазва своята индивидуалност, но поотделно те няма да успеят да установят Небесното Царство на земята. Затова ние се разширяваме и ставаме по-силни, когато сме заедно.From:Шри Чинмой,Търсещият от двадесети век, Шри Чинмой Център, 1977
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/tcs